Тази сутрин не ми се пише за нищо - и ето, ще пиша за това, че не ми се пише. :-) Всъщност не е истина, че не ми се пише за нищо, а по-право - пише ми се, ала за много неща; и не мога да реша с кое да започна. А това вече е проблем. Всекидневен проблем. Какво да избера, с какво да започна? Да избера от множеството проблеми, които гъмжат в съзнанието ми. Всяка сутрин нещо надделява, а други теми жертвам ли жертвам - ето, сега те си отмъщават, поради което на нищо не мога да се спра. И в това раздвоение - "разтроение", "разчетворение" и пр. - предпочитам да не правя нищо. Е, виждате, че нещо ще направя, ще пиша за това, че не ми се пише. :-)Моята истинска любов са най-сериозните проблеми на философията, а всъщност това са проблеми на човека, човешки проблеми. Ала всяка сутрин общо взето изневерявам на голямата си любов и по принуда се занимавам общо взето с политически коментари, заради което съм така много критикуван от неколцината ми приятели-философи, които може би с основание считат, че това моето е чиста загуба на време. На моменти и аз мисля като тях, но в други моменти считам, че един философ като мен, ако избере за своя съдба не витаенето на духа в пространствата на чистата мисъл и философия, каквото всъщност е истинското му призвание, а ако се отдаде на една гражданска ангажираност със случващото се, това не е загуба на време, напротив, е нещо, което е рядкост сред това съсловие на философите особено у нас.
Прочее, гражданските проблеми също са човешки, ерго, са философски, и философският поглед спрямо тях не само че е възможен, той е и необходим. Понеже в тия сложни феномени на политическия живот се крие огромен смисъл, ако те бъдат оставени на плоските интерпретации на журналистическата напаст, просто няма как да се доберем или доближим до смисъла, скрит в тях. Ето затова, един вид, се жертвам всяка сутрин и пиша за политически, за български, за съвременни горещи проблеми: бягството от тия проблеми, така разпространено сред своенравното съсловие на философите, не ми е по вкуса. Е, разбира се, губят моите сериозни занимания със същинските философски проблеми, не напредват започнатите, но недовършени мои сериозни философски книги. И затова си имам една мечта, ето коя е тя:
Да дойде ден, в който всеки в Отечеството ни почне да се занимава с това, което му е работа - и да започне да я върши както трябва. Политиците да подемат нелеката си политическа работа и да започнат да я вършат истински, както се и полага. Журналистите пък да се хванат здраво о мисията си, и да не отстъпват пред никакви изкушения, особено паричните. А само истината да е онова, което ги вдъхновява. Да имаме истински журналисти, които си вършат работата както трябва - знаете ли колко важно е това за едно общество като нашето, в което лъжата и манипулацията са водещото?! Съдиите, прокурорите, следователите да почнат да си вършат делата истински, без да се съблазняват от подкупи - водени също от съзнанието за величавата роля на правосъдието в една нормална държава, в една нормална и действаща демокрация.
Иска ми се да дойде ден всички в тая държава да започнат да си вършат работата истински, и тогава именно моя милост, един философ, да се отдаде изцяло на философията, на писането по най-сериозните теми на философията. А не в отечеството ни да е пълен хаос: пожарникари, бандити и мутри да се занимават с политика и с управление, журналистите да практикуват най-усърдно курвинския занаят, пропадналите в морално отношение да ни учат на морал и на добри нрави, разни там шоу-чалга звезди да изказват съждения, да речем, относно това как учителите трябва да си гледат работата и прочие, та хаосът, както виждате, е пълен, а в резултат нищо не върви.
Прекрасно щеше да е, ако Боко, да речем, си се занимаваше само с пожарникарство, с карате, с ритане на мачлета или поне с най-обикновен бандитизъм. А Костов, доказан и проверен политик и държавник, да си се занимаваше с това, което умее най-добре, именно, да управлява, да внася ред и разум в държавните дела. И тогава на моя милост изобщо нямаше да се налага всеки ден да пише политически коментари, в които да се диви и да роптае срещу новите и най-нови изцепки на нашия народен пожарникаро-каратистки кумир. И тогава аз щях да си се занимавам спокойно и преспокойно с философия, което, всъщност, ми е и работата.
Когато всеки в едно общество прави това, което умее най-добре, и бъде оставен спокойно да си върши работата, едно такова общество преуспява и се радва на добри плодове. Когато в едно общество като нашето всеки почне да се занимава с това, което не му е работата, такова едно общество бива обхващано от несвършваща криза и всеобща, и материална, и духовна бедност и мизерия. Ние, българите, сме красноречив пример за това. Можем ли изобщо един ден да се поправим или вечно ще си бъдем такива "специалисти по всичко", които всичко объркват и живеят в пълен хаос?!
Ето тази ми е мечтата. Много ли искам? Толкова ли искам? Преди може би 3 години или ако не и повече заявих на лекция пред една среща на блогъри, че имам такава мечта, ми беше заявено, че много искам, че било израз на гражданско пораженчество философ, пък макар и блогър, да мечтае да се занимава с това, което му е работата. Не знам как сега изглеждат горните мои мисли, но ето, наложи се да ги споделя пак, пък както щете ги възприемайте!
Хайде чао, трябва да се стягам за работа: хубав ден и плодотворна седмица ви желая!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар