На едно място, т.е. на онова същото място, където напоследък водя някои разгорещени дискусии с поклонниците на т.н. луд д-р Филипов, един типичен нашенски благожелател, анонимен, разбира се, злорадства по твърде многозначителен начин; нарекъл се е, прочее, "антиФридман". Развълнувал се е, както ще видите, от "липсата на коментари" в мой блог. Ето какво пише той и ето как се наложи да му отговоря:... От пустото му любопитство... взех че прескочих до сайта на ФИЛОСОФА. Установено от мен: коментари под всяка статия в т.нар. списание – 0 (за по-простите – ЗЕРО)... И аз поне не видях и драстнат ред от някой...
Забележете, пише думата "драснат" оригинално: "драсТнат", но това е малък кусур; и за други неща пише, но тук ви привеждам само този момент, в който изразява вълнението си поради "ниската коментируемост" в моите блогове; та ето как се наложи да възразя:
Що се касае до коментируемостта на блоговете ми, попаднал сте - или умишлено сте избрал - оня мой блог, който по начало няма как да има чак толкова коментари: блогът на едно философско списание. Но ето, щом сте проявил интерес: видеоблогът ми - първият ми блог - има общо 13 582 броя коментари, а основният ми текстови блог - 11 440. Не нула ("зеро", както се изразяват някои, развълнувани, че вече знаят как се казва по чуждоземному "нула"!), а хиляди! И това при положение, че ние, както се види, държим над текстовете ни не да се умиляват, а да да се замислят...
Апропо, сега се сещам: моя милост се гордее, че в неин блог е публикацията, която има най-много коментари в българското блог-пространство: и това е знаменитата публикация със заглавие Народът лудна по песента “Въх, рамо, рамо”, посветена на генерал Борисов! Пей, Биляно, пей, народе! Отпуши си душата! Ликуй, человечество! Тази статия има скромните 1 270 коментара! Ако решите да я отворите и да проверите, внимавайте, ще блокира компютъра ви. Да не кажете, че не съм ви предупредил. Ако някой намери статия в български блог или сайт, която има повече коментари, ще го почерпя три, а не една пловдивски бози!
Аз иначе съм скромен човек, но бях предизвикан да възразя, щото, казах, за мен истината е най-драгото - и заради едната справедливост се видях принуден да реагирам...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар