Дали пък вече не се е родило онова ново поколение с ново съзнание и с нови ценности, което ще промени България - знам ли дали вече не се е родило?!

Един човек, прочее, представител на съвсем рядка изчезваща порода човеци, който преди години подпомогна финансово излизането на моя книга (книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА с подзаглавие "Практическа психология на пола, секса и любовта" - това е едно много ценно учебно помагало по сексуално образование и самообразование, което може да се ползва и в училищата; надявахме се тогава разпространението му да потръгне, уви, нищо такова не се получи, книжката си стои по складовете непипната от ръка на читател, докато в същото време в книжарниците можем да видим какви ли не глупости не само в тази област, а и във всяка друга), та този човек, който тогава подпомогна финансово излизането на книгата ми и то само след един призив за такова нещо от моя страна в този блог, този същият човек сега е решил да издава своя книга, и ме помоли да му върна жеста, т.е. да му съдействам за набирането на средства за издаването й... ето само, впрочем, как той тогава обясни замисъла си:

... Общо взето съм в същата ситуация в която бяхте вие, когато се свързахме. Тоест искам да издам книга, но не разполагам с финанси. Интересувам се от един по-различен подход, който е популярен на Запад, а у нас все още явно няма почва за реализация. Става въпрос за така нареченото “споделено/групово финансиране", при което, за да се съберат дадени средства много хора отделят по малки суми, а не един или няколко човека да се ангажират с цялото финансиране. Също така, там се набляга най-вече на творчески проекти, което касае и конкретния случай. Та мисълта ми е, дали е възможно да върнете жеста ми към Вас от преди години, общо взето за същото нещо - като може да го направите чрез Вашата страница, където да се обяви и популяризира набирането на средства. Самата книга е...

Каква е тематиката на книгата му сега-засега няма да обявявам. На мен идеята му ми се видя интересна, ето какво му отговорих по този повод, публикувам две свои писма, където съм развил някои свои виждания по този и по някои други проблеми, касаещи психологията на съвременния българин; идеята ми е да провокирам дискусия, но да видим дали ще се получи; та ето какво все пак му писах:

Здравейте,

Отдавна прочетох писмото Ви и исках да Ви отговоря веднага, но стана така, че се захванах с друга, по-срочна работа, а при мен е така, отложа ли нещо за по-късно или то ще се забави прекалено, или пък дори има опасност и съвсем да го забравя. Разбира се, ще направя всичко, което ми е по силите за да Ви помогна според предложената от Вас идея за групово/споделено подпомагане на книгата чрез предварителното й закупуване; и на мен ми е интересно дали ще проработи този начин в нашите условия, имам подозрение, че е трудна работа, но ще опитаме. А що се отнася до идеята за книгата какво да Ви кажа, твърдят, че "за всеки влак си има пътници", изглежда е така, Вие работете върху нея по порива на сърцето, дайте всичко от себе си, пък след това ще се разбере какво се е получило и дали ще има отклик върху читателите. Главното е да работите с вдъхновение, този е начинът според мен - това е и най-главното. А за другото не трябва да се мисли, напише ли се хубав текст, то главното вече е направено, останалото са просто подробности. Тъй че работете, не се притеснявайте. Като напишете част, пратете ми, интересно ми е да видя как върви работата. Ако вече сте написал част от книгата, пратете ми я, няма да злоупотребя, а ще си кажа мнението. Макар че аз разбирам от друг вид книги, но по принцип изглежда имам нюх към хубавите текстове, щото много съм чел и също много съм писал. Това е засега. Ако има нещо, кажете, ще го обсъдим. А за призива за подпомагане на Вашата книга ще го напиша когато кажете и както кажете, аз съм Ви длъжник и ще направя нужното да са реванширам. Извинявайте още веднъж за закъснението на отговора ми. Всичко добро!

С поздрав: Ангел Грънчаров

А ето сега и второто ми писмо. Какво този човек ми е отговорил, позволете ми, няма да публикувам тук, понеже не съм го питал съгласен ли е да публикувам писмото му; ето обаче аз какво му отвърнах, той ме попита за мнението ми за т.н. "споделено/групово финансиране":

Здравейте,

Такова нещо като "споделено/групово финансиране" доколкото ми е известно, е съществувало дори и по времето на Достоевски, знам за него, чел съм, че той е обявявал подписка за своето списание "Дневник на писателя", всякакви и то доста хора предварително са се абонирали (тогава изглежда хората значително повече са четели, пък това е и Русия, там още доста се чете, а и страната е голяма), и със събраните пари той вече е почвал да издава списанието си; горкият, имал е идея и да печели по този начин, та да се издържа, но изглежда почти нищичко не е печелил. Знайно е, че Достоевски е имал една идея-фикс по някакъв начин да спечели... милион, та с този милион да има вече пълна свобода и да пише както сърцето му иска, а не все под натиск, по необходимост, под страх от кредиторите и пр.; по тази причина се е увличал много по хазарта, а пък в хазарта и се е разорявал много пъти, дотам, че е губел и това, което е имал - и още повече е затъвал в дългове. Така протекъл живота му. Дадени хора явно са устроени така, че пари при тях не се задържат, и аз съм така, ето, примерно, след смъртта на Достоевски вдовицата му почнала разумно да управлява издаването на книгите му и почнала прилично да печели.

Моето мнение за "споделеното/групово финансиране" в настоящите български условия е, че това е една химера, нещо нереалистично, пък дори и човек да е известен и да е много четен автор; у нас няма толкова много хора, които по чисто идеални подбуди да допуснат да дадат за книга, да речем, по 10 лева и то предварително, преди още тя да е излязла, преди да са я пипнали. Ние по същия начин като създавахме списание ИДЕИ се надявахме, че ако намерим 100-200 поне абоната, списанието ще се самоиздържа, няма да е поне на загуба и пр., глупости, това не се получи, независимо от това, че да речем, само учителите по философия у нас са значително повече от 200 човека, но и сред тях се абонираха... да не казвам колко човека, че ме е срам. Първата и и втората книжка целите им тиражи ние почти изцяло раздадохме безплатно на разни читалища и библиотеки с надежда някои от тях да се абонират след това и така да подкрепят списанието; дръжки, нищо такова не стана, абонираха се... да не казвам колко библиотеки и читалища от цяла България се абонираха, че ме е срам.

Даже и самите автори, които си публикуваха статия-две и те не абонираха, а изчезнаха в един момент вдън земя след излизането на статията им (!!!). факт, такива са реалностите, такава, изглежда ни е психологията, регистрирам само факта, никого не съдя! Ще каже някой "доброжелател": ами така е, но то е по причина на това, че списанието ти е лошо, затова още няма общност от хора, застанала зад него - въпреки че то излиза вече 6-та година. Ще каже, но и това явно не е точно така: стигнахме до парадокса списание ИДЕИ да бъде оценено в чужбина, ето, с украински философи от тяхната Академия на науките вече трета година издаваме международно многоезично научно-теоретично приложение на списанието, но нашите философи в нашата Академия мълчат във всичките тия години упорито сякаш са не човеци, а риби. Такива работи.

Изглежда българин да подкрепи българин за нещо, и то особено пък в духовната област, това е по моето виждане пълна невъзможност или е такова рядко изключение, че е пренебрежимо - щото потвърждава правилото. Така аз виждам нещата по този въпрос и моето заключение, виждате, е направено на основата на горчив опит, а не теоретично.

Е, възможно е постепенно в България да се родят нови хора, хора с ново съзнание и с нови ценности, но кога ще стане това, аз не мога да кажа, нито пък мога да предрека. Казвам Ви истината, не за да Ви откажа от идеята за такъв начин на финансиране на книгата Ви, казах, че иначе съм готов да Ви подкрепя с всичко, което ми е по силите, щото ето, Вие самия и аз също сме нещо като най-рядко изключение от онова, което е типично и характерно за нашата народна природна популация.

Вие навремето подкрепихте финансово издаването на една моя книга, ето, аз сега съм готов да сторя всичко, което ми е по силите, за да подкрепя излизането на Вашата книга. Явно ние двамата сякаш не сме българи, толкова сме различни в това отношение. Но също дано проработи и друг вариант за финансирането на книгата Ви, щото аз за този изобщо не съм сигурен че ще проработи. Но нищо не пречи да опитаме, знае ли се, възможно е пък да се е родило вече онова ново поколение с ново съзнание и с нови ценности, което ще промени България! А дано, ама... надали; изобщо не съм сигурен че вече се е родило! Но пък колко хубаво ще е моят песимизъм да бъде опроверган! Желая Ви успех!

С поздрав: Ангел Грънчаров

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo