Пряк път до всички досега излезли броеве (пълен архив на онлайн-изданието):

ИДЕИ, кн. 1, година I, 2009 ИДЕИ, кн. 1(2), февр. 2010 г. ИДЕИ, кн. 2(3), май 2010 г. ИДЕИ, бр. 3(4), окт. 2010 г. ИДЕИ, бр. 1(5), март 2011 г. ИДЕИ, бр. 2(6), юли 2011 г., ИДЕИ, кн. 3(7) от ноем. 2011 г., ИДЕИ, кн. 1(8), април 2012 г., ИДЕИ, бр. 2(9), август 2012 г., ИДЕИ, бр. 3(10), дек. 2012 г., ИДЕИ, бр. 1(11), март 2013 г., ИДЕИ, бр. 2(12), август 2013 г., ИДЕИ, бр. 3(13), септ. 2013 г., ИДЕИ, бр. 4(14), дек. 2013 г., ИДЕИ, бр. 5(15), дек. 2013 г. ИДЕИ, бр. 1 (16), Април 2014 г. ИДЕИ - прил., бр. 1(3), Април 2014 г., ИДЕИ, бр. 2 (17), Авг. 2014 г., ИДЕИ, бр. 3 (18), Дек. 2014 г., ИДЕИ, бр. 2(4), 2014 г. межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (19), Април 2015 г., ИДЕИ, бр. 2 (20), Август 2015 г., ИДЕИ, бр. 3 (21), Дек. 2015 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (5), 2015 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (22), Април 2016 г., ИДЕИ, бр. 2 (23), Август 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (7/8), 2016 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 3 (24), Дек. 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (9/10), 2017 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (25), Май 2017 г.,

четвъртък, 22 декември 2011 г.

Тялото, домът на моята душа

В моя блог за консултации, психотренинг, психоанализа, курсове и пр., именно в блога на Центъра за развитие на личността •HUMANUS• - на който, за жалост, през последно време отделям все по-малко внимание, заради заетостта си, но на който имам намерение да се посветя изцяло и то съвсем скоро, във връзка с писането на новата ми книга с работно заглавие Жизнени стратегии: пътят към успеха - та значи в тоя мой блог под текст със заглавие Какво иска тялото ми? читателка с името katerina е написала следния текст, който според мен заслужава да бъде публикуван отделно, понеже предразполага към размисъл и разговор по повдигнатите проблеми, имащи, както се казва, "вечна значимост"; ето какво пише тя:

Тялото, в което живея - и в което живее всеки от нас - е единица живот, то е дом на моята душа. Тялото е средството, което поддържа моя дух; когато тялото ми се изменя, променя се и моята психика.

Тялото ми е билет за първото впечатление на останалите за мен. Всеки има уникални тяло и душа, получавайки своето първо впечатление за някого, т.е. виждайки го, аз не мога с поглед да разбера неговите мисли или да усетя характера му, що за човек е. Необходимо е време да достигна до нечия душа и то само при положение, че въпросният човек ме допусне до себе си, ако ме остави да нахлуя в личното му пространство.

Защото, каквото и да си говорим, след време, общувайки с някого, реално погледнато, важно е какъв е той отвътре. Но за да се чувствам добре душевно ми е необходимо да съм доволна от външния си вид, от опаковката си.

И - не крия – това ми е приятно: да усетя симпатии върху себе си; защото аз общувам с все нови и нови хора, а за да е приятно това общуване между самите нас трябва да има привличане, чисто физическо, а скоро след това и душевно.

Със сигурност не само за мен душата не е обвързана с физическите човешки данни. Душата ни прави хора. Всеки може да се сети за хора с прекрасни „опаковки”, а само минути след отваряне на устите им от тях ти се иска да избягаш. Красив или не, всеки си отива от този свят, но дали животът започва с раждането и свършва със смъртта?!

А може би духът и съзнанието продължават да съществуват там в безкрая?! Нали е безкрай – има място за всеки...

Тъжно е обаче, че толкова красиви неща са преходни. Ние сме нещо повече от видима обвивка, ние сме образ на духа на живота. А може би ние просто променяме формата си и продължаваме да живеем.

Умирайки хората не престават да съществуват. Те просто вече не могат да бъдат видени. Смъртта е ново начало за нас, вече невидимите...


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ