Пряк път до всички досега излезли броеве (пълен архив на онлайн-изданието):

ИДЕИ, кн. 1, година I, 2009 ИДЕИ, кн. 1(2), февр. 2010 г. ИДЕИ, кн. 2(3), май 2010 г. ИДЕИ, бр. 3(4), окт. 2010 г. ИДЕИ, бр. 1(5), март 2011 г. ИДЕИ, бр. 2(6), юли 2011 г., ИДЕИ, кн. 3(7) от ноем. 2011 г., ИДЕИ, кн. 1(8), април 2012 г., ИДЕИ, бр. 2(9), август 2012 г., ИДЕИ, бр. 3(10), дек. 2012 г., ИДЕИ, бр. 1(11), март 2013 г., ИДЕИ, бр. 2(12), август 2013 г., ИДЕИ, бр. 3(13), септ. 2013 г., ИДЕИ, бр. 4(14), дек. 2013 г., ИДЕИ, бр. 5(15), дек. 2013 г. ИДЕИ, бр. 1 (16), Април 2014 г. ИДЕИ - прил., бр. 1(3), Април 2014 г., ИДЕИ, бр. 2 (17), Авг. 2014 г., ИДЕИ, бр. 3 (18), Дек. 2014 г., ИДЕИ, бр. 2(4), 2014 г. межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (19), Април 2015 г., ИДЕИ, бр. 2 (20), Август 2015 г., ИДЕИ, бр. 3 (21), Дек. 2015 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (5), 2015 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (22), Април 2016 г., ИДЕИ, бр. 2 (23), Август 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (7/8), 2016 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 3 (24), Дек. 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (9/10), 2017 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (25), Май 2017 г., ИДЕИ, бр. 2 (26), Август 2017 г.,

понеделник, 28 май 2012 г.

Оглушителната тишина около списание ИДЕИ е на висота, защо ли?

Много пъти съм се обръщал към читателите на своя блог и към приятелите си във Фейсбук с призиви, апели и пр. да подкрепят по някакъв начин издаването на философското списание ИДЕИ - едно списание, което си е поставило целта да работи за ценностното, духовното и личностното израстване и укрепване преди всичко на българската младеж. Няма да скрия, особен ефект от тия мои призиви почти нямаше: единици са ония, които с нещичко подкрепиха излизането на нашето списание; примерно като се абонираха за него или си го поръчаха по интернет.

И както е обичайно в нашенски условия, подкрепа за списанието може и да няма, ала бойкотът или поне оглушителното мълчание около него е на висота: почти нито една медия не пожела да го подкрепи поне като съобщи на своите читатели или зрители, че има такова списание, а пък разпространителите на книги и периодика просто направиха нужното, за да го убият - като отказаха да го разпространяват. Изглежда на нашенска почва истински духовни цветя не могат да растат; в нашата почва изглежда могат да растат предимно бурени.

Е, ние оцеляваме все още, стискайки зъби: излязоха 8 книжки от списанието за 4-та година от основаването му, излязоха също така и две специални приложения към него. Издаваме го с лични средства от скромните си заплати ние, групичка преподаватели в няколко университета и гимназии (плюс това имаме един "съдружник" от едно ямболско село, който веднъж на 4 месеца отделя от скромните си доходи 100 лева, които дарява на списанието; и един пенсионер от едно монтанско село е дарявал нещичко от пенсията си, както и една пенсионерка от Велинград; да не пропусна: и един професор по философия от един български университет, мой състудент, подпомогна излизането на една книжка). Това е. А иначе, повтарям, оглушителната тишина и грохот около списанието е на висота, в това спор няма.

Та ето, тази сутрин пак се сещам за нашата трагедия и пак дръзвам да апелирам: можете да протегнете ръка на списанието като просто си поръчате книжките му; вярвам, всеки има деца, внуци или познати, на които списанието ще бъде полезно. Разбира се, то не е нещо като "юношеско" списание, казвам "предимно за младите", но иначе си е съвсем солидно философско и психологическо списание. Интересното е, че и колегията от преподаватели по философия в гимназиите и университетите стои общо взето съвсем безразлична към списание ИДЕИ, което също е призпълнено с пребогат смисъл. Показва какви сме. Това са все пак възпитатели на младежта, това са нейни нравствени наставници. Правете си сами изводите...

Както и да е. Спирам дотук. Не ща никого да укорявам. Всеки си има съвест, нека да си се оправя с нея сам...


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ