Много пъти съм се обръщал към читателите на своя блог и към приятелите си във Фейсбук с призиви, апели и пр. да подкрепят по някакъв начин издаването на философското списание ИДЕИ - едно списание, което си е поставило целта да работи за ценностното, духовното и личностното израстване и укрепване преди всичко на българската младеж. Няма да скрия, особен ефект от тия мои призиви почти нямаше: единици са ония, които с нещичко подкрепиха излизането на нашето списание; примерно като се абонираха за него или си го поръчаха по интернет.И както е обичайно в нашенски условия, подкрепа за списанието може и да няма, ала бойкотът или поне оглушителното мълчание около него е на висота: почти нито една медия не пожела да го подкрепи поне като съобщи на своите читатели или зрители, че има такова списание, а пък разпространителите на книги и периодика просто направиха нужното, за да го убият - като отказаха да го разпространяват. Изглежда на нашенска почва истински духовни цветя не могат да растат; в нашата почва изглежда могат да растат предимно бурени.
Е, ние оцеляваме все още, стискайки зъби: излязоха 8 книжки от списанието за 4-та година от основаването му, излязоха също така и две специални приложения към него. Издаваме го с лични средства от скромните си заплати ние, групичка преподаватели в няколко университета и гимназии (плюс това имаме един "съдружник" от едно ямболско село, който веднъж на 4 месеца отделя от скромните си доходи 100 лева, които дарява на списанието; и един пенсионер от едно монтанско село е дарявал нещичко от пенсията си, както и една пенсионерка от Велинград; да не пропусна: и един професор по философия от един български университет, мой състудент, подпомогна излизането на една книжка). Това е. А иначе, повтарям, оглушителната тишина и грохот около списанието е на висота, в това спор няма.
Та ето, тази сутрин пак се сещам за нашата трагедия и пак дръзвам да апелирам: можете да протегнете ръка на списанието като просто си поръчате книжките му; вярвам, всеки има деца, внуци или познати, на които списанието ще бъде полезно. Разбира се, то не е нещо като "юношеско" списание, казвам "предимно за младите", но иначе си е съвсем солидно философско и психологическо списание. Интересното е, че и колегията от преподаватели по философия в гимназиите и университетите стои общо взето съвсем безразлична към списание ИДЕИ, което също е призпълнено с пребогат смисъл. Показва какви сме. Това са все пак възпитатели на младежта, това са нейни нравствени наставници. Правете си сами изводите...
Както и да е. Спирам дотук. Не ща никого да укорявам. Всеки си има съвест, нека да си се оправя с нея сам...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар