Понеже списание ИДЕИ съвсем не е богато и популярно списание с щедри спонсори, напротив, тъне, както и подобава да е в нашенските родни условия, едва ли не в пълна материална мизерия - което обаче съвсем не може да се каже за несметните му духовни богатства и съкровища! - та именно на това основание моя милост, като създател, издател и главен редактор на списанието съвсем нямам възможност да изплащам хонорари на авторите, чиито текстове са излезли в него. За да им се реванширам все пак някак реших да им подаря и да им изпратя по няколко, така да се каже, авторски екземпляра; сторих това и ето, Б.К., студентка по философия, чиито първи отпечатан във философско списание текст излезе в най-новата книжка, ми е написала писмо, на което отговорих; та ето и двете писма, показващи какви са отношенията автор-издател в нашето списание:Добър вечер, г-н Грънчаров, броевете, които ми изпратихте, пристигнаха благополучно. За което искам да ви благодаря от сърце! Броят е страхотен, а новият облик е още по-добър от преди. Надявам се все така успешно и истинско да бъде списанието и също така се надявам нашите взаимоотношения автор-редактор да продължат - и да имам възможността да публикувам още свои неща в списанието.
Желая ви светли великденски празници, които да ви донесат само радост и искрени усмивки! С уважение: Б. К. (Публикувам само инициалите, понеже не съм поискал разрешението й да публикувам нашата кореспонденция; ако разреши, ще добавя пълните й имена.)
Здравейте, Б.! Много се радвам, че новият облик на списанието Ви е харесал; имах страхове, че сме развалили утвърдилия се вече традиционен облик, но ето, сега и Вие, и други хора също споделиха с мен, че новата корица била по-добра; дано е така. А иначе винаги сте добре дошла със свои текстове на страниците на списанието.
Знаете, на мен ми се иска списание ИДЕИ да стане списание предимно на млади хора, които не само да го четат, но и да участват най-активно в списването му. Да си стане тяхно, сиреч ваше, на младите, списание. Също другата ми цел е списанието да може да публикува все по-качествени текстове, не преводни, а оригинални, наистина философски, задълбочени, истински, писани от българи. За тази цел съм готов на всичко, продължавам и да търся талантливи хора, които умеят да пишат, умеят също така и да мислят философски, да виждат нещата по един философски начин; възникне ли един такъв екип, едва тогава вече ще съм напълно спокоен за бъдещето на списание ИДЕИ.
Това е засега. Продължавайте да работите все така, в работата, в приятните и смислени занимания е истината, а всичко друго в този живот е суета... :-)
С поздрав: Ангел Грънчаров
Днес, току-що, забелязвам, че съм получил отговор на горното си писмо; ето какво ми пише младата авторка на списание ИДЕИ:
Добър ден, г-н Грънчаров, радвам се, че мислите по този начин. Защото това според мен е начинът, по който младите философи могат да просперират, т.е. да покажат своята истинска същност. А списанието дава много големи предимства това да се случи.
Aз също бих била много щастлива ако това списаниое стане изцяло на младите хора. И същевременно да е място, където всеки желаещ и можещ философ ще може да публикува своите разработки. Аз, както и мои колеги, сме готови да сме част от този авторски екип. Само Вие трябва да кажете дали сте съгласен и как да процедираме със своето участие като автори в него.
Благодаря ви отново за предоставената възможност. А също и за това, че в априлския брой публикувахте моя статия. Ако желаете мога да Ви изпратя още свои неща. Защото съм написала доста текстове - и бих искала и те някога да видят бял свят.
С уважение: К.
Налага се да й отговоря. Ето съвсем краткия ми отговор:
Здравейте, Б.,
Радвам се, че имате готовност и занапред най-активно да сътрудничите в списването на списанието. За мен това като издател е най-важното: списанието да стане място за среща на активно и добре пишещи автори, особено, повтарям, сред младите, щото ние, от по-старото поколение, така или иначе сме увредени от рудиментите на миналото, докато вашите съзнания са свежи и могат да родят най-оригинални идеи.
А що се отнася до това какви са изискванията за публикуване на текстове, всичко това е публикувано в досега отпечатаните броеве на списанието, а също така може да се намери и в неговия блог. Принципът е този: всеки търсещ истината, сиреч мислещ и добре пишещ автор е добре дошъл на страниците на списанието. Критерият са качествените текстове - и оригиналните виждания и идеи. Това е в резюме. Но всичко в подробности можете да откриете на сътветното място или в списанието, или в блога му.
Всичко добро и успехи!
С поздрав: Ангел Грънчаров
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар