Пряк път до всички досега излезли броеве (пълен архив на онлайн-изданието):

ИДЕИ, кн. 1, година I, 2009 ИДЕИ, кн. 1(2), февр. 2010 г. ИДЕИ, кн. 2(3), май 2010 г. ИДЕИ, бр. 3(4), окт. 2010 г. ИДЕИ, бр. 1(5), март 2011 г. ИДЕИ, бр. 2(6), юли 2011 г., ИДЕИ, кн. 3(7) от ноем. 2011 г., ИДЕИ, кн. 1(8), април 2012 г., ИДЕИ, бр. 2(9), август 2012 г., ИДЕИ, бр. 3(10), дек. 2012 г., ИДЕИ, бр. 1(11), март 2013 г., ИДЕИ, бр. 2(12), август 2013 г., ИДЕИ, бр. 3(13), септ. 2013 г., ИДЕИ, бр. 4(14), дек. 2013 г., ИДЕИ, бр. 5(15), дек. 2013 г. ИДЕИ, бр. 1 (16), Април 2014 г. ИДЕИ - прил., бр. 1(3), Април 2014 г., ИДЕИ, бр. 2 (17), Авг. 2014 г., ИДЕИ, бр. 3 (18), Дек. 2014 г., ИДЕИ, бр. 2(4), 2014 г. межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (19), Април 2015 г., ИДЕИ, бр. 2 (20), Август 2015 г., ИДЕИ, бр. 3 (21), Дек. 2015 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (5), 2015 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (22), Април 2016 г., ИДЕИ, бр. 2 (23), Август 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (7/8), 2016 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 3 (24), Дек. 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (9/10), 2017 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (25), Май 2017 г., ИДЕИ, бр. 2 (26), Август 2017 г.,

четвъртък, 19 април 2012 г.

Защо българинът постоянно дума: дано, дано, да-но, да, но...

Покрай въпроси, свързани с трудностите в битието на сп. ИДЕИ, за които ви информирах в публикацията Издаването на философско списание в нашенските културно-психологически условия е крайно дръзко предизвикателство с приятел започнахме обсъждането на един, по мое възприятие, твърде интересен и важен проблем, по който не е зле да помислят повече хора; ето на това основание публикувам откъса, в който г-н Томи Томев ми зададе чудесния въпрос, а също и моя първоначален отговор, с което, чини ми се, дискусията може да отпочне; ето какво си казахме:

Накрая искам да те питам следното: ние, българите, много често използваме думата "дано". Според мен тази дума изразява голямо противоречие (да-но). Ти как мислиш, имам ли основание да мисля така? С поздрав: Томи

Томи, а това, дето ме питаш за честата употреба на думата "дано", прав си: постоянно ни е на устата тази дума. Аз даже не си давах сметка за това, че тази дума се състои от "да" и "но" ("не", щото това "но" е произлязло от "не"). Много интересен проблем поставяш, който е хубаво да се подложи на тълкуване. Тия дни ако имам време, ще го направя, пък може и дискусия в блога да направим, стига да се появят желаещи да участват. Сега-засега мога да кажа само това:

Тоя, дето постоянно говори "дано" или, сиреч, "да, но...", е един крайно колеблив, нерешителен, не знаещ какво иска, съмняващ се във всичко, склонен да увърта, дори безпринципен и малодушен човек. А пък думата "дано" говори за това, че подобни хора, дето я употребяват сякаш е паразитна дума, дума, дето им е постоянно на езика, са настроени така, че същевременно чакат нещата да станат, да се случат от само себе си, без нашето активно участие, един вид ний да си се протягаме в кревата, а пък нещата да си стават без да си мръднем и малкия пръст, бе да си разваляме рахатя.

Което и показва, че такива хора са неактивни, безинициативни, недейни хора, разчитащи на късметя, разчитащи едва ли не на чудеса; за какво говори, примерно, това изказване" "Аз може и да съм безработен, но дано барем спечеля от тотото - или от някоя от телевизионните игри за лесно забогатяване! Дано ми провърви най-сетне къметят!". Нали е нашенска тая поговорка: "Роди ме, мамо, на смет, но ме роди с късмет!" - или как беше там.

Не вярвам американците, дето са прочути със свободолюбието си, сиреч, с активността, със склонността си да действат, да мълвят така често като нас думата "дано"; аз дори се съмнявам, че имат даже такава дума или израз; същото може да се каже и за европейците. Даже руснаците, чини ми се, нямат такава дума, нищо че по начало са заспал народ като нашия; поне в момента не се сещам за тяхна дума-аналог на нашето "дано". Значи, оказва се, с туй "дано" ний сме оригинални също толкова, колкото и с кимането на глава: кимаме обратно на това както го прави целият свят!

Това засега мога да кажа, съвсем отгоре-отгоре, ако имам време, ще помисля повече и щи пиша отделно и малко по-задълбочено. Струва ми се, че повтарянето на думата "дано" е признак за несвобода. Несвободният дума "Дано, дано, да-но, да, но...", докато свободният казва: "Ще бъде!". Казва го и го прави, а не чака да стане от само себе си, мълвейки в несвяст "дано, дано, да-но, да, но...". Така ми се струва в момента, не знам дали съм прав. Ще се радвам и други да се изкажат по нелекия проблем, който ти постави...

Сега като се разписах, ми хрумна: дали да не публикувам тия наши писма в блога; и проблема за задушаването на списанието е значим и не трябва да се крие от общността, и този за честата употреба на думата "дано" заслужава да се объжда публично - щото касае нашия национален характер. А пък чат-пат в блога идват умни хора, които ми се искат да вземат отношение. Те и могат да помогнат за решаването на проблема.

Дали да не взема да се обърна към хората с молба да дават идеи как да решим и проблема с разпространението на ИДЕИ? Има хора умни, сведущи, може пък и да да помогнат. Та затова, ако не възразяваш, ще публикувам тия наши писма, белким това има някакъв ефект.

Това е засега. Хубав ден ти желая!


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ