Във Фейсбук прочетох за интересен казус, касаещ продажбите на най-безнадеждната и сякаш излишна стока за нашенските родни условия - продажбата на книги. Понеже съм малко нещо писател и издател на книги и списания, се заинтересувах, разбира се; ето самия казус и моята реакция по него:Младият писател Иван Иванов написва любовен роман. Успява да го издаде в тираж 10 000 броя, но никой не го купува. След консултация със специалист по продажби и реклама помества обява във вестника: "Млад милионер търси сериозна връзка с дама, приличаща на героинята от новия романа на Иван Иванов." На следващия ден тиражът е изчерпан. :-Р (Валери Величков)
Та моя милост написа там ето тия съвсем импровизирани мисли:
Умно! Такива ходове измислят специалистите по продажби, че главата може да ти се замае. А ето, моя милост не може да измисли печеливш ход с разпространението на списание ИДЕИ, което издавам вече от 4 години. Да се опитваш да "продаваш" тъкмо идеи в България е все едно да се опитваш да продаваш на ескимосите хладилници; ний, българите, предполагам, сме с глави, натъпкани с идеи, предполагам, толкова, колкото ескимосите са богати на студ. Ей, има ли някой спец по продажбите, който, примерно, да ми даде съвет как мога да разубедя книжарите да почнат да вземат за книжарниците си от сп. ИДЕИ нищо че то, както те са убедени, богати няма да ги направи?
Нещо за "млад милионер", четящ списание ИДЕИ и искащ да си намери булка, четяща списание ИДЕИ, дали и тук няма да проработи този номер? Или млада милионерка чалга-певица си търси жених, който обича да чете списание ИДЕИ?
Човек не знае откъде ще изскочи заека, тъй че трябва да опитва, нали така, а? :-)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар