Пряк път до всички досега излезли броеве (пълен архив на онлайн-изданието):

ИДЕИ, кн. 1, година I, 2009 ИДЕИ, кн. 1(2), февр. 2010 г. ИДЕИ, кн. 2(3), май 2010 г. ИДЕИ, бр. 3(4), окт. 2010 г. ИДЕИ, бр. 1(5), март 2011 г. ИДЕИ, бр. 2(6), юли 2011 г., ИДЕИ, кн. 3(7) от ноем. 2011 г., ИДЕИ, кн. 1(8), април 2012 г., ИДЕИ, бр. 2(9), август 2012 г., ИДЕИ, бр. 3(10), дек. 2012 г., ИДЕИ, бр. 1(11), март 2013 г., ИДЕИ, бр. 2(12), август 2013 г., ИДЕИ, бр. 3(13), септ. 2013 г., ИДЕИ, бр. 4(14), дек. 2013 г., ИДЕИ, бр. 5(15), дек. 2013 г. ИДЕИ, бр. 1 (16), Април 2014 г. ИДЕИ - прил., бр. 1(3), Април 2014 г., ИДЕИ, бр. 2 (17), Авг. 2014 г., ИДЕИ, бр. 3 (18), Дек. 2014 г., ИДЕИ, бр. 2(4), 2014 г. межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (19), Април 2015 г., ИДЕИ, бр. 2 (20), Август 2015 г., ИДЕИ, бр. 3 (21), Дек. 2015 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (5), 2015 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (22), Април 2016 г., ИДЕИ, бр. 2 (23), Август 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (7/8), 2016 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 3 (24), Дек. 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (9/10), 2017 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (25), Май 2017 г., ИДЕИ, бр. 2 (26), Август 2017 г.,

петък, 25 ноември 2011 г.

Щом простотиите у нас биват посрещани с ръкопляскания, разбира се че истинските неща ще ги посрещат с най-злокобно мълчание!

Текстът, който следва, е продължение на един друг текст - виж Творческите мъки на всяко раждане на нещо ново и оригинално - а пък двата текста заедно, които, според, мен, поставят важни въпроси, общо съставляват едно мое писмо до човек, когото много уважавам; разделих двата момента по причини, в което всеки ще се убеди, ако има търпението да ги изчете; ето за какво става дума по-нататък:

... Прочее, новата книжка на списание ИДЕИ ще излезе до края на този месец, имам обещанието на издателя; тогава и ще ти пратя толкова екземпляри, колкото пожелаеш. Защото се оказа, че вече само трима човека, аз, ти и един мой приятел стоим зад списанието, а всички други, които, не мога да отрека, го подкрепиха финансово в тежки моменти, сега се оттеглиха, поради което списанието днес се намира в твърде тежка криза.

Но това изобщо не бива да ни плаши, понеже имаме най-главното: имаме ИДЕИ, е, че нямаме пари, това ще го преживеем и ще го надмогнем някак. По-лошото, фатално лошо е положението обаче на други издания и списания: имат пари, а нямат идеи. Тяхното положение е съвсем непоправимо. Идея с пари не може да се купи. Това, че духът, да, самият дух, окриля пишещите в списание ИДЕИ - а все повече хора и пишат в него, т.е. предлагат стойностни текстове, и също така други хора го търсят и четат, т.е. списанието успя да се превърне в тяхна най-изискана "духовна храна"! - е радващо. И то именно и показва, че списанието ни, с Божията помощ, ще преодолее всички трудности и не само ще оцелее, но и ще остави някаква диря в буренясалата нива на българската духовност и култура.

Аз наскоро, в съвсем шеговита форма, заявих на едно място, че моята амбиция е списание ИДЕИ да оцелее поне 15 години, толкова, колкото е оцеляло списанието на нашите вдъхновители, именно списанието МИСЪЛ на д-р Кръстев (списанието на Яворов, на Т.Влайков, на П.П.Славейков). Три години вече оцеляхме: списание ИДЕИ излиза от 2009-та година. Е, не цели три години, а, ако сме честни, ще признаем, че само пълни две години съществува нашето списание. Значи остава да издържим още само 13 години, живот и здраве да е; живи и здрави ли сме, от никакви трудности не бива да се плашим!

Списанието ни обаче вече не е в пелени; нали знаеш какво прави детенцето на две годинки? Невероятно живи и възхитителни са децата на две години; същото може да се каже за списанието ни. Е, вярно, опитват се за го задушат, имам предвид нашите екзекутори, именно разпространителите - и подкрепящите ги сякаш инстинктивно медии, които надушиха, че това списание е различно и затова го държат в пълно затъмнение. (Ето един любопитен факт в това отношение: където и са ме канили в разни национални телевизии, навсякъде, като съм им казвал да ме представят като "главен редактор на списание ИДЕИ", са ми отвръщали, че не може, щото било "скрита реклама", а пък рекламата се плащала с пари!) Всеки каквото може прави, та да се поддържа тишината около списанието ни, и то тъкмо с надеждата то да бъде задушено и да умре преждевременно.

За мен това обаче е знак, че списанието ни е стойностно и заслужава да живее: защото щом у нас простотиите, боклуците и извратеностите ги посрещат с такива мили ръкопляскания, разбира се, че истинските неща ще ги посрещат с най-злокобно мълчание! Няма как да е иначе. И точно това най-много ме радва. И за това съм готов на всякакви жертви, та списанието ни да укрепне, и, както расте и заяква с годините детето, същото да се случи и със списанието ни. Да го доведем нашето списание до юношеската му възраст, да стане 15-тина години, и тогава ще видим как ще се развият събитията. Тъкмо и тогава да можем разберем нещо безкрайно важно: ако ИДЕИ просъществува повече от списание МИСЪЛ на д-р Кръстев, излизало преди повече от век, значи ние, българите, сме дръпнали поне малко напред в своето духовно и културно развитие.

Нещо, в което аз лично дълбоко се съмнявам. Упадъкът е всеобщ и повсеместен. Комунизмът успя най-много да допринесе за пълната поквара на народа ни - и за нравственото и личностно разложение и израждане на българите. Но пък, от друга страна погледнато, живеем все пак в съвършено друго време; и дано глобалната културна ситуация в Европа и по света - свеждаща се до триумфално и неудържимо шествие на свободата! - в която, дърпаме ли се или не се дърпаме, въпреки всичко сме поставени, дадат своите благотворни ефекти и за промяната ни към по-добро, на която всички се надяваме.

Списание ИДЕИ скромно работи в тази посока: да помогне с нещичко това у нас да се случи колкото се може по-скоро. Щото ако дегенерирането ни не бъде спряно, под въпрос изобщо е бъдещето на нацията ни. Да не говорим пък за бъдещето на човечността в нашите родни български предели...

Това е. Бъди здрав!

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ