четвъртък, 7 юни 2012 г.

Отново за потъналата сякаш в руска кал наша образователна система

Решавам тая сутрин да публикувам мислите, които обменихме по имейла с един млад човек, с единия от авторите на публикуваната тия дни чудесна статия Матурите – между "здравия разум" и "позволеното безумие”. Оказва се - противно на това, което обикновено си представяме - сред младите хора у нас има изненадващо интересни, сиреч, мислещи личности, с които е много приятно да се общува. Засегнахме, както ще установите, някои теми, които могат да са от значение и за други хора, примерно за това как се пише философски текст и пр., та това именно ме принуждава да дам гласност на кореспонденцията ни; ето какво си казахме:

Привет, господин Грънчаров!

Пиша Ви по повод една малка статийка, която написахме заедно с един мой съученик. Една моя приятелка ме ориентира към Вас. Вярвам, че донкихотския похват, с който сме се заели, изключително ще Ви заинтересува. А и, тъй да се каже, "разкритията" ни също биха провокирали интерес. Освен това Вие сте личност, която е изключително заинтересована от потъналата сякаш в руска кал наша образователна система.

Пращам текста и ще очаквам отговор - пълен с похвали или укори, Вие ще прецените.

Поздрави!

Здравейте, г- Стоянов,

Прочетох статията Ви и смятам, че тя заслужава да бъде поставена на вниманието на т.н. "обществено мнение" и, евентуално, на институциите; смятам, че е добре на вашия текст да бъде дадена публичност, евентуално за да се предизвика дискусия. Ако ми разрешите, ще публикувам текста Ви в моя блог, а пък тъй като имам контакти с Движението за либерализация на образованието, би могло същия текст да излезе и в техния сайт. Поздравявам Ви за смелостта открито да изразите възприятието и отношението си към "мероприятието", наречено "матура". Ако сметнете, че може да си имате някакви проблеми, бихме могли да публикуваме текста и с Вашите инициали; вие със съавтора Ви решете това.

С поздрав: Ангел Грънчаров

Здравейте,

Идеята на самата статия е да се публикува на възможно най-много места, та да се провокира обществен отзвук. Затова аз и съавторът сме съгласни да бъде публикувана в блога Ви, дори е успех, че успяваме да предизвикаме интереса Ви. :)

Само ще помоля да публикувате версията, която Ви пращам в този имейл, понеже открих някои досадни грешки в миналия файл.

Всичко е наред, доколкото успях да видя. Може да добавите, че сме от град Казанлък. Пропуснах да Ви пиша в последния имейл, че одобряваме публикуването в сайта на Движението за либерализация на образованието.

Надявам се, че статията ще успее да покаже реалните лица на матурата и да не скрие от обществото големия фарс. Може би все още съм твърде афектиран от това... да го наречем събитие, но искрено се надявам, че всичко може малко или много да се промени. И желая да работя за тази промяна, доколкото ми позволяват уменията.
И искам да Ви благодаря за съдействието, г-н Грънчаров! :)

Здравейте,

Ще ви съдействам доколкото мога статията Ви да излезе на повече места. И вие я предлагайте на разни сайтове, убеден съм, че на много места ще я харесат и ще я публикуват. Хубаво е да се заговори за проблемите, които поставяте. Много неща в самата процедура, наречена матура, са порочни и неправилни - от гледна точка на идеята за едно модерно образование.

Понеже разбирам, че сте се явявал на матура по философия, правя си извод, че се интересувате повече от философия. Не зная дали сте информиран, че издавам една философско списание, носещо името ИДЕИ. Ползвам се от случая да Ви поканя да се включите към неговите автори. От статията Ви за матурите съдя, че умеете да пишете и че има какво да кажете.

Аз пък Ви благодаря за това, че ми изпратихте статията си!

Хубава вечер!

С поздрав: Ангел Грънчаров

Здравейте,

Знам за Вашето списание. Досега съм чел само 4-тата книжка, останалите не съм успял да ги открия. Определено имаше интересни неща вътре и то може да се окаже полезно за голям обсег от читатели. Представя философията в едно разбираемо и, да го нарека, човечно лице, а не просто отдалечени абстракции.

Което всъщност трябва и да е целта на всеки философ, целящ да сподели безценните бисери на това изкуство (не обичам да наричам философията "наука" - в такъв случай би се оказало, например, че Ницше не е философ).

Бих могъл да пратя текст за списанието, просто се опасявам, че темите, от които се интересувам, рядко са с обществена насоченост.

Здравейте, г-н Стоянов,

Имате много вярно разбиране за естеството на философията! Споделям, че в никакъв случай философията не е наука, щото едно такова приемане унизява високото й достойнство. Да се нарече философията изкуство е значително по-близо до нейната истина, до истината за това какво наистина е тя. Пишете и пращайте свои текстове без да мислите за тяхната "обществена значимост"; ние в сп. ИДЕИ поставяме ударението върху значимото за ЧОВЕКА, не за СОЦИУМА. А онова, което е значимо за човека, би следвало да е значимо и за човеците в т.н. социум, по причина на това, че общността се състои от индивиди :-)

Прочее, ако желаете, бих могъл да Ви снабдя ако не с всички, но поне с повечето книжки от поредицата на сп. ИДЕИ. Понеже трудно се намира, понеже просто го няма в книжарниците и по будките за списания и вестници, няма никакъв проблем да Ви ги доставя аз.

С поздрав: А.Грънчаров

Здравейте,

Ще помисля относно философски текстове, по принцип имам само фрагменти, размисли, които не съм завършвал.

А относно списанието - проявявам интерес, кои броеве и как бихте могли да ми пратите?

Здравейте, г-н Стоянов,

Разбирам, това, че нямате завършени готови текстове не е беда; Вие си пишете когато имате желание и когато се вълнувате от дадени проблеми; човек е добре да привикне да записва мислите си, особено ако има усещането, че те имат някаква значимост; трябва да се научим да уважаваме своите мисли, да ги почитаме, да им обръщаме по-голямо внимание, а това става най-добре като ги съхраняваме чрез записването им; понеже иначе мислите ни са нещо "хвъркато", идват и отлитат - и повече никога не се връщат. Или ако се върнат, че връщат под формата вече на съвършено други мисли.

Та затова Вие си пишете, като напишете нещо, пращайте текста, може пък да има смисъл да стигне до повече хора - и тогава ще го отпечатаме. На мен ми се иска списание ИДЕИ да стане трибуна на мислещите хора в България, особено на по-младите. Понеже, за жалост, мисленето не е на кой знае каква почит из нашите земи, нещо повече, на мислещите хора у нас се гледа с недобро око, те дори са дразнещи и затова биват твърде много ненавиждани. Е, респективно, немислещите, особено пък простаците, са на голяма почит и уважение, на тях се радват, ръкопляскат им, възхищават им се. Аз така мисля, такова е моето впечатление, не зная дали съм прав. Дано не съм прав, но имам опасения, че може и да съм прав.

Мога да Ви изпратя по пощата всички книжки на сп. ИДЕИ с изключение на първата, която отдавна е изчерпана, а те общо са 8 досега излезли книжки. И, разбира се, без ония книжки, които вече сте чели или ги имате (трябва да ми пишете кои именно имате, да ги уточним). Ще Ви ги пратя по пощата, трябва да ми дадете адрес, понеже сте ученик (макар и бивш) и бъдещ студент, ще ги платите на половин цена. Ще уточним как да изпратите парите. За жалост не мога да Ви ги подаря.

А за писането пишете за каквото си искате, но ето, примерно, на мен много ми е интересно как си представяте истински доброто, "идеалното" образование. И какво най-вече следва да се промени в българското образование, има ли и изобщо надежда, че нещо може да се промени. А пък за същински философски теми колкото искате има; аз ще Ви изпратя към списанията едно мое помагало, нарича се Лаборатория по философия (с подзаглавие "Книга за опитващите се да разбират"), подарявам Ви го, то може да Ви помогне да откриете безброй теми, по които си заслужава да се мисли и да се пише. А и сам можете да си измислите колкото искате теми.

Прочее, сега си мисля, че вашата статия за матурите няма проблем да излезе в следващия брой на списание ИДЕИ; ще я сложа още сега в папката, където събирам текстовете за следващата книжка.

С поздрав: Ангел Грънчаров


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ