Мнозина умират твърде късно, а някои умират твърде рано. Все още звучи странно учението: "Умри тъкмо навреме". (есе)
Мнозина умират твърде късно, а някои умират твърде рано. Все още звучи странно учението: "Умри тъкмо навреме".
Фридрих Ницше
Смъртта не е ли най-непредвидимото нещо на света? Знаем, че по необходимост тя ще настъпи някога, но не можем да кажем точно кога. Не звучи ли твърде претенциозно твърдението: „Умри тъкмо навреме”? Можем ли да разбираме смъртта не само като физично явление, а и като процес на човешко преобразувание?
Човешкият живот е нещо безспорно ценно, но когато той е лишен от цел и смисъл надали е нужно да се живее. За да разберем казаното от Ницше задължително трябва да го изтълкуваме в контекста на неговото учение за свръхчовека (ubermench). За Ницше съществуват два типа хора, единият тип са тези притежаващи робски морал. Те са тълпата, лишните и слабите, техният живот не притежава някаква стойност. Следващи конвенционалните норми никога не са усетили страстта към живота. Те не са живели истински, защото не са усетили творчески дух, не са творили съдбата си.
Поради тази липса на живот(не говорим за биологически аспект) и безценност са поставени в положение на безперспективност. Живеят и в същото време не живеят. Отлагайки всичко те се намират в едно постоянно „ще” а не „съм”. Ако животът е настоящето, защото миналото е завършено, а бъдещето възможна перспектива, то у тях няма частица живот. Незнаейки кога и как да живеят не могат да се оттеглят от живота навреме. В единият случай поради прекалената си слабост губят състезанието с живота и той им се струва бреме. Неиздържайки на динамизма му, на неговата необуздана стихия пропадат в бездната на небитието.
Според Ницше неговата епоха е изпълнена с този тип хора, а олицетворението на техният упадъчен морал е Християнството. Това е така защото в него открива падението на човешкия дух и изчезването му поради липса на воля за живот. (Прочети ДО КРАЯ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар