По започналата преди известно време дискусия за международната система за научни стандарти, която имам честта да водя с професор Борислав Тошев - виж Дискусия за конфликта между свобода и кариера, между творчество и нагаждачество в сферата на науката и философията (продължение) и също Трябва ли и на философията да се поставят толкова строги изисквания - по модела, по позитивистичния канон на строгото научно познание? - получих отговор от страна на събеседника си, който публикувам, независимо от това, че той е все още предварителен, т.е. проф. Тошев обещава щом има повече време да се върне към излагането на позицията си, а сега-засега това е само нещо като негово встъпление към проблема:Драги г-н Грънчаров,
Още не съм готов да дам подробен отговор. Пиша един заключителен доклад за една акредитация на докторска програма в Пловдивския медицински университет. Разбира се не възразявам да публикувате нашата "дискусия" - поставям кавички тук, защото моите бележки са откъслечни и много от нужните аргументи са пропуснати. Но дори и в този вид публикацията е добър белег за едно списание, защото случайните бележки също дават повод за размисъл по обсъжданите проблеми.
Световната система за рефериране, индексиране и оценяване е изградена в две нива - първични литературни източници, primary sources (научна периодика), възникнали преди векове и вторични литературни източници (secondary sources), където първичните списания попадат след инспекция по редица научни и издателски критерии. Смисълът на второто ниво, възникнало преди около 150 години, е да даде на изследователите гаранция за достоверност и професионализъм на това, което е публикувано в първичните научни списания. Тази сложна система е проверена от времето - тя осигурява устойчивост на науката, предпазва науката от микронеустойчивости и безполезен шум.
Разбира се, в основата на науката е свободата на мисълта, която е несъвместима с рамките, шаблона, формата, бремето на идеологическите оценки и квалификации. Науката е продукт на човешката цивилизация от най-висок порядък, който осигурява развитието на човечеството. И световната система за рефериране, индексиране и оценяване е съобразена с това - това е тялото на науката и тази система не позволява нещо, което има посочените по-горе дефекти да се вгради в тялото на науката, защото, ако това се допусне, тези включвания ще бъдат вирусите, които ще профанират и погубят науката.
Тези бележки не са абстрактни, защото точно това се случи при разделението на света на два лагера със желязната завеса между тях. Тогава са каза, че има "прогресивна наука" и "реакционна наука", тогава се поиска учените да напуснат "кулите от слонова кост" и да бъдат "по близко до народа", тогава достъпът до много от първоизточниците се затвори. Когато един учен разработва дадена тема, той трябва да има свободата да проучи мястото на тази тема в световната наука, запознавайки се с първоизточниците, без да се влияе от техните по-късни преводи, преразкази, оценки и спекулации. Това се прави, за да се установи дали има хоризонт за нови развитие в набелязания проблем. Учените в съветския блок бяха лишени от тази свобода и това в голяма степен превърна тяхната наука в ненужен сурогат.
Последствията от това още личат; тяхното преодоляване е изключително трудно. Затова все още има хора в България, които гледат, например, на Мах, Оствалд, Мендел, Малтус и др. с лошо око; още има хора, които например във философия на науката, не са чели в оригинал Попър, Кун или Лалатош, а черпят информация в тази област например от Кузнецов. В издателската дейност, която провеждам, това се вижда отчетливо (помня, че един автор, за да определи какво е личност, се бе позовал на Вишински!).
Списанията, които не са представени във вторични литературни източници, в теорията на научното публикуване, се означават като маргинални. Това е термин за списания и не се отнася за хората, които публикуват в такива издания.
Така че, уважаеми г-н Грънчаров, не приемам, че Вие сте "философски маргинал"! :-)
С почит, Борислав Тошев
Здравейте, уважаеми проф. Тошев,
Благодаря Ви за отговора, публикувах го в блога си и в този на списание ИДЕИ като момент от нашето обсъждане по тия толкова важни въпроси; с оглед да не претрупвам обсъждането сега-засега няма да пиша по това Ваше разяснение, а ще изчакам когато имате време и възможност да доразвиете възгледа, позицията си. И едва след това аз пак ще взема думата. Искам да Ви уведомя, че наши партньори от Философския институт към Националната академия на науките на Украйна, с които съвместно издаваме международно и многоезично научно-теоретично издание на списание ИДЕИ с интерес следят нашия разговор по тия въпроси, понеже те особено много настояват нашето издание да направи колкото се може по-скоро постъпки да бъде регистрирано по съответните международни стандарти и системи за научни издания. Сам разбирате добре, че в областта на философията, която сама по себе си е особена духовна сфера и там дори самият въпрос за нейната "научност" е... подвъпросен (простете за тавтологията, но тя е умишлена!), този проблем за стандартите, на които трябва философията да се съобразява, съществува в значително по-остра форма, предвид свободолюбието и творческото начало в областта на философията и философстването, които са част от нейното интимно естество.
Та ми се ще да опитаме заедно да прецизираме и осмислим проблема в тази светлина, въпреки че аз не бих се осмелил да отричам онова, което в тази сфера световната философска общност е възприела, спазвайки определена културна и историческа традиция. Но този респект все пак ни бива да ни пречи да мислим, да си задаваме някои въпроси, тъй че дискусията ни, да я наречем така, си има своя смисъл.
Та ще очаквам продължението на Вашето изложение и едва тогава ще си позволя да се включа и аз.
Всичко добро!
С уважение: Ангел Грънчаров
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар