Пряк път до всички досега излезли броеве (пълен архив на онлайн-изданието):

ИДЕИ, кн. 1, година I, 2009 ИДЕИ, кн. 1(2), февр. 2010 г. ИДЕИ, кн. 2(3), май 2010 г. ИДЕИ, бр. 3(4), окт. 2010 г. ИДЕИ, бр. 1(5), март 2011 г. ИДЕИ, бр. 2(6), юли 2011 г., ИДЕИ, кн. 3(7) от ноем. 2011 г., ИДЕИ, кн. 1(8), април 2012 г., ИДЕИ, бр. 2(9), август 2012 г., ИДЕИ, бр. 3(10), дек. 2012 г., ИДЕИ, бр. 1(11), март 2013 г., ИДЕИ, бр. 2(12), август 2013 г., ИДЕИ, бр. 3(13), септ. 2013 г., ИДЕИ, бр. 4(14), дек. 2013 г., ИДЕИ, бр. 5(15), дек. 2013 г. ИДЕИ, бр. 1 (16), Април 2014 г. ИДЕИ - прил., бр. 1(3), Април 2014 г., ИДЕИ, бр. 2 (17), Авг. 2014 г., ИДЕИ, бр. 3 (18), Дек. 2014 г., ИДЕИ, бр. 2(4), 2014 г. межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (19), Април 2015 г., ИДЕИ, бр. 2 (20), Август 2015 г., ИДЕИ, бр. 3 (21), Дек. 2015 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (5), 2015 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (22), Април 2016 г., ИДЕИ, бр. 2 (23), Август 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (7/8), 2016 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 3 (24), Дек. 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (9/10), 2017 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (25), Май 2017 г., ИДЕИ, бр. 2 (26), Август 2017 г.,

неделя, 13 януари 2013 г.

Късче зимно-снежна меланхолия, примесена с капчици издателски възторг

Връщам се от София; на връщане избирам да пътувам с автобус. Хем е топло, хем по-бързо. Гледам дълго унилият зимен пейзаж от прозореца, полето е снежно бяло, красиво е, но природата е някак печална, е обзета от зимна печал. Така поне я усещам. Животът е замрял, скрил се е в... миша дупка, даже вятърът не клати клоните на безлистните листа. В унисон със зимната тъга на природата са и и нашите сърца: зимата, въпреки бялото си великолепие, не може да ентусиазира духа на човека - както може да направи това поривът, патосът, празненството, тържеството на идещата, на напиращата пролет. Или както може да стори това пищното великолепие на лятото. Знам ли, зимната меланхолия все по-малко ми допада с годините, въпреки че зимата много предразполага към по-строги философски настроения и занимания.

До мен на седалката е новата книжка на списание ИДЕИ, заради която пътувах днес до София. Получих част от тиража, колкото мога да нося всъщност, утре ще подготвим по-голямата част от списанията за разпращане до абонатите, до поръчалите си я, също така имаме доста дарения за читалищни, университетски и училищни библиотеки - и тиражът комай ще свърши. Книжката скоро след отпечатването си ще стане библиографска рядкост. Тъй че който иска все пак да я притежава, сега е моментът да си я поръча.

Аз лично много съм доволен от полиграфическото изпълнение на книжката: отпечатваме я този път по друга, значително по-скъпа печатарска технология, но се е получило добре, по-добре даже от очакванията ми. Книжката е дебела, солидна, хартията е много качествена, корицата - този път цветна - е впечатляваща. И книжката струва само 5 лева, което означава, че ние, издателите, кажи-речи наполовина я подаряваме на (предимно) младите читатели на списанието. Ако се окаже, че тиражът съвсем не достига, ще се наложи да правим допечатки. Няма да е проблем това. Криза е, за да оцелее списанието се решихме да прибегнем до една доста скъпа печатарска техника, за сметка на това обаче няма да се загробваме толкова във финансово отношение: макар че е значително по-скъпо отпечатването на един екземпляр, можем обаче да не затъваме с наложителното отпечатване на по-голям тираж.

Важното е, че списанието изглежда добре, че е респектиращо, а най-добре е, че вече започва пета година от съществуването си! Тази последната книжка е още по-разнообразна по съдържание. Ония, които си я купят и се зачетат, убеден съм, няма да съжаляват изобщо. Има какво да се изчете. На корицата е портретът на мъдрия Омар Хайям.

Ами да спирам дотук. Я, поглеждам в този момент през прозореца и откривам, че полето вече не е снежно, белият пейзаж е изчезнал, а пък зад прозореца унило вали дъжд: уж е малка България, пък сякаш има различни географски пояси! Сега пък пейзажа, без снега, а с дъжда, изглежда по-унил и печален. Гледайки сивата природна картина зад стъклото на прозореца си мисля за нашата българска бедност и унилост, за това, че така настойчиво сами се унижаваме, а пък дори сме стигнали и дотам, че не усещаме униженията. Което е вече непростимо.

Асфалтът на тодорживковата магистрала е така неравен, че вече не мога да пиша и се отказвам. Спирам. Бъдете здрави, хубав следобед и вдъхновяваща вечер ви желая!

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ