Духовните, мислещите, милеещите за истината хора винаги ще бъдат най-ненавистни

Попадам на публикация, която, разбира се, не мога да подмина без внимание: Оправдаха Сократ 2500 г. след смъртта му. Искам да направя кратък коментар на прочетеното; но първо ето най-важното от самата информация:

В Атина бе възпроизведен съдебният процес срещу Сократ и древният философ бе оправдан 2500 г. след смъртта му, съобщава радио Франс 24. В театрализирания процес участваха десет известни юристи от Великобритания, Франция, САЩ, Швейцария и Гърция и близо 866 зрители.

Мненията на съдиите за виновността на древния философ се разделиха поравно. А от зрителите 584 го обявиха за невиновен и 282 - за виновен. В резултат той бе оправдан. Сократ е бил обвинен, че не почита боговете на Атина, въвежда нови богове и развращава младежта. Тъй като не успява да докаже невинността си на скалъпения процес, той бива осъден на смърт чрез отравяне.

Иска ми се в тази връзка да кажа нещичко, на което едва ли някой друг ще обърне внимание. Има нещо подвеждащо в информацията, внушението е: ето, справедливостта най-сетне, пък макар и толкова късно, е възстановена, Сократ е реабилитиран! Всъщност, ако следваме историческата истина, само една година от екзекуцията на Сократ е минала и атиняните съжалили за този позор, с който се покрили, осъждайки именно Сократ - най-мъдрият от всички гърци по думите на самия оракул! - на смърт. Тъй че той е реабилитиран, пък макар и неформално, отдавна, още от древността, да не говорим за това, че в същностния смисъл е реабилитиран изцяло - имам предвид реабилитацията му от културата и философията. Тъй че тия, които са организирали "възстановката на процеса", явно нещичко са се объркали; разбира се, възможно е и отразяващите събитието журналисти нещичко да са недоразбрали; най-вероятно е това последното. Но ето още какво бие на очи.

Минали са повече от 2400 години от смъртта на Сократ - той умира в 399 пр.н.е. на 70-годишна възраст - векове история са се изтърколили, и ето, на нов съдебен процес, проведен тия дни, срещу Сократ пак са половината от съдиите! И то какви съдии, най-елитни от най-развитите в правно и правосъдно отношение страни! И сред зрителите (един вид: "съдебните заседатели") 282 човека пак са гласували с "виновен"! Не са, да рече човек, 1, 2 или 5 човека, а много десетки са против него, и то при положение, че Сократ е вече, един вид, е "миропомазан" от културата и философията! Знаете ли за какво говори това?

Говори за нещо страшно! Според мен говори за следното:

Духовните, мислещите, милеещите за истината хора ВИНАГИ ще бъдат най-ненавистни за голям процент от човечеството, пък дори и да става дума за Сократ или за който и да е друг велик мислител, вече турен на най-високия пиедестал на културата! И щом така е за Сократ и за негови велики духовни събратя, то какво в такъв случай остава за някакви си там "дразнещи" индивидууми (примерно като мен; казвам го шеговито, не подскачайте като ужилени, моля!), които нито са покрити със слава, нито с някакво признание, нито с известна благодарност или с каквото и да било друго! Та излиза, че щом дори иза самия Сократ, и то в днешно време, има толкова много хора, които пак са готови да го пратя на ешафода, то сами си правете сметка каква съдба чака такива като мен (или като вас, ако сте имали неблагоразумието особено да сте се родили в България и да сте си позволили лукса да бъдете личности!), каква участ е способна да им подготви бясната немислеща тълпа: ще ги разкъсат със собствените си ръце, и то без да им мигне окото!

Ето това именно е страшното! А аз съм взел да се оплаквам за някакво си там болно сърце...

Излиза, че щом все още съм жив, щом още не съм разкъсан и хвърлен на кучетата, значи съм и значително облагодетелстван, а може би пък съм и късметлия? Нищо чудно някаква висша сила да ме пази, знае ли човек? Хайде да свършвам дотук с разсъждението си, че ако продължа, нищо чудно да дойде линейката и да ме натикат в някоя лудница...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo