събота, 18 август 2012 г.

За лъскавата шарения по вестникарските будки - и за обречеността на пошлостта

Аз рядко, общо взето, се спирам пред вестникарски будки, но ето, вчера се спрях; не само се спрях, но и дори си купих един вестник. Е, щом стана дума, ще кажа и кой вестник си купих. Купих си в-к СВОБОДЕН НАРОД, купувам го тоя вестник, той излиза отскоро, не крия, имах надежди, че ще бъде по-различен, по-солиден, сериозен вестник, но, за жалост, излезе, че и той все повече се чалгизира напоследък; пък и по-голямата част от писанията в него са все по-безидейни, безсъдържателни, кухарски. Но това е друга тема, не за това почнах да пиша тоя свой "репортаж". Думата ми е за нещо друго.

Та спирайки се пред вестникарска будка понякога разглеждам шаренията, която е наредена там. Та така и вчера. Гледам: купища вестници и списания, от шарено по-шарено, кое от кое по-шарено! От лъскаво по-лъскаво - или бляскаво. И наши, и чужди вестници и списания, всякакви. Примамливо гледат, а пък за заглавията да не говорим: разнообразие, че главата да ти се замае. Всякакви списания вече си имаме: за каквото и да се сетиш, има списание за него. За лов, за риболов, за плетене, за врачки, за магии, за извънземни, за земни, за небесни явления, за подземното царство, за политика, за икономика, за бизнес, за... хурката на баба ти да потърсиш списание, е, и такова списание няма как да не го намериш. Да не говорим пък колко много са списанията за ядене, а също така и... за отслабване, за фитнес, за спортуване, то тия неща си вървят заедно, ръка за ръка. Е, разбира се, има списания и за цици, как да можем да минем без списания за цици?! И за гъзове има списания, не само за цици, как ли пък ще минем без списания за гъзове?!

За всичко има списания, за автомобили, за велосипеди, за каруци, за камиони, за трактори, за комбайни, за косачки, за всичко. И то от шарени по-шарени. Ако обаче си дадеш парите за някое списание или пък само го вземеш от сергията да го разлистиш (за да не прави купувачът това, да разлиства и разглежда без да плаща, повечето списания предвидливо са запечатани в найлон, та да можеш да го разглеждаш само след като го купиш!), та значи ако го разлистиш някое списание, ще откриеш, че съвсем напразно си си дал парите. Затова съвсем правилно опаковат списанията в целофан, щото разгърне ли някой списанието преди да е платил, после и без пари да му го даваш, едва ли ще го вземе.

Та стоя и гледам туй изобилие и пиршество и една мисъл ме владее: горките дървета, горките гори, които нахалост са отсечени, за да се произведат тия боклуци, горката хартия, която е станала зян, е зяносана без особен смисъл! Това си мисля най-вече, какво друго да си мисли човек в такъв случай. И още едно нещо си мисля: това, че нашето списание, именно списание ИДЕИ - казвам "нашето", понеже двама-трима човека го издаваме, та затова - та значи това, че нашето списание го няма по сергиите и будките за вестници и списания, това, че му е отказано само на нашето списание да е на будките и сергиите, съвсем, ама съвсем не е случайно, напротив, съвсем закономерно е. Ето защо.

Ами не му е мястото там. Сложат ли нашето списание там, то веднага ще се открои сред тия шарени боклуци, дето са наредени там. Нашето списание е стойностно, и появи ли се то там, ще се появи мащаб, мярка за сравнение, според която ще блесне цялата нищета и нищожност на шаренията, която ни залива. Имам предвид шаренията на чалга-вестниците и на чалга-списанията, дето са по сергиите. За да нямат възможност читателите да сравняват и по този начин да могат да открият кое колко струва, та затова на нашето списание е отказано и забранено то да бъде разпространявано по сергиите. Само на него е забранено и отказано. На никое друго не е забранено и отказано. Това за какво може да ви говори? Ами че нашето списание е оценено като опасно, затова му е отказано и затова е забранено! Появи ли се то там, край, отива по дяволите цялата тая система на чалга-журналистиката, чалга-списанията, чалга-книгите, на цялата буклукчива шарения, що ни залива и дави отвсякъде.

Ето затова е забранено нашето списание. Което, както и да го погледне човек, е твърде висока оценка. Да не си сред тая медийна напаст, да си признат за нейн прогонен, нежелан, опасен контрапункт, е голяма чест. По-голяма чест от тази не сме могли и да си пожелаем, ето, осени ни. Тъй че тия, дето забраняват, дето отказват на нашето списание да бъде разпространявано сред цялата онази лъскава, ала пошла гмеж, показаха, че имат ако не акъл, то поне нюх.

Не можем да ги виним, пазят си хляба хората. А представете си, че всички почнат да купуват нашето списание - щото то заслужава това! - и престанат да купуват онази блудкава шарения?! Затуй трябва списанието ни да бъде крито, а най-добре от всички и задушено, убито! Тази е целта. Въпросът, оказва се, е на живот и смърт. Е, и ние ще се борим докато ни стигнат силите. Вярно, неравни са ни силите.

Но има нещо друго, което ни прави силни: истината е с нас. И духът ни подкрепя! Същият тоя прогонен, нежелан, презиран от тълпата дух е с нас. Което говори много за ония, които разбират за какво става дума...


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ