Пряк път до всички досега излезли броеве (пълен архив на онлайн-изданието):

ИДЕИ, кн. 1, година I, 2009 ИДЕИ, кн. 1(2), февр. 2010 г. ИДЕИ, кн. 2(3), май 2010 г. ИДЕИ, бр. 3(4), окт. 2010 г. ИДЕИ, бр. 1(5), март 2011 г. ИДЕИ, бр. 2(6), юли 2011 г., ИДЕИ, кн. 3(7) от ноем. 2011 г., ИДЕИ, кн. 1(8), април 2012 г., ИДЕИ, бр. 2(9), август 2012 г., ИДЕИ, бр. 3(10), дек. 2012 г., ИДЕИ, бр. 1(11), март 2013 г., ИДЕИ, бр. 2(12), август 2013 г., ИДЕИ, бр. 3(13), септ. 2013 г., ИДЕИ, бр. 4(14), дек. 2013 г., ИДЕИ, бр. 5(15), дек. 2013 г. ИДЕИ, бр. 1 (16), Април 2014 г. ИДЕИ - прил., бр. 1(3), Април 2014 г., ИДЕИ, бр. 2 (17), Авг. 2014 г., ИДЕИ, бр. 3 (18), Дек. 2014 г., ИДЕИ, бр. 2(4), 2014 г. межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (19), Април 2015 г., ИДЕИ, бр. 2 (20), Август 2015 г., ИДЕИ, бр. 3 (21), Дек. 2015 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (5), 2015 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (22), Април 2016 г., ИДЕИ, бр. 2 (23), Август 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (7/8), 2016 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 3 (24), Дек. 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (9/10), 2017 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (25), Май 2017 г.,

неделя, 13 януари 2013 г.

Кратко обръщение в съботната утрин, писано във влака

Пиша това от влака Пловдив-София. Ранна съботна утрин е, но влакът току-що потегля от пловдивската гара. Отивам в София за да получа част от тиража на новоотпечатаната книжка на списание ИДЕИ. Тя вече повече от седмица откакто е отпечатана, ала заради празниците и след това понеже бях служебно ангажиран, едва сега смогвам да ида до София и да взема част от тиража. Много ми е интересно да вида как на хартия изглежода новата книжка на ИДЕИ, която този път е с цветна корица, а също така е със значително по-голям обем от преди - сега вече е повече от 160 страници, т.е. ИДЕИ вече ще излиза в една по-дебела, по-солидна книжка. Цената му е все същата, книжката струва 5.00 лв. Другояче казано, ний, издателите, наполовина го подаряваме на младите му читатели: понеже многократно се повишиха производствените разходи за изработването на една книжка, предвид използването на друга, значително по-скъпа печатарска технология - която обаче позволява то да се печата в по-малък тираж.

Направих нещо като реклама, сега да продължа дописката си. За какво ли да пиша тази сутрин в дневника си, в блога си де? Има много проблеми, които ми се въртят в главата, пък и не разполагам с много време (батерията на лаптопа издържа все по-малко, не зная защо е така?), затова трябва да избера най-важното. Или най-интересното. Кое да е то?

Искаше ми се да пиша за петорното убийство в София, за което шумят тия дни в медиите. Някога и за това мога да пиша. Иска се повече време. Кошмарна работа! По най-последни сведения оказва се оня, които е убивал, не е психически болният син, а бащата; той се е самоубил, след като е убил останалите. Включително и бабата. Каква ли може да е мотивацията за такова едно страшно дело? Отчаяние? А може би е искал да ги избави от злините на съществуването, на тежкото всекидневие? Те, хората, полудяват, ала това съвсем не е случайно. Пък и не всички "изтрещели" тръгват да убиват, слава Богу! Всеки четвърти българин обаче бил с психични проблеми; не че останалите, дето се водят "нормални", са много-много нормални де. Напротив. Аз вече писах на едно място, че сякаш най-добрите хора у нас са предимно в психиатриите. А злобата, наред с простотията, шества по широкия свят. В българската част от него съвсем определено е така.

Пиша това и забелязвам едва сега, че вагонът е неотоплен. В съботен ден пътуват твърде малко пътници. Две жени спят наблизо, аз пиша, а пък някакъв младеж, може да е студент, чете записките си от голяма тетрадка. Я, имало студенти, които все още умеят да четат, бравос! Краката ми почват да измръзват, доста е хладно във вагона. Дали и аз да не зарежа писането и да се опитам да си доспя?

Имам да пиша и по доста други теми. Подетото изследване за простащината ще бъде продължено. Имам доста наблюдения от случващото се в училище, доста прелюбопитни казуси текат там, а пък финалът им е същинска загадка. Решавам съвсем скоро да напиша нарочен доклад (на който ще дам публичност), темата му ще е, условно, за ситуацията с човешките отношения в нашата общност, в който ще представя своя анализ на най-значимите в моето възприятие проблеми на училищния живот. Ще предложа и мерки за обръщането на неблагопритяното развитие на нещата към по-добро. Иска ми се да направя максималното за да бия тревога и да помогна за разпространението на едно по-ново съзнание, което ни е жизнено, дори съдбовно необходимо. Поради необезпокояваното от нищо шествие на простащината, на наглостта, на аморализма, поради безхаберието на администрацията, поради господството на остарели, демодирани, анахронични представи ситуацията с всеки изминал ден се влошава. Съвсем ясно се разпознават симптомите на безвластието и анархията. Не става дума само за нашето училище, навсякъде е все така. Чувам какви ли не отзиви, че в нашето училище нещата се, дето се казва, "цвете" в сравнение с това, което става в другите, в кварталните училища. Нашето училище е елитно, престижно, и въпреки това имаме страшни проблеми, а какво ли остава за останалите?!

Но сега не е момента да се вглъбявам. Има и други вълнуващи ме проблеми, но за тях ще пиша при съответното настроение и време. А сега-засега тук ще сложа точка. Желая ви приятен уикенд - и не безделничете, не си убивайте времето, моля, в нищонеправене! То е разложително. Не гледайте телевизия, тя има за задача да ви прави тъпи! Четете книги, това вече си струва! Не четете жълти и всякакви други вестници, простотията там е жестока! Неудържима направо. Четете само в-к ГРАЖДАНИНЪ, който е хем интелигентен, хем най-рицарски се бори с простотията, ширеща се из медиите. Четете и списание ИДЕИ, друго като него няма и не може да има. То есписанието за личности, за ония, които искат да бъдат човеци в пълния смисъл на тази вдъхновяваща дума - искат да бъдат свободни и достойни човешки същества! Не се оставяйте да тъпеете, а се грижете за пълнотата на своя душевен и духовен живот. Не оставяйте душите си гладни и жадни, стига сте хранили само телата си, стига сте се грижили само за стомасите си, погрижете се и за духа, за ума, за душата си! И те могат да гладуват и да са жадни, ала повечето хора съвсем не усещат това. И затова адски тероризират душите си. Това е непростимо. Душата ни е най-скъпоценното, което изобщо имаме. Първом за нея следва се грижим. Хайде, стига пожелания и съвети, че ще омръзна на всички! Хубав ден!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ