
Стана така, че по ред причини - най-вече организационни, но също и финансови: вече почти никой не подпомага българското издание на списанието - двете декемврийски книжки на сп. ИДЕИ, международната и българската, излязоха от печат едва сега; днес заминавам в София за да ги получа, да ги доставя на борсата и също така да се погрижа да бъдат разпратени на абонатите. Тъй че тази сутрин нямам възможност да пиша нищичко в блога си: след малко паля колата и тръгвам за София.
През тази година, 2014-та - която е вече шеста година от създаването на списанието - малкият, но самоотвержен редакционен екип е твърдо решен да продължим по поетия път, независимо от трудностите, независимо от пречките, независимо от апатията към духовното, която тресе целокупната ни нация. Смятаме, нещо повече, дълбоко сме убедени, че сме поели по верния, по спасителния път: потребно е на всички в този момент, но най-много на младите, най-вече просвещение, потребно е възпитание в исконните ценности на човечеството, потребна е работа по личностното и духовното съвземане и освестяване на загубилите ориентация и не вярващи вече в нищо отчаяни, объркани хора, каквито сякаш са мнозинството от съвременните българи. Трябва да работим на тази духовна нива без почивка, без губене на време, щото става дума за наистина съдбовни неща, от които зависи всичко: според това какви са господстващите идеи на едно поколение, така то урежда живота си, така то живее. От идеите ни зависят нашите постижения, зависи просперитета ни, всичко в крайна сметка се свежда до тях - противно на широко разпространените мнения, че други неща били решаващи за "оправянето" на този или онзи, примерно нахалството, наглостите, подлостите, измамите, лъжите, мръсотийките; не, да имат много здраве от мен тия нашенски хитреци, но от съвсем други неща зависи истинският просперитет на индивидите и нациите.
Ето, за разпространението на такива жизнени и пълноценни идеи в съзнанията на хората, най-вече на младите, работи нашето списание. Вярваме, че вървим по верния, по спасителния път. Това, че почти никой не ни подава ръка за да ни подкрепи, ни дава още по-голяма увереност, че сме прави, че правим добро. У нас най-малко ценят най-истинските неща...
Хубав ден на всички! Дай Боже да мине добре пътешествието ми по зимните пътища до София и обратно! Хубав ден и ползотворна седмица на всички читатели на този блог!

Няма коментари:
Публикуване на коментар