Покрай въпроси, свързани с трудностите в битието на сп. ИДЕИ, за които ви информирах в публикацията Издаването на философско списание в нашенските културно-психологически условия е крайно дръзко предизвикателство с приятел започнахме обсъждането на един, по мое възприятие, твърде интересен и важен проблем, по който не е зле да помислят повече хора; ето на това основание публикувам откъса, в който г-н Томи Томев ми зададе чудесния въпрос, а също и моя първоначален отговор, с което, чини ми се, дискусията може да отпочне; ето какво си казахме:Накрая искам да те питам следното: ние, българите, много често използваме думата "дано". Според мен тази дума изразява голямо противоречие (да-но). Ти как мислиш, имам ли основание да мисля така? С поздрав: Томи
Томи, а това, дето ме питаш за честата употреба на думата "дано", прав си: постоянно ни е на устата тази дума. Аз даже не си давах сметка за това, че тази дума се състои от "да" и "но" ("не", щото това "но" е произлязло от "не"). Много интересен проблем поставяш, който е хубаво да се подложи на тълкуване. Тия дни ако имам време, ще го направя, пък може и дискусия в блога да направим, стига да се появят желаещи да участват. Сега-засега мога да кажа само това:
Тоя, дето постоянно говори "дано" или, сиреч, "да, но...", е един крайно колеблив, нерешителен, не знаещ какво иска, съмняващ се във всичко, склонен да увърта, дори безпринципен и малодушен човек. А пък думата "дано" говори за това, че подобни хора, дето я употребяват сякаш е паразитна дума, дума, дето им е постоянно на езика, са настроени така, че същевременно чакат нещата да станат, да се случат от само себе си, без нашето активно участие, един вид ний да си се протягаме в кревата, а пък нещата да си стават без да си мръднем и малкия пръст, бе да си разваляме рахатя.
Което и показва, че такива хора са неактивни, безинициативни, недейни хора, разчитащи на късметя, разчитащи едва ли не на чудеса; за какво говори, примерно, това изказване" "Аз може и да съм безработен, но дано барем спечеля от тотото - или от някоя от телевизионните игри за лесно забогатяване! Дано ми провърви най-сетне къметят!". Нали е нашенска тая поговорка: "Роди ме, мамо, на смет, но ме роди с късмет!" - или как беше там.
Не вярвам американците, дето са прочути със свободолюбието си, сиреч, с активността, със склонността си да действат, да мълвят така често като нас думата "дано"; аз дори се съмнявам, че имат даже такава дума или израз; същото може да се каже и за европейците. Даже руснаците, чини ми се, нямат такава дума, нищо че по начало са заспал народ като нашия; поне в момента не се сещам за тяхна дума-аналог на нашето "дано". Значи, оказва се, с туй "дано" ний сме оригинални също толкова, колкото и с кимането на глава: кимаме обратно на това както го прави целият свят!
Това засега мога да кажа, съвсем отгоре-отгоре, ако имам време, ще помисля повече и щи пиша отделно и малко по-задълбочено. Струва ми се, че повтарянето на думата "дано" е признак за несвобода. Несвободният дума "Дано, дано, да-но, да, но...", докато свободният казва: "Ще бъде!". Казва го и го прави, а не чака да стане от само себе си, мълвейки в несвяст "дано, дано, да-но, да, но...". Така ми се струва в момента, не знам дали съм прав. Ще се радвам и други да се изкажат по нелекия проблем, който ти постави...
Сега като се разписах, ми хрумна: дали да не публикувам тия наши писма в блога; и проблема за задушаването на списанието е значим и не трябва да се крие от общността, и този за честата употреба на думата "дано" заслужава да се объжда публично - щото касае нашия национален характер. А пък чат-пат в блога идват умни хора, които ми се искат да вземат отношение. Те и могат да помогнат за решаването на проблема.
Дали да не взема да се обърна към хората с молба да дават идеи как да решим и проблема с разпространението на ИДЕИ? Има хора умни, сведущи, може пък и да да помогнат. Та затова, ако не възразяваш, ще публикувам тия наши писма, белким това има някакъв ефект.
Това е засега. Хубав ден ти желая!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар