Новата книжка на списание ИДЕИ е изцяло готова за отпечатване. Целият труд по комплектуване на списанието, по редактирането, по коректирането, по предпечатната подготовка и оформяне и пр. вече е зад гърба ми. Днес ще го прегледам още веднъж, щото никога още една проверка не е излишна. Утре, живот и здраве да е, съм в София, за да дам поръчка в издателството за отпечатването и на този брой. Той е 9-ти пореден от създаването на списанието. Три пъти годишно издаваме по една книжка. Първата книжка излезе през ноември 2009 г.
Има още два тежки проблема обаче. Единият - аз станах вече досаден с това, но няма как, такава е ситуацията - е свързан с финансирането на списанието, а вторият, вече най-фаталният, се свежда до разпространението на вече отпечатаните книжки. От години броевете на списанието си стоят на книжната борса в София и книжарите общо взето съвсем не щат да разпространяват това непечелившо според тях издание в книжарниците си. Същата съдба имат и книгите ми, стоящи непипнати от ръка на читател в прахта на книжната борса: говоря ви честно, нямам никакви приходи от тия книги, ако имах, проблем с финансирането на ИДЕИ нямаше да има. Разпространителите на периодика пък директно отказват и вече няма смисъл да ги молим, безполезно е: в тая сфера действа явно само паричният аргумент. За жалост, не успявам да уредя финансирането и на тази книжка, въпреки апелите и молбите ми към кого и не.
В отчаянието и наглостта си стигнах дотам да апелирам даже към... парламентарните групи в Народното събрание (!) да подпомогнат финансово (от държавната субсидия за партиите или пък от депутатските си заплати) едно списание за духовните неща, предназначено за българската младеж. В задънена улица съм, отникъде никакъв отклик. Помоли българин за пари и той мигом онемява - и изчезва в небитието. Тази зависимост открих. Такива работи. Такива сме...
Само трима човека откликнаха и помогнаха с нещичко: един човек от ямболско село, който редовно отделя за всяка книжка на списанието от залъка си, една пенсионерка от Велинград и един ученик-абитуриент от Карлово, който, изглежда, отдели от парите, които е получил от близките си по случай дипломирането си. Това е всичко. Никой друг не откликна. Нито от "вътрешните", нито от "външните" българи, тия, дето са по целия свят. Факт. Многозначителен факт. Толкоз.
За да има пълна прозрачност във финансирането решавам ето в този момент да сложа на някое място, примерно отзад, дето е карето за връзки с редакцията, кратък текст, в който ще пише:
"Този брой беше издаден и с финансовата подкрепа на Томи Томев от с. Кирилово, община Елхово (100 лв.), Гергана Герасимова от Велинград (50 лв.), Георги Стоянов, студент, от Карлово (50 лв.). Редакцията най-сърдечно им благодари за приятелския жест!"
Иска ми се да има някакъв малък знак на благодарност към дарителите. И това да стане традиция. Да, наистина съм длъжен да направя това. Идеята ми се струва добра. Съжалявам само, че по-рано не се сетих да го направя - щото и предишните броеве излязоха с левчетата и стотинките най-вече на ето такива скромни хора.
Ето, има още възможност и някой друг да подкрепи излизането на новата книжка и името му да влезе в горния списък. Знам, че е неприятно да четете такива увещавания и молби (аз зная добре, че някои хора заради това престанаха да посещават и блога!), но нямам друг избор. Отчаян съм. Остатъкът от цялата сума, необходима за отпечатването на книжката (700 лв., цената е ниска, понеже издателят ни прави голяма отстъпка предвид безпаричието ни!) трябва да го поемем ние, двамата редактори, единият от които пък е хронично безработен. Та ако случайно някой реши все пак да подпомогне с нещичко списанието, аз имам ето каква система да се реванширам: ще му изпратя, по негов избор, или комплект от книгите ми, или пък толкова книжки от списанията, колкото пожелае; та да си ги подарява, продава или каквото иска да прави с тях - дори и да си ги чете...
Пиша тия неща за да се знаят: след време хората, които ще пишат културната история на родината ни, трябва да имат факти, на които да се опрат. Да имат факти, показващи цялата горчива истина за нашето време. Затова пиша тия неща. Истината е най-драгоценното нещо в тоя наш скапан живот...
Има още два тежки проблема обаче. Единият - аз станах вече досаден с това, но няма как, такава е ситуацията - е свързан с финансирането на списанието, а вторият, вече най-фаталният, се свежда до разпространението на вече отпечатаните книжки. От години броевете на списанието си стоят на книжната борса в София и книжарите общо взето съвсем не щат да разпространяват това непечелившо според тях издание в книжарниците си. Същата съдба имат и книгите ми, стоящи непипнати от ръка на читател в прахта на книжната борса: говоря ви честно, нямам никакви приходи от тия книги, ако имах, проблем с финансирането на ИДЕИ нямаше да има. Разпространителите на периодика пък директно отказват и вече няма смисъл да ги молим, безполезно е: в тая сфера действа явно само паричният аргумент. За жалост, не успявам да уредя финансирането и на тази книжка, въпреки апелите и молбите ми към кого и не.
В отчаянието и наглостта си стигнах дотам да апелирам даже към... парламентарните групи в Народното събрание (!) да подпомогнат финансово (от държавната субсидия за партиите или пък от депутатските си заплати) едно списание за духовните неща, предназначено за българската младеж. В задънена улица съм, отникъде никакъв отклик. Помоли българин за пари и той мигом онемява - и изчезва в небитието. Тази зависимост открих. Такива работи. Такива сме...
Само трима човека откликнаха и помогнаха с нещичко: един човек от ямболско село, който редовно отделя за всяка книжка на списанието от залъка си, една пенсионерка от Велинград и един ученик-абитуриент от Карлово, който, изглежда, отдели от парите, които е получил от близките си по случай дипломирането си. Това е всичко. Никой друг не откликна. Нито от "вътрешните", нито от "външните" българи, тия, дето са по целия свят. Факт. Многозначителен факт. Толкоз.
За да има пълна прозрачност във финансирането решавам ето в този момент да сложа на някое място, примерно отзад, дето е карето за връзки с редакцията, кратък текст, в който ще пише:
"Този брой беше издаден и с финансовата подкрепа на Томи Томев от с. Кирилово, община Елхово (100 лв.), Гергана Герасимова от Велинград (50 лв.), Георги Стоянов, студент, от Карлово (50 лв.). Редакцията най-сърдечно им благодари за приятелския жест!"
Иска ми се да има някакъв малък знак на благодарност към дарителите. И това да стане традиция. Да, наистина съм длъжен да направя това. Идеята ми се струва добра. Съжалявам само, че по-рано не се сетих да го направя - щото и предишните броеве излязоха с левчетата и стотинките най-вече на ето такива скромни хора.
Ето, има още възможност и някой друг да подкрепи излизането на новата книжка и името му да влезе в горния списък. Знам, че е неприятно да четете такива увещавания и молби (аз зная добре, че някои хора заради това престанаха да посещават и блога!), но нямам друг избор. Отчаян съм. Остатъкът от цялата сума, необходима за отпечатването на книжката (700 лв., цената е ниска, понеже издателят ни прави голяма отстъпка предвид безпаричието ни!) трябва да го поемем ние, двамата редактори, единият от които пък е хронично безработен. Та ако случайно някой реши все пак да подпомогне с нещичко списанието, аз имам ето каква система да се реванширам: ще му изпратя, по негов избор, или комплект от книгите ми, или пък толкова книжки от списанията, колкото пожелае; та да си ги подарява, продава или каквото иска да прави с тях - дори и да си ги чете...
Пиша тия неща за да се знаят: след време хората, които ще пишат културната история на родината ни, трябва да имат факти, на които да се опрат. Да имат факти, показващи цялата горчива истина за нашето време. Затова пиша тия неща. Истината е най-драгоценното нещо в тоя наш скапан живот...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.
Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар