
Аз в Пловдив получих по пощата само две книжки, за да го разгледам; радостен съм, че за момента не откривам грешки и други дефекти; станал съм перфекционист в издаването и много се ядосвам ако нещо не е както трябва да бъде. Искам да уведомя ония, които очакват да получат списанието от мен, че и това ще стане, но първо да изляза от болницата, след това да мога да отида до София и да получа част от тиража, за да го докарам в Пловдив, откъдето ще го разпратя в различните кътчета на страната, където списанието има своите приятели.
Приемат се поръчки за новата книжка на списанието и по интернет, на моя имейл или на страницата ми във Фейсбук. Проблемът е, че ако се изпрати списанието по пощата с т.н. "наложен платеж" се плаща на пощите такса за записа, която почти е равна на цената на списанието. Тоест, е икономически неефективно да се използва тази възможност. По тази причина за момента възприех следния вариант: след като си разменим адресите с оня човек, който иска да си купи списанието, той ми праща в пощенски плик (като "препоръчано писмо") 4 лева, а пък аз му пращам книжката на списанието. Иначе коричната цена на списанието е 5 лева, но тук се прави отстъпка от 1 лев заради разхода, който читателят ще има, за да изпрати в препоръчано писмо парите.
Това е 8-мата поред книжка на списанието, като прибавим към тях двете приложения, които вече издадохме, книжките общо стават 10 (десет). Това е повод за празник, за нещо като юбилей. На мен ми стига само съзнанието, че правим нещо полезно; прочее, радващо е също, че в тази книжка на списанието има публикувани няколко текста от млади хора, които имат влечение към философията, влечение към духовното; знае се, че на мен ми се иска в един момент списанието да стане тяхно, тъй като идеята му е то да подпомага тяхното личностно и ценностно развитие и укрепване.
Обмисляме нещо като представяне на списанието в София. Та белким медиите го забележат. Те до този момент стоически понасят изкушението да обелят една дума за списанието и мълчат като... мумии. Аз по-явна и в същото време по-категорична демонстрация на някаква сякаш инстинктивна неприязън към духовното от българските медиите и от техните "жреци", именно редактори, водещи журналисти и пр., не мога да си представя изобщо.
Което е безкрайно показателно. И което именно говори за това, че списанието ни е толкова актуално и необходимо: в пустинята на бездуховността, в каквато се е превърнала България, поникна едно свежо и красиво духовно цвете - списание ИДЕИ. Е, пустинята се опитва да го задуши със сушата и безводието си, но засега цветето не увяхва. И не умира. Предполагам, че по тази причина пустинята е крайно озадачена...

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар