От Фейсбук-страницата на Георги ХаджийскиКарл Густав Юнг (на немски: Karl Gustav Jung) е швейцарски психолог и психиатър, ученик на Зигмунд Фройд. Един от малкото велики психоаналитици, който не е от еврейски произход. Създава направление в психологията, наречено „аналитична психология“.
К. Г. Юнг за Душата
Из „Архитипове и колективното несъзнавано”, изд. „е/а” Плевен
„Същество, което има душа е живо същество. Душата е живото нещо в човека, това което живее от само себе си и причинява живот. Следователно Бог вдъхва в Адам жив дъх, за да може той да живее.” стр. 33
„Ако не беше движението и блещукането на душата, човекът щеше да се разложи в своята най-голяма страст, мързела. Разумността е неговата защита, а моралността – негова благословия.” пак там
„Западният човек падна духовно до такова ниско равнище, че трябва да отрича даже апотеоза на неукротената и неукротима психична сила – самото божество, така че, след като преглътне злото, да може да предостави себе си на доброто.” стр. 112
Из „Динамика на несъзнаваното”, изд. „е/а” Плевен
„Ако приемем, че изобщо съществуват неща, които се намират извън нашето възпиятие, можем да говорим и за душевно, до чието съществуване ние имаме само опосредстван достъп.” Стр. 172
Из „Психологически типове”
„Истината не е вечна, тя е програма. Колкото по-„вечна” е една истина, толкова по-безжалостна и малоценна е тя, защото не ни казва нищо ново, а е самопонятна.” стр. 92
„... Прометей се оставя напълно в ръцете на своята душа, тоест на функцията на връзката с вътрешния мир. Затова и душата има загадъчен, метафизичен характер – тя е свързана с несъзнаваното. <…> Отдавайки се на душата, Прометей губи всякаква връзка с външния свят и по този начин се лишава от абсолютно необходимата корекция, извършвана от външната реалност.” стр. 206
„Загубата на душата е равносилна на откъсване на частица от собствената ти същност, на изчезване и еманципиране на един комплекс, който става титаничен узурпатор на съзнанието, потиска човешката цялост, изкарва индивида от релсите и го тласка към действия, чиято сляпа едностранчивост неизбежно води до самоунищожаване.” стр. 269
„Аз наричам външната нагласа, външния характер персона, а вътрешната нагласа – анима, душа.” стр. 477
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар