Текстът, който следва, е продължение на един друг текст - виж Творческите мъки на всяко раждане на нещо ново и оригинално - а пък двата текста заедно, които, според, мен, поставят важни въпроси, общо съставляват едно мое писмо до човек, когото много уважавам; разделих двата момента по причини, в което всеки ще се убеди, ако има търпението да ги изчете; ето за какво става дума по-нататък:... Прочее, новата книжка на списание ИДЕИ ще излезе до края на този месец, имам обещанието на издателя; тогава и ще ти пратя толкова екземпляри, колкото пожелаеш. Защото се оказа, че вече само трима човека, аз, ти и един мой приятел стоим зад списанието, а всички други, които, не мога да отрека, го подкрепиха финансово в тежки моменти, сега се оттеглиха, поради което списанието днес се намира в твърде тежка криза.
Но това изобщо не бива да ни плаши, понеже имаме най-главното: имаме ИДЕИ, е, че нямаме пари, това ще го преживеем и ще го надмогнем някак. По-лошото, фатално лошо е положението обаче на други издания и списания: имат пари, а нямат идеи. Тяхното положение е съвсем непоправимо. Идея с пари не може да се купи. Това, че духът, да, самият дух, окриля пишещите в списание ИДЕИ - а все повече хора и пишат в него, т.е. предлагат стойностни текстове, и също така други хора го търсят и четат, т.е. списанието успя да се превърне в тяхна най-изискана "духовна храна"! - е радващо. И то именно и показва, че списанието ни, с Божията помощ, ще преодолее всички трудности и не само ще оцелее, но и ще остави някаква диря в буренясалата нива на българската духовност и култура.
Аз наскоро, в съвсем шеговита форма, заявих на едно място, че моята амбиция е списание ИДЕИ да оцелее поне 15 години, толкова, колкото е оцеляло списанието на нашите вдъхновители, именно списанието МИСЪЛ на д-р Кръстев (списанието на Яворов, на Т.Влайков, на П.П.Славейков). Три години вече оцеляхме: списание ИДЕИ излиза от 2009-та година. Е, не цели три години, а, ако сме честни, ще признаем, че само пълни две години съществува нашето списание. Значи остава да издържим още само 13 години, живот и здраве да е; живи и здрави ли сме, от никакви трудности не бива да се плашим!
Списанието ни обаче вече не е в пелени; нали знаеш какво прави детенцето на две годинки? Невероятно живи и възхитителни са децата на две години; същото може да се каже за списанието ни. Е, вярно, опитват се за го задушат, имам предвид нашите екзекутори, именно разпространителите - и подкрепящите ги сякаш инстинктивно медии, които надушиха, че това списание е различно и затова го държат в пълно затъмнение. (Ето един любопитен факт в това отношение: където и са ме канили в разни национални телевизии, навсякъде, като съм им казвал да ме представят като "главен редактор на списание ИДЕИ", са ми отвръщали, че не може, щото било "скрита реклама", а пък рекламата се плащала с пари!) Всеки каквото може прави, та да се поддържа тишината около списанието ни, и то тъкмо с надеждата то да бъде задушено и да умре преждевременно.
За мен това обаче е знак, че списанието ни е стойностно и заслужава да живее: защото щом у нас простотиите, боклуците и извратеностите ги посрещат с такива мили ръкопляскания, разбира се, че истинските неща ще ги посрещат с най-злокобно мълчание! Няма как да е иначе. И точно това най-много ме радва. И за това съм готов на всякакви жертви, та списанието ни да укрепне, и, както расте и заяква с годините детето, същото да се случи и със списанието ни. Да го доведем нашето списание до юношеската му възраст, да стане 15-тина години, и тогава ще видим как ще се развият събитията. Тъкмо и тогава да можем разберем нещо безкрайно важно: ако ИДЕИ просъществува повече от списание МИСЪЛ на д-р Кръстев, излизало преди повече от век, значи ние, българите, сме дръпнали поне малко напред в своето духовно и културно развитие.Нещо, в което аз лично дълбоко се съмнявам. Упадъкът е всеобщ и повсеместен. Комунизмът успя най-много да допринесе за пълната поквара на народа ни - и за нравственото и личностно разложение и израждане на българите. Но пък, от друга страна погледнато, живеем все пак в съвършено друго време; и дано глобалната културна ситуация в Европа и по света - свеждаща се до триумфално и неудържимо шествие на свободата! - в която, дърпаме ли се или не се дърпаме, въпреки всичко сме поставени, дадат своите благотворни ефекти и за промяната ни към по-добро, на която всички се надяваме.
Списание ИДЕИ скромно работи в тази посока: да помогне с нещичко това у нас да се случи колкото се може по-скоро. Щото ако дегенерирането ни не бъде спряно, под въпрос изобщо е бъдещето на нацията ни. Да не говорим пък за бъдещето на човечността в нашите родни български предели...
Това е. Бъди здрав!
С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар