Пряк път до всички досега излезли броеве (пълен архив на онлайн-изданието):

ИДЕИ, кн. 1, година I, 2009 ИДЕИ, кн. 1(2), февр. 2010 г. ИДЕИ, кн. 2(3), май 2010 г. ИДЕИ, бр. 3(4), окт. 2010 г. ИДЕИ, бр. 1(5), март 2011 г. ИДЕИ, бр. 2(6), юли 2011 г., ИДЕИ, кн. 3(7) от ноем. 2011 г., ИДЕИ, кн. 1(8), април 2012 г., ИДЕИ, бр. 2(9), август 2012 г., ИДЕИ, бр. 3(10), дек. 2012 г., ИДЕИ, бр. 1(11), март 2013 г., ИДЕИ, бр. 2(12), август 2013 г., ИДЕИ, бр. 3(13), септ. 2013 г., ИДЕИ, бр. 4(14), дек. 2013 г., ИДЕИ, бр. 5(15), дек. 2013 г. ИДЕИ, бр. 1 (16), Април 2014 г. ИДЕИ - прил., бр. 1(3), Април 2014 г., ИДЕИ, бр. 2 (17), Авг. 2014 г., ИДЕИ, бр. 3 (18), Дек. 2014 г., ИДЕИ, бр. 2(4), 2014 г. межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (19), Април 2015 г., ИДЕИ, бр. 2 (20), Август 2015 г., ИДЕИ, бр. 3 (21), Дек. 2015 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (5), 2015 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (22), Април 2016 г., ИДЕИ, бр. 2 (23), Август 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (7/8), 2016 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 3 (24), Дек. 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (9/10), 2017 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (25), Май 2017 г.,

понеделник, 30 юли 2012 г.

Открито писмо до народните представители, предлагащо им да извършат велик нравствен подвиг

След ден-два трябва да изпратя в печатницата подготвената за печат нова книжка на списание ИДЕИ. Периодичността изисква новият брой на списанието да излезе през август, та със започването на активния (неотпускарски) сезон през септември да е вече налично и достъпно. Получи се чудесна книжка с интересни, хубави текстове. Ала има един проблем, който сам съвсем не мога да реша: за финансирането на списанието. Главата ми се цепи като си помисля за това. Списанието излиза вече четвърта година при невероятни трудности, без никаква подкрепа отникъде, благодарение на скромните лични средства на двама-трима човека - мои и на неколцина мои приятели.

Събуждам се тази сутрин с тази коварна, направо натрапчива мисъл - какво да направя, че и този път да успея да заплатя за издаването на списанието?! - и ето, вече с нищо друго не мога да се заема, нито да чета, нито да пиша. Размишлявайки по този най-важен за мен проблем - аз съм и създател, и главен редактор, и един от най-активните автори, и оформител (предпечат), и издател, и дори... разпространител на списанието! - и избирайки между варианта да дам цялата си заплата за издаването му, лишавайки семейството си от средства за съществуване, или да отида в някоя банка да се моля за нов кредит, в отчаянието, в безсилието си в главата ми се ражда една съвсем екстравагантна идея; дали пък вече наистина не съм взел още по-сериозно да превъртам, щото и по начало си е чиста лудост да издаваш философско списание в днешно време у нас?! Та ето за какво става дума, ето каква лудешка, съвсем безумна идея се роди в главата ми преди малко.

Преди няколко месеца участвахме в един конкурс на Министерството на образованието за финансиране на учебни издания и книги, подготвихме проект и всички документи, имахме известна надежда, че държавата ще оцени усилията ни и ще ни подкрепи, ала не би: резнаха ни, не благоволиха да ни отпуснат и стотинка! Изглежда, че и в тази сфера у нас биват подкрепяни само вуйчо-шуро-баджанако-братовчедите. Оказва се, че едно списание, работещо за личностното и духовното укрепване на българската младеж, е съвсем безинтересно за българското Министерство на образованието и младежта. Което показва, че тия неща - личностното, духовното, ценностното, интелектуалното и пр. развитие на младите - са съвсем нежелани за тази държавна институция: а какво ли в такъв случай е онова, което наистина ги вълнува? Може би желателни за тях са тъкмо противоположните на изброените неща, примерно затъпяване, опростачване, чалгизиране и пр. на съзнанията и душите на младите? За това ли работи българското Министерство на образованието и младежта?!

Но за да са такива държавните институции, за да са толкова безотговорни по отношение на задачата си, са виновни именно политиците, управляващите, нали така? Те носят пълната отговорност държавните институции да дезертират така позорно от истинската си функция и задача и да я подменят с фалшификати. И ето, в тази връзка, се роди в съзнанието ми екстравагантна идея: да напиша Открито писмо до всички до една парламентарни групи, и управляващи, и опозиционни, в което да опиша проблема и да им предложа, ако смятат, че списание ИДЕИ трябва да бъде спасено, да го подкрепят със средства от своята държавна субсидия, от субсидията, която партиите получават за да осъществяват дейността си. Интересно ми е дали ще се намери една поне парламентарна група, която да отдели троха от големия държавен комат, който лапа, за подкрепа на едно такова идеалистично начинание на български граждани, а именно издаването на философско списание за българската младеж. Това ми хрумна. Добре знам, че няма да мигна докато не осъществя замисъла си. Много ми е интересно да разбера дали пък - о, чудо! - някоя от партиите ще откликне. И ето, речено-сторено, сядам да пиша

ОТКРИТО ПИСМО

до всички парламентарни групи в Народното събрание на България във връзка с безотговорното отношение на държавни институции към същинските потребности на българската младеж

Уважаеми дами и господа народни представители,

Позволявам си да ви занимая с един важен по моя преценка проблем. Признавам си, твърде интересна ми е вашата реакция. Аз съм български гражданин-избирател и не ми е безразлично могат ли българските парламентаристи да разграничават истински важното от маловажното, същинското от ефимерното, дълбоко потребното от всичко онова, което е външно, е само камуфлаж и баласт.

С оглед подпомагане на духовното, ценностното, личностното и гражданското израстване и укрепване на българската младеж неколцина философи и психолози (по-малко на брой сме от пръстите на едната ръка!) започнахме да издаваме философското списание ИДЕИ. Първата му книжка се появи през ноември 2009 година. От тогава досега излязоха общо 8 книжки, в момента под печат е деветата. Издаваме го със свои лични средства, ние сме предимно университетски и гимназиални преподаватели. Тиражът на списанието е скромен, 500 броя, списанието е в обем 120-130 страници. Годишно излизат 3 книжки. Ако проявите интерес, бих могъл да ви изпратя всички досега излезли негови книжки за да го разгледате по-подробно.

Концепцията на списанието се базира на стремежа да намерим общ език с най-добрите представители на младежта у нас, ученици и студенти, които се намират в толкова трудния и отговорен етап от живота си: да станат пълноценни личности и граждани. Нашето списание се стреми да задоволява нуждата на тия младежи от "духовна храна" - като идеята ни е да издаваме едно разбираемо, популярно, човечно, добре списвано списание, въздействащо, докосващо най-фини струни в душата на младия човек.

Нашето списание наистина се пише на разбираем език, то се опитва да влезе в разговор с всеки склонен към мислене млад човек. Искаме да създадем едно популярно в хубавия смисъл на тази дума, т.е. неелитарно - в смисъл не само за философи, не чисто професионализирано - списание, което да задоволява духовните потребности на най-добрата част от българската младеж, на ония сред младите, които са предопределени да бъдат един ден водачи. Иска ни се да подпомогнем личностностното израстване на тия млади хора, да спомогнем също тяхното ценностно и идейно самоосъзнаване - защото без тия два процеса младият човек просто няма как да стане пълноценна личност. Излишно е да казвам, че основна тема на нашето списание е темата за свободата. И тази за истината. Защото, както е казал Спасителят, истината е тази, която ни прави свободни.

Смятаме, че в условията на една деперсонализираща младежта и толкова агресивна масова "култура" нашата младеж заслужава да има едно островче на личностност, толерантност, на висока идейност, на ценностен оптимизъм, т.е. островче, огряно от духовна светлина и от топлина, сгряваща душите. Нашето списание не обръща гръб на нито една от най-горещите теми на личностното и духовното раждане и укрепване на младия човек.

Може би вече се питате защо ви занимавам с тия неща, защо ви отнемам от толкова ценното време? Ето за какво.

Иска ми се да вярвам, че ние, създателите на списанието, и вие, представителите на народа на България, споделяме все едни и същи универсални, общочовешки и също така европейски ценности като свобода, личностно самоопределяне, демокрация, духовност, толерантност; иска ми се да вярвам, че също така имаме и родствени представи за пътищата на достойнството и просперитета. Ако е така, на тази база защо тогава да не можем да си сътрудничим по един твърде своеобразен начин?

За жалост обаче никой, най-малко пък държавните институции, оторизирани от Конституцията да решават същностните проблеми на личностното и идейното формиране на младите - министерствата на образованието и младежта и това на културата - не намери за нужно да ни подкрепи в нашите усилия, въпреки нашите призиви, въпреки нашите проекти за финансиране, с които участвахме в съответния конкурс. Нима за тия институции работата за една толкова благородна кауза е нежелана - и излишна?

Оказва се, че в съвременните български условия инициатива като нашата, именно да бъде издавано едно автентично философско списание за младите и за мислещите, търсещите истината хора, сякаш неминуемо е осъдена на неминуем провал. В отчаянието си намерих за нужно да се обърна към вас - понеже и вие носите отговорност за това ситуацията в сферата на образованието и духовността да е такава, именно, да царува безотговорност към най-насъщните потребности на младите хора. Понеже вие, българските народни представители, не упражнявате длъжния контрол над отговорните държавни институции, позволяващи си да проявяват такава крещяща безотговорност към най-насъщните проблеми на българския живот, ето, налага се сега вие да отговаряте. Предлагам ви да отговорите, да понесете отговорността си по един твърде специфичен и неочакван за вас начин: като си... платите! Ето как:

Списание ИДЕИ - едно крехко цвете в толкова буренливата нива на съвременния духовен български живот - е осъдено на гибел. Това обаче не бива да става. Ето, вие имате шанса да го спасите - и по този начин да запишете имената си и в културната история на България. Затова предлагам: да обсъдите проблема (всяка парламентарна група поотделно, вътре в себе си) и ако дадена група счете за нужно да подкрепи финансово списанието, нека да го стори, отделяйки трохичка от държавната субсидия за финансиране на вашата партийна дейност. Сп. ИДЕИ годишно излиза в три книжки, всяка (при преференциалните условия, които сме осигурили при един издател) струва 1000 лева. Вие преценете дали ви е по силите да отделите нещичко от субсидията си - или пък от ваши лични средства, защо не?! - и по този начин да подкрепите, под формата на дарение, излизането на някоя от книжките на списанието.

Имам чувството, че мога да си представя как възприемате една такава съвсем екстравагантна идея. У нас е прието за нормално от парите на държавната субсидия, примерно, да се финансира закупуването на кебапчета, предназначени за гладния електорат - по време на партийни изборни мероприятия. Или да се дават по 20 лева "на капа избирател" - или на главата, стояща под тази капа - та избирателят да подкрепи вашата партия на избори. С тия пари от държавната субсидия, предполагам, се плаща на медии, та да представят любезно и в бляскава светлина вашата партия.

Но ето, аз ви предлагам нещо нечувано: да подкрепите с нищожна част от тия пари едно философско, сиреч, съвсем плуралистично списание за младежта. Духовните неща у нас са нещо като "последната дупка на кавала", са нещо като кожусите за населението, облагодетелствано от природата да живее на екватора. Ето, аз ви предлагам да сторите нещо наистина благородно, пък макар и куриозно: подкрепете списание ИДЕИ! Няма как това да не е куриозно щом е благородно. Довели сме нещата дотам, че самият дух у нас е куриоз - и идва ли не "аномалия" и "патология"...

Това трябва да бъде поправено. Ето, давам ви шанс да направите една малка крачка в тази посока. Давам ви също шанс по-ясно да осъзнаете кое е истински важното, съдбовно важното в този наш живот. Духът трябва един ден да надмогне ширещата се наоколо бездуховност. Да се работи, да се полагат усилия в тази посока е въпрос на дълг. Ще се радвам някой депутат да ме разбере какво казвам, да откликне на думите ми и да ги приеме като своя кауза, апелирайки неговата парламентарна група да подкрепи финансово списание ИДЕИ.

Имам плаха надежда че това все пак е възможно. С интерес ще проследя дали е така. Защото имам и недобро реалистично предчувствие за изхода от тази моя авантюра...

С уважение: Ангел Грънчаров, главен редактор на списание ИДЕИ


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ