Кратко обръщение в съботната утрин, писано във влака

Пиша това от влака Пловдив-София. Ранна съботна утрин е, но влакът току-що потегля от пловдивската гара. Отивам в София за да получа част от тиража на новоотпечатаната книжка на списание ИДЕИ. Тя вече повече от седмица откакто е отпечатана, ала заради празниците и след това понеже бях служебно ангажиран, едва сега смогвам да ида до София и да взема част от тиража. Много ми е интересно да вида как на хартия изглежода новата книжка на ИДЕИ, която този път е с цветна корица, а също така е със значително по-голям обем от преди - сега вече е повече от 160 страници, т.е. ИДЕИ вече ще излиза в една по-дебела, по-солидна книжка. Цената му е все същата, книжката струва 5.00 лв. Другояче казано, ний, издателите, наполовина го подаряваме на младите му читатели: понеже многократно се повишиха производствените разходи за изработването на една книжка, предвид използването на друга, значително по-скъпа печатарска технология - която обаче позволява то да се печата в по-малък тираж.

Направих нещо като реклама, сега да продължа дописката си. За какво ли да пиша тази сутрин в дневника си, в блога си де? Има много проблеми, които ми се въртят в главата, пък и не разполагам с много време (батерията на лаптопа издържа все по-малко, не зная защо е така?), затова трябва да избера най-важното. Или най-интересното. Кое да е то?

Искаше ми се да пиша за петорното убийство в София, за което шумят тия дни в медиите. Някога и за това мога да пиша. Иска се повече време. Кошмарна работа! По най-последни сведения оказва се оня, които е убивал, не е психически болният син, а бащата; той се е самоубил, след като е убил останалите. Включително и бабата. Каква ли може да е мотивацията за такова едно страшно дело? Отчаяние? А може би е искал да ги избави от злините на съществуването, на тежкото всекидневие? Те, хората, полудяват, ала това съвсем не е случайно. Пък и не всички "изтрещели" тръгват да убиват, слава Богу! Всеки четвърти българин обаче бил с психични проблеми; не че останалите, дето се водят "нормални", са много-много нормални де. Напротив. Аз вече писах на едно място, че сякаш най-добрите хора у нас са предимно в психиатриите. А злобата, наред с простотията, шества по широкия свят. В българската част от него съвсем определено е така.

Пиша това и забелязвам едва сега, че вагонът е неотоплен. В съботен ден пътуват твърде малко пътници. Две жени спят наблизо, аз пиша, а пък някакъв младеж, може да е студент, чете записките си от голяма тетрадка. Я, имало студенти, които все още умеят да четат, бравос! Краката ми почват да измръзват, доста е хладно във вагона. Дали и аз да не зарежа писането и да се опитам да си доспя?

Имам да пиша и по доста други теми. Подетото изследване за простащината ще бъде продължено. Имам доста наблюдения от случващото се в училище, доста прелюбопитни казуси текат там, а пък финалът им е същинска загадка. Решавам съвсем скоро да напиша нарочен доклад (на който ще дам публичност), темата му ще е, условно, за ситуацията с човешките отношения в нашата общност, в който ще представя своя анализ на най-значимите в моето възприятие проблеми на училищния живот. Ще предложа и мерки за обръщането на неблагопритяното развитие на нещата към по-добро. Иска ми се да направя максималното за да бия тревога и да помогна за разпространението на едно по-ново съзнание, което ни е жизнено, дори съдбовно необходимо. Поради необезпокояваното от нищо шествие на простащината, на наглостта, на аморализма, поради безхаберието на администрацията, поради господството на остарели, демодирани, анахронични представи ситуацията с всеки изминал ден се влошава. Съвсем ясно се разпознават симптомите на безвластието и анархията. Не става дума само за нашето училище, навсякъде е все така. Чувам какви ли не отзиви, че в нашето училище нещата се, дето се казва, "цвете" в сравнение с това, което става в другите, в кварталните училища. Нашето училище е елитно, престижно, и въпреки това имаме страшни проблеми, а какво ли остава за останалите?!

Но сега не е момента да се вглъбявам. Има и други вълнуващи ме проблеми, но за тях ще пиша при съответното настроение и време. А сега-засега тук ще сложа точка. Желая ви приятен уикенд - и не безделничете, не си убивайте времето, моля, в нищонеправене! То е разложително. Не гледайте телевизия, тя има за задача да ви прави тъпи! Четете книги, това вече си струва! Не четете жълти и всякакви други вестници, простотията там е жестока! Неудържима направо. Четете само в-к ГРАЖДАНИНЪ, който е хем интелигентен, хем най-рицарски се бори с простотията, ширеща се из медиите. Четете и списание ИДЕИ, друго като него няма и не може да има. То есписанието за личности, за ония, които искат да бъдат човеци в пълния смисъл на тази вдъхновяваща дума - искат да бъдат свободни и достойни човешки същества! Не се оставяйте да тъпеете, а се грижете за пълнотата на своя душевен и духовен живот. Не оставяйте душите си гладни и жадни, стига сте хранили само телата си, стига сте се грижили само за стомасите си, погрижете се и за духа, за ума, за душата си! И те могат да гладуват и да са жадни, ала повечето хора съвсем не усещат това. И затова адски тероризират душите си. Това е непростимо. Душата ни е най-скъпоценното, което изобщо имаме. Първом за нея следва се грижим. Хайде, стига пожелания и съвети, че ще омръзна на всички! Хубав ден!