Искам да информирам читателите на сп. ИДЕИ, че предстои излизането на извънредна, 4-та за тази година, 8-ма от създаването книжка на списанието. С нейното издаване под егидата на сп. ИДЕИ ще се постави началото на една поредица, наречена ФИЛОСОФСКА БИБЛИОТЕКА, в която ще бъдат публикувани в цялостен вид и обем оригинални изследвания на български философи, а именно книги, студии, поредици от статии, материали от академични конференции и прочие. Идеята за едно такова специално приложение възникна съвсем, така да се каже, случайно, макар че често зад такива "случайности" се крие някаква необходимост и съдбовност. Ръководителят на Научно-изследователска група РЕЛИГИОЗНО-ФИЛОСОФСКИ ПАРАДИГМИ И ИНТЕРКУЛТУРЕН ДИАЛОГ, съществуваща към катедрата по религия на бившия Институт за философски изследвания доц.Стефан Пенов, който, прочее, е мой състудент от Университета в Санкт-Петербург и член на редколегията на списанието, се обърна към мен с предложение под егидата на сп. ИДЕИ да издадем докладите на участниците в проведена от тях академична конференция. Покрай това предложение именно и възникна идеята към списанието да учредим една поредица, наречена именно ФИЛОСОФСКА БИБЛИОТЕКА, първата книжка от която вече, с общи усилия, успяхме да издадем (аз с това издание ще ви запозная допълнително).
А по-нататък се яви идеята тия приложения да излизат като извънредни книжки на самото списание, като се запази формата и подредбата (модела, матрицата) за оформление на самите книжки. Също така се решаваме да променим и концепцията на издаване на тия книжки: вместо досега излизащите 500 екз. от всяка книжка от приложенията или от библиотеката ще издаваме толкова книжки, колкото са необходими, според заявките на библиотеки и читатели. Сами забелязвате от приложеното изображение на корицата, че нейният фон вече ще бъде бял, а не черен, както беше досега. Успяхме да уредим издаването на списанието в печатница, която има технологичните възможности да отпечатва на сравнително достъпни цени книги и списания в малки тиражи, според потребностите. Тъй че вина за тази наша идея има... министър Дянков, който така е орязал бюджета на институтите към БАН, че един от тях се видя принуден да се обърне към списание ИДЕИ, та да си публикува докладите от проведена вече академична конференция. Разбира се, изданието излиза със средствата на самите участници, тъй като самото списание ИДЕИ не разполага с финансиране от никъде и се оправяме както можем.
А сега малко за съдържанието на самата книжка 4 (8). В нея реших да публикувам в пълен обем своята дисертация, която е на тема Философското учение за човека и формите на духа. Този текст е писан в периода 1987-88, с него се явих на предзащита в ПУ "П.Хилендарски" преди 1989-та гадина, бях, разбира се, провален заради "немарксистко-идеалистически уклон", после текстът беше представен и с него се зачислих като свободен докторант към катедрата по философия на Философския факултет на СУ "Св.Кл.Охридски", но към 1991-92 година моя милост вече охладня към казионното кариерно развитие, отказах се от защита, и се посветих изцяло на писането на своите книги.
Аз, от друга страна, смятам, че на мнозина читатели на списанието ще е интересно да прочетат текста на дисертацията ми, защото, ако ви е известно, много често нашите докторанти, преди, пък и сега, се срамуват да съобщят дори заглавието на дисертацията си, а камо ли пък да я публикуват изцяло; аз обаче няма за какво да се срамувам. Текстът е показателен и за това, че на подобна тема - за човека и духа - в българската философия още няма цялостно изследване, т.е. обнародването пред философската общност на направеното от мен преди толкова години, чини ми се, може да даде известен тласък на тия така необходими изследвания.
Най-вече, воден и от това основание, дръзнах да публикувам сега текста на дисертацията си; е, с нея не станах "доктор", но пък за мен този текст е ценен с това, че в него съм вложил целия младежки ентусиазъм, на който съм бил способен тогава. Което е нещо, което философстващият, по дълбокото ми убеждение, не трябва да губи през целия си живот, имам предвид свежестта на младежкия дух. Все пак тази дисертация съм я писал когато съм бил на 26-27 години.
Тъй че очаквайте този извънреден брой на списанието, с който ще положим основата на една ФИЛОСОФСКА БИБЛИОТЕКА. Надявам се, че и други философи ще се възползват от такава една възможност. Защото е крайно време философията да започне да разговаря на един човешки и разбираем език с всеки търсещ и копнеещ за истината човек, което формата на философско списание позволява. Воден от такива подбуди, да направя философията по-жива и близка до човека съм писал навремето дисертацията си; може би най-вече и за това не я защитих; не че толкова съм упорствал за едно такова нещо. В този смисъл тестът на дисертацията ми има допълнително основание да види бял свят повече от 20 години след написването си.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар