На едно място, съвсем между другото, споменах за списание ИДЕИ и ето как мигновено се провикна типичния (средностатистическия) нашенски интернетен дремлю-завистливец, нарекъл, се, разбира се, BadFed:Ангеле, братко, стига страда! Мисля, че форумът разбра и оцени факта, че издаваш списание “Идеи”, явно на принципа: “Сами си го пишем, сами си го четем!”. Между другото, мога да предложа и други, също толкова оригинални имена за списания: “Прозрения”, “Обобщения”, “Понятия”, “Съждения”, “Умозаключения”. Рекламодателите съвсем ще загубят дар слово от възторг.
Публикувам тук това горното като достовен факт на живота и на разпространената така чудновата нашенска родна психология; нека да се запази, да се знае и да се помни, да се чете и след време тази реплика - щото тя много говори и показва. Прочее, ситуацията с издаването на едно философско списание в тукашните нашенски културно-психологически условия е един твърде дързък акт (процес) на игра или на спекулация с невъзможното, със самата безнадеждност; както и да е; ето в тази връзка какво писмо получих снощи, а по-долу можете да прочетете как пък му отговорих тази сутрин:
Здравей, Ангеле.
Получих списанията. Ще се опитам да ги разпространя като предните, но имам усещането, че в Елхово няма хора които да се интересуват от философия, ценности и духовност (надявам се да греша). Списанията, които предоставих на книжарницата и на репа все още си стоят на витрината, а от библиотеката нямам информация дали някой се е заинтересувал от ИДЕИ. Сега ще занеса и ще им подаря и от този брой, а също и ще попитам има ли интерес към списанието.
С поздрав: Томи
Здравей, Томи,
Радвам се, че списанието те е намерило. Знаеш ли, моето впечатление също е такова, нещо повече: не само в Елхово, но и, за жалост, в цяла България сякаш няма хора, които да се интересуват от философия, ценности, духовност. Е, почти няма, но тия, дето ги има, дето се интересуват, са твърде малко. Срам ме е да ти кажа, но напоследък все повече намалява броя на продадените книжки на списанието, и в резултат от предпоследната (не най-новата) книжка сме продали я има, я няма 20-30 книжки в цяла България! Или малко повече, но не кой знае колко повече. Всичко друго си стои непипнато на книжната борса! Непипнато дори не само от ръка на читател, но и от ръка на книжар, което вече е страшно!
Излишно е да казвам, че в нито един "РЕП" и в нито една книжарница на републиката ни човек не може да намери списанието; всичко друго има там, даже списание БЪЛХА да се появи, веднага ще го изтипосат на най-предно място, да не говорим пък за най-престижно списание с името ЦИЦИ, но ето, само за списание с името ИДЕИ у нас няма място. Това е.
По този начин обричат списанието на неминуема смърт. Не знам дали го правят импулсивно, несъзнавано - или умишлено. Но както и да е: взех да се отчайвам. Признавам си го. Не виждам начин как може да се реши този проблем. Всички други проблеми решихме, ето, издаваме списанието с неимоверни трудности, но то все пак излиза, по три книжки годишно, вече четвърта година; но в крайна сметка книжарите, разпространителите, пък и медиите (които четвърта година се преструват, че не са го забелязали), сякаш са се сговорили, го убиват най-бавно, жестоко, мъчително.
Нямам думи вече. Ако списанието се разпространяваше нормално, аз съм убеден, че щеше вече да е започнало да се продава в целия си тираж (който съвсем не е голям дори за България, само 500 бройки). Но ето, намериха цаката на нашето списание: не го разпространяват книжарите и веригите за периодика, не щат да го разпространяват и това е.
Страшна работа! Ще видим какво ще правим по-нататък, но така не може да продължава повече...
С поздрав: Ангел Грънчаров
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар