Пряк път до всички досега излезли броеве (пълен архив на онлайн-изданието):

ИДЕИ, кн. 1, година I, 2009 ИДЕИ, кн. 1(2), февр. 2010 г. ИДЕИ, кн. 2(3), май 2010 г. ИДЕИ, бр. 3(4), окт. 2010 г. ИДЕИ, бр. 1(5), март 2011 г. ИДЕИ, бр. 2(6), юли 2011 г., ИДЕИ, кн. 3(7) от ноем. 2011 г., ИДЕИ, кн. 1(8), април 2012 г., ИДЕИ, бр. 2(9), август 2012 г., ИДЕИ, бр. 3(10), дек. 2012 г., ИДЕИ, бр. 1(11), март 2013 г., ИДЕИ, бр. 2(12), август 2013 г., ИДЕИ, бр. 3(13), септ. 2013 г., ИДЕИ, бр. 4(14), дек. 2013 г., ИДЕИ, бр. 5(15), дек. 2013 г. ИДЕИ, бр. 1 (16), Април 2014 г. ИДЕИ - прил., бр. 1(3), Април 2014 г., ИДЕИ, бр. 2 (17), Авг. 2014 г., ИДЕИ, бр. 3 (18), Дек. 2014 г., ИДЕИ, бр. 2(4), 2014 г. межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (19), Април 2015 г., ИДЕИ, бр. 2 (20), Август 2015 г., ИДЕИ, бр. 3 (21), Дек. 2015 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (5), 2015 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (22), Април 2016 г., ИДЕИ, бр. 2 (23), Август 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (7/8), 2016 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 3 (24), Дек. 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (9/10), 2017 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (25), Май 2017 г.,

вторник, 24 април 2012 г.

Отговор на загрижен благожелател относно коментариуемостта в моите блогове

На едно място, т.е. на онова същото място, където напоследък водя някои разгорещени дискусии с поклонниците на т.н. луд д-р Филипов, един типичен нашенски благожелател, анонимен, разбира се, злорадства по твърде многозначителен начин; нарекъл се е, прочее, "антиФридман". Развълнувал се е, както ще видите, от "липсата на коментари" в мой блог. Ето какво пише той и ето как се наложи да му отговоря:

... От пустото му любопитство... взех че прескочих до сайта на ФИЛОСОФА. Установено от мен: коментари под всяка статия в т.нар. списание – 0 (за по-простите – ЗЕРО)... И аз поне не видях и драстнат ред от някой...

Забележете, пише думата "драснат" оригинално: "драсТнат", но това е малък кусур; и за други неща пише, но тук ви привеждам само този момент, в който изразява вълнението си поради "ниската коментируемост" в моите блогове; та ето как се наложи да възразя:

Що се касае до коментируемостта на блоговете ми, попаднал сте - или умишлено сте избрал - оня мой блог, който по начало няма как да има чак толкова коментари: блогът на едно философско списание. Но ето, щом сте проявил интерес: видеоблогът ми - първият ми блог - има общо 13 582 броя коментари, а основният ми текстови блог - 11 440. Не нула ("зеро", както се изразяват някои, развълнувани, че вече знаят как се казва по чуждоземному "нула"!), а хиляди! И това при положение, че ние, както се види, държим над текстовете ни не да се умиляват, а да да се замислят...

Апропо, сега се сещам: моя милост се гордее, че в неин блог е публикацията, която има най-много коментари в българското блог-пространство: и това е знаменитата публикация със заглавие Народът лудна по песента “Въх, рамо, рамо”, посветена на генерал Борисов! Пей, Биляно, пей, народе! Отпуши си душата! Ликуй, человечество! Тази статия има скромните 1 270 коментара! Ако решите да я отворите и да проверите, внимавайте, ще блокира компютъра ви. Да не кажете, че не съм ви предупредил. Ако някой намери статия в български блог или сайт, която има повече коментари, ще го почерпя три, а не една пловдивски бози!

Аз иначе съм скромен човек, но бях предизвикан да възразя, щото, казах, за мен истината е най-драгото - и заради едната справедливост се видях принуден да реагирам...


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ