Пряк път до всички досега излезли броеве (пълен архив на онлайн-изданието):

ИДЕИ, кн. 1, година I, 2009 ИДЕИ, кн. 1(2), февр. 2010 г. ИДЕИ, кн. 2(3), май 2010 г. ИДЕИ, бр. 3(4), окт. 2010 г. ИДЕИ, бр. 1(5), март 2011 г. ИДЕИ, бр. 2(6), юли 2011 г., ИДЕИ, кн. 3(7) от ноем. 2011 г., ИДЕИ, кн. 1(8), април 2012 г., ИДЕИ, бр. 2(9), август 2012 г., ИДЕИ, бр. 3(10), дек. 2012 г., ИДЕИ, бр. 1(11), март 2013 г., ИДЕИ, бр. 2(12), август 2013 г., ИДЕИ, бр. 3(13), септ. 2013 г., ИДЕИ, бр. 4(14), дек. 2013 г., ИДЕИ, бр. 5(15), дек. 2013 г. ИДЕИ, бр. 1 (16), Април 2014 г. ИДЕИ - прил., бр. 1(3), Април 2014 г., ИДЕИ, бр. 2 (17), Авг. 2014 г., ИДЕИ, бр. 3 (18), Дек. 2014 г., ИДЕИ, бр. 2(4), 2014 г. межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (19), Април 2015 г., ИДЕИ, бр. 2 (20), Август 2015 г., ИДЕИ, бр. 3 (21), Дек. 2015 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (5), 2015 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (22), Април 2016 г., ИДЕИ, бр. 2 (23), Август 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (7/8), 2016 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 3 (24), Дек. 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (9/10), 2017 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (25), Май 2017 г., ИДЕИ, бр. 2 (26), Август 2017 г.,

сряда, 18 април 2012 г.

Издаването на философско списание в нашенските културно-психологически условия е крайно дръзко предизвикателство

На едно място, съвсем между другото, споменах за списание ИДЕИ и ето как мигновено се провикна типичния (средностатистическия) нашенски интернетен дремлю-завистливец, нарекъл, се, разбира се, BadFed:

Ангеле, братко, стига страда! Мисля, че форумът разбра и оцени факта, че издаваш списание “Идеи”, явно на принципа: “Сами си го пишем, сами си го четем!”. Между другото, мога да предложа и други, също толкова оригинални имена за списания: “Прозрения”, “Обобщения”, “Понятия”, “Съждения”, “Умозаключения”. Рекламодателите съвсем ще загубят дар слово от възторг.

Публикувам тук това горното като достовен факт на живота и на разпространената така чудновата нашенска родна психология; нека да се запази, да се знае и да се помни, да се чете и след време тази реплика - щото тя много говори и показва. Прочее, ситуацията с издаването на едно философско списание в тукашните нашенски културно-психологически условия е един твърде дързък акт (процес) на игра или на спекулация с невъзможното, със самата безнадеждност; както и да е; ето в тази връзка какво писмо получих снощи, а по-долу можете да прочетете как пък му отговорих тази сутрин:

Здравей, Ангеле.

Получих списанията. Ще се опитам да ги разпространя като предните, но имам усещането, че в Елхово няма хора които да се интересуват от философия, ценности и духовност (надявам се да греша). Списанията, които предоставих на книжарницата и на репа все още си стоят на витрината, а от библиотеката нямам информация дали някой се е заинтересувал от ИДЕИ. Сега ще занеса и ще им подаря и от този брой, а също и ще попитам има ли интерес към списанието.

С поздрав: Томи

Здравей, Томи,

Радвам се, че списанието те е намерило. Знаеш ли, моето впечатление също е такова, нещо повече: не само в Елхово, но и, за жалост, в цяла България сякаш няма хора, които да се интересуват от философия, ценности, духовност. Е, почти няма, но тия, дето ги има, дето се интересуват, са твърде малко. Срам ме е да ти кажа, но напоследък все повече намалява броя на продадените книжки на списанието, и в резултат от предпоследната (не най-новата) книжка сме продали я има, я няма 20-30 книжки в цяла България! Или малко повече, но не кой знае колко повече. Всичко друго си стои непипнато на книжната борса! Непипнато дори не само от ръка на читател, но и от ръка на книжар, което вече е страшно!

Излишно е да казвам, че в нито един "РЕП" и в нито една книжарница на републиката ни човек не може да намери списанието; всичко друго има там, даже списание БЪЛХА да се появи, веднага ще го изтипосат на най-предно място, да не говорим пък за най-престижно списание с името ЦИЦИ, но ето, само за списание с името ИДЕИ у нас няма място. Това е.

По този начин обричат списанието на неминуема смърт. Не знам дали го правят импулсивно, несъзнавано - или умишлено. Но както и да е: взех да се отчайвам. Признавам си го. Не виждам начин как може да се реши този проблем. Всички други проблеми решихме, ето, издаваме списанието с неимоверни трудности, но то все пак излиза, по три книжки годишно, вече четвърта година; но в крайна сметка книжарите, разпространителите, пък и медиите (които четвърта година се преструват, че не са го забелязали), сякаш са се сговорили, го убиват най-бавно, жестоко, мъчително.

Нямам думи вече. Ако списанието се разпространяваше нормално, аз съм убеден, че щеше вече да е започнало да се продава в целия си тираж (който съвсем не е голям дори за България, само 500 бройки). Но ето, намериха цаката на нашето списание: не го разпространяват книжарите и веригите за периодика, не щат да го разпространяват и това е.

Страшна работа! Ще видим какво ще правим по-нататък, но така не може да продължава повече...

С поздрав: Ангел Грънчаров


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ