Пряк път до всички досега излезли броеве (пълен архив на онлайн-изданието):

ИДЕИ, кн. 1, година I, 2009 ИДЕИ, кн. 1(2), февр. 2010 г. ИДЕИ, кн. 2(3), май 2010 г. ИДЕИ, бр. 3(4), окт. 2010 г. ИДЕИ, бр. 1(5), март 2011 г. ИДЕИ, бр. 2(6), юли 2011 г., ИДЕИ, кн. 3(7) от ноем. 2011 г., ИДЕИ, кн. 1(8), април 2012 г., ИДЕИ, бр. 2(9), август 2012 г., ИДЕИ, бр. 3(10), дек. 2012 г., ИДЕИ, бр. 1(11), март 2013 г., ИДЕИ, бр. 2(12), август 2013 г., ИДЕИ, бр. 3(13), септ. 2013 г., ИДЕИ, бр. 4(14), дек. 2013 г., ИДЕИ, бр. 5(15), дек. 2013 г. ИДЕИ, бр. 1 (16), Април 2014 г. ИДЕИ - прил., бр. 1(3), Април 2014 г., ИДЕИ, бр. 2 (17), Авг. 2014 г., ИДЕИ, бр. 3 (18), Дек. 2014 г., ИДЕИ, бр. 2(4), 2014 г. межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (19), Април 2015 г., ИДЕИ, бр. 2 (20), Август 2015 г., ИДЕИ, бр. 3 (21), Дек. 2015 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (5), 2015 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (22), Април 2016 г., ИДЕИ, бр. 2 (23), Август 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (7/8), 2016 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 3 (24), Дек. 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (9/10), 2017 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (25), Май 2017 г., ИДЕИ, бр. 2 (26), Август 2017 г.,

четвъртък, 16 март 2017 г.

Истината около издаването на едно списание за духовните неща у Нашенско


Ето ви извадка от моята кореспонденция с един от авторите, чиято статия излезе в последния брой на философското списание ИДЕИ, публикувам я с оглед на това да дам гласност относно истинската ситуация около издаването на едно списание за духовните неща у Нашенско:

На 10 март 2017 г., 19:07, Angel Grancharov написа:

Здравейте, уважаеми господа ... и ...,

Уведомявам Ви, че Вашите статии излязоха и в хартиеното издание на списанието. Моля да ми дадете пощенски адрес, на който да Ви изпратим исканите от Вас екземпляри на списанието с Вашите статии.

Разбира се, издателите на списанието с благодарност ще приемем известно дарение от Ваша страна за списанието, тъй като то, както е известно, се издава предимно с волни пожертвувания на авторите и на някои от читателите - и по тази причина е на ръба на оцеляването си. Въпреки всичко сме решени да го запазим, ето, вече 9-та година списанието все пак оцелява.

Бъдете здрави!

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

Автор: Здравей, благодаря! Адресът ми е: гр. София, кв. Обеля...

Аз: Г-н ...,

Виждам, че сте решил да премълчите по втория пункт. Ваш избор. Ваша воля.

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

Автор: Здравейте,

Наистина е нелюбезно да не напиша нищо по тази част, за което се извинявам. Не съм решил да премълча, просто към момента не мога да си направя сметката и мислех след това да Ви изпратя някаква благодарност. Впрочем, колко е прието и какъв е редът за това? Имате право да се сърдите, но в имейла не сте посочили начин на плащане, препоръчана сума, например колко струва самото списание?

Ако Ви затруднява не ми изпращайте хартиения брой на списанието, но ако искате да получите някаква сума е добре да улесните получателя на мейла да я изпрати на банкова сметка или по друг начин. Относно контакта със сигурност съм се свързал с вас преди това и никъде не беше споменавано за възможността за дарение или заплащане на статийте.

Аз: Здравейте, г-н ...,

Да, така е, никъде не се споменава за "възможността за дарение или за заплащане на статиите", но тази възможност (или необходимост, или потребност) се подразбира - предвид това, че списанието ИДЕИ по идея и по начало е списание, което се издава от група автори с техни собствени лични средства; разбира се, по нашенския маниер повечето от авторите знаят за това, ала се правят на ударени, въздържат се сами да предложат известна финансова подкрепа за списанието, по-изгодно, разбира се, им е да минат "метър", да не се охарчат, сакън, недай си Боже, да подпомогнат това все пак общо дело. (За Ваше сведение ний, дето издаваме списанието, не сме спечелили стотинка от него, напротив, страшно много сме дали, аз специално в цели периоди от вече 9-годишното съществуване на списанието съм го издавал от собствената си заплата - в същото време разни професори и пр., автори в списанието, се правеха на ударени и съвсем рядко някой се сещаше сам с нещичко да подпомогне издаването на списанието. Разбира се, когато аз се осмелявах да напомня за една такава възможност, всички се възмущаваха, възприемаха ме като изнудвач и като печалбар, сам знаете колко чувствителни, изтънчени и възвишени морални души притежават нашенските интелектуалци! Това е положението, казвам Ви самата истина, ако щете, и Вие ме презрете и дори, ако Ви е угодно, ме заплюйте от възмущение, обявете ме за крайно лош човек и какъвто си искате още.

За да излезе един брой на списанието струва 500 лева, независимо от това, че напоследък тиражът намаля, но се оказва, че колкото повече намалява тиражът, толкова по-скъпа излиза една книжка. Една книжка излиза на четири месеца, 3 са книжките, които издаваме на година. Това може за някои хора да са мизерни пари, но за мен, дето живея на една заплата, да ги давам само от себе си, ми излиза прекалено скъпо. От само себе си се разбира, че за годините на излизането на списанието то не беше подкрепено финансово от нито един състоятелен човек, единствено неколцина дребни спомоществуватели-читатели (предимно пенсионери) са отделяли по нещичко да го подкрепят, но с течение на времето и тия хора се умориха да дават и престанаха да дават. Сам преценете за себе си, евентуално, след като сте запознат с реалната и твърде тежка ситуация около съществуването на списанието, с каква лепта бихте могъл, ако желаете, да го подкрепите. Това не значи, че Ви изнудвам да си платите за публикацията, то е израз, казах, на самата необходимост, прави се, да се надяваме, по чисти морални подбуди, ако такова нещо у Нашенско все още съществува де, знаете, ний живеем в особен терикатски свят - или свят на какви ли не тарикати. Повечето автори, като им спомена за такава една възможност да подпомогнат с каквото могат финансово списанието, млъкват възмутени и, предполагам, ме проклинат като крайно долен човек, който не разбира и не оценява тяхната тъй чиста морална душа!


Навремето, когато неколцина човека създавахме списание ИДЕИ, се надявахме то да се самоиздържа от абонамента, стотина абонати са достатъчни за това нещо, да не говорим ако абонатите са повече; да, ама се оказа, че в малка (вероятно още по-малка в духовно отношение!) съвременна България е утопия да намерим 100-тина човека, които редовно да се абонират за едно чисто философско списание. Постепенно се принудихме, по необходимост, да го издаваме на свои лични средства; всъщност зад списанието стоим двама човека, единият от тях е... хронично безработен и без доходи (той е художник, но има философско образование), оказва се, в крайна сметка, че аз, дето работя (учител по философия съм в една гимназия, да не си помислите, че съм някакъв богат човек или бизнесмен?!), се оказах единственият човек с някакви доходи, който фактически издава напоследък изцяло със свои средства списанието ИДЕИ (като капак на всичко почнах да издавам и едно списанийце за съвременно образование, нарича се HUMANUS, и то легна пак предимно на моята заплата). Като куриоз ще Ви кажа и това: когато преди три години ме уволниха, за времето, когато бях без работа (година и половина!) списанието ИДЕИ излиза с... обезщетението ми за безработица! Напоследък понеже по други причини бях опраскан от работодателката си (загубих едно съдебно дело срещу нея и тя запорира и отне заплатата ми за три месеца!) един добър човек от Австралия, редовен читател на блога ми, изпрати една сума пари, благодарение на която оживях за това време, той с нея фактически спаси и списанието; но тези пари не бяха толкова, че да осигурят по-дълго излизане на списанието, с тях успях да издам криво-ляво само последните книжки на двете списания.

Простете, че Ви отговорих толкова троснато, но като си замълчахте, признавам си, се ядосах. Сега Ви разказах за цялата ситуация, дано ме разберете и да ми простите. И дано не ме възприемете и Вие за долен изнудвач, за сметкаджия и дори за "печалбар". Станах пишман че издавам това списание, много обиди понесох, казах Ви вече с колко много хора с твърде възвишени и с така чисти и изтънчени в морално отношение души ми се наложи да се срещна за времето на съществуването на списанието.

Оказва се, България е пълна с хора с тъй чисти и възвишени души, че те непременно обидено се нацупват когато някой долен човек като мен спомене думата "пари" - и повече с такъв пропаднал човек не щат даже и да разговарят.

Бъдете здрав!

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ