Тия дни се занимавах с разпращане по пощата на екземплярите от двете новоизлезли книжки на списание ИДЕИ - на абонати, на поръчали си ги, на негови традиционни фенове и пр., намиращи се в страната или в чужбина. И констатирах следното: че за Украйна (с философите на която поддържаме отношения на сътрудничество по издаването на международното многоезично научно-теоретично приложение на списанието) изпратих ПОВЕЧЕ екземпляри от двата броя на списанието - отколкото изпратих на неговите читатели в България!
Което означава, че в Украйна едно българско философско списание се чете ПОВЕЧЕ отколкото в самата България - това за какво ви говори, уважаеми родни патриоти и демагози? Списанието си има почитатели и от страни от Западна Европа и Америка (Канада и САЩ), но тук, в България, също така на пръсти се броят, примерно, даже преподавателите по философия в гимназиите, които редовно си го поръчват - а списанието се прави именно за духовното и личностното израстване и заякчаването на духа на младите хора на България.
Ще ми простите, но ми се ще да направя един извод от горната констатация, който не е ласкав, но за сметка на това пък е верен. И изводът ми, който съм длъжен да направя съобразно така и така сложилата се ситуация около разпространението на списание ИДЕИ е: тази ситуация е крайно ненормална и неестествена, тя обаче показва, че България в този момент, най-вероятно, е населена предимно с антидуховни материалистически темерути и уроди, а не с човеци, за които тяхното собствено духовно и личностно развитие все пак нещо означава.
Правя този извод с болка на сърцето, а не злобарски. Надеждата ми е ако мога все с нещичко да повлияя нещата да се променят и да почнат да се развиват във вярната посока.
На което може съвсем уместно да се отговори с ето този рефрен на една нашумяла песничка, която напоследък звучи често по всички радиа: "А дано, ама надали..."
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар