Здравей, Томи,Получих парите, 100-те лева. Много ти благодаря за помощта! Списание ИДЕИ все още съществува и заради теб. Поклон пред добрината, пред благородството ти! Малцина у нас са способни на такова нещо. Дано не звучат фалшиво тия думи, но ги пиша, защото ги мисля.
Аз преди време писах, че ако един човек дръзне да се откаже от по едно кафе на ден, то със спестените за 4 месеца пари - стотина лева - би могъл да участва в издръжката на списанието. Аз, например, отказах преди 4 години цигарите и благодарение на това със спестените пари успях да участвам в издаването не само на ИДЕИ, но и да издам няколко книжки. За жалост, освен ти и още един човек, за момента няма друг, който да подкрепя списанието по този начин. Въпреки апелите и призивите ми. Все още не зная как ще се издължа на издателя за новата книжка, но вече съм дал поръчката. Новият брой ще трябва да излезе към края на тоя месец, т.е. съвсем скоро.
А ето колко е просто - ако се намерят 7-10 човека, които веднъж на 4 месеца да отделят за списанието по 100 лева, то списанието би могло спокойно да съществува, при положение, че издателят и печатницата (изд. ИЗТОК-ЗАПАД) му правят доста голяма отстъпка. И дори при положение, че списанието почти не се продава - не стига до книжарниците - а предимно само бива подарявано на библиотеки и читалища, то тогава би могло да оцелее. Както и да е де, но не мога да не отбележа: как е възможно в цяла една страна, пък макар и малка, като нашата, да не могат да се намерят неколцина човека, които да участват в едно такова културно предприятие, а именно издръжката на едно непазарно, непечелившо издание като ИДЕИ. За фирми и богати спонсори не говоря: НИКОЙ, абсолютно никой до този момент, въпреки писмата и призивите ми, не благоволи да подпомогне по някакъв начин списанието! Вероятно така ще бъде и за в бъдеще. Което все пак показва нещо.
Та искам още веднъж да ти благодаря за подкрепата на списанието! Не зная какво ти е положението, не се познаваме лично, но ето, с примера си показваш, че и в наши условия може да има хора, които са способни да направят нещо истинско и благородно! И това, въпреки че сме така малко, е все пак обнадеждаващо: докато нас ни има, все още има надежда. Е, нищо чудно покрай нас да се запалят и други. Да осъзнаят колко значиме факт е в една страна като нашата да има едно напълно свободно списание за човека, за духовните неща. Едно списание, което се стреми да подпомогне младите по-уверено да тръгнат по пътищата на свободата. Списание, което се вдъхновява от наистина велики идеи и истини: за свободата, за отговорната личност, за доброто, човечността.
Нищо че списанието ни е бедно и се чувства подобно на сираче, на което никой не обръща внимание. Самият факт, че го има вече трета година, е знаменателен. Аз лично съм много любопитен да узная, познавайки нашите славни български истории и традиции, колко време ще е нужно този път българската реалност да задуши и да смачка едно такова крехко цвете, израсло на общобългарското нравствено бунище, каквото е списание ИДЕИ. Списание МИСЪЛ, издавано от д-р Кръстев, навремето е излизало само 15 години (от 1892 до 1907 г.); въпреки това е оставило дълбока диря. Не крия, че тъкмо това списание на проевропейски настроени българи от онова време, така напомнящо нашето, е примерът, който вдъхновява и нас, създателите и издателите на ИДЕИ.
Е, списание МИСЪЛ е списанието на д-р Кръстев, на П. П. Славейков, на П. Ю. Тодоров и на П. К. Яворов, докато при нас няма личности от такъв мащаб. Но какво пречи покрай ИДЕИ те да се родят и отгледат? Аз съм най-радостен от това, че списание ИДЕИ има вече неколцина най-горещи привърженици от средите на младите, които се отличават с пиетет към духовното и към философията; иска ми се в един момент списанието да стане тяхно - и тогава ще е изпълнило мисията си.
Ще работим докато имаме сили това да се случи. Не е леко, но пък истинските неща по начало стават трудно. Колкото по-трудно стават, толкова са по-истински. Самият факт, че показваме, че неколцина българи, общо по-малко на брой от пръстите на едната ръка, могат да си сътрудничат и вече трета година издават у нас, в днешните ни нелеки условия, едно философско списание, е сам по себе си знаменателен - и по начало говори много. Показваме с пример, че от свободата си не само можем, но и трябва да се ползваме; щото свободата е затова да ражда добри плодове, а не само да е високопарна дума - само да говорим за нея, пък нищо да не правим.
За жалост, у нас мнозинството от хората са разочаровани от свободата и на това основание тя дори им е станала ненавистна, което именно говори и показва, че съвсем не я разбират. А тя по начало си е най-сладкото нещо на този свят. Но се иска да си малко Дон Кихот, сиреч, в известна степен да си и луд, та да я оцениш в пълната й мяра.
Спирам дотук, всичко добро ти желая!
С поздрав: Ангел Грънчаров
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар