Пряк път до всички досега излезли броеве (пълен архив на онлайн-изданието):

ИДЕИ, кн. 1, година I, 2009 ИДЕИ, кн. 1(2), февр. 2010 г. ИДЕИ, кн. 2(3), май 2010 г. ИДЕИ, бр. 3(4), окт. 2010 г. ИДЕИ, бр. 1(5), март 2011 г. ИДЕИ, бр. 2(6), юли 2011 г., ИДЕИ, кн. 3(7) от ноем. 2011 г., ИДЕИ, кн. 1(8), април 2012 г., ИДЕИ, бр. 2(9), август 2012 г., ИДЕИ, бр. 3(10), дек. 2012 г., ИДЕИ, бр. 1(11), март 2013 г., ИДЕИ, бр. 2(12), август 2013 г., ИДЕИ, бр. 3(13), септ. 2013 г., ИДЕИ, бр. 4(14), дек. 2013 г., ИДЕИ, бр. 5(15), дек. 2013 г. ИДЕИ, бр. 1 (16), Април 2014 г. ИДЕИ - прил., бр. 1(3), Април 2014 г., ИДЕИ, бр. 2 (17), Авг. 2014 г., ИДЕИ, бр. 3 (18), Дек. 2014 г., ИДЕИ, бр. 2(4), 2014 г. межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (19), Април 2015 г., ИДЕИ, бр. 2 (20), Август 2015 г., ИДЕИ, бр. 3 (21), Дек. 2015 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (5), 2015 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (22), Април 2016 г., ИДЕИ, бр. 2 (23), Август 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (7/8), 2016 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 3 (24), Дек. 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (9/10), 2017 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (25), Май 2017 г., ИДЕИ, бр. 2 (26), Август 2017 г., ИДЕИ, бр. 3 (27), Дек. 2017 г., ИДЕИ, бр. 1 (28), Март 2018 г., ИДЕИ, бр. 1 (11), 2018 г., межд. изд.,

вторник, 6 март 2018 г.

Новият брой на международното многоезично научно-теоретично издание на списание ИДЕИ е готов за печат



СЪДЪРЖАНИЕ

ФИЛОСОФСКИ НАУКИ. ЕТИКА

Теория на божествената повеля – критични рефлексии
Тибор Махрик

ИСТОРИЯ НА ФИЛОСОФИЯТА

Възникване на френската персоналистична мисъл като философска реакция на цивилизационната криза
Ричард Горбан

ФИЛОСОФСКА АНТРОПОЛОГИЯ

За образа и подобието Божие у човека в антропологията Григорий Ниски
Елена Величко

ЕКЗИСТЕНЦИАЛНАТА ФИЛОСОФИЯ И ФЕНОМЕНОЛОГИЯТА

Към ясперсовата интерпретация на трансцендентността
Мартина Павликова, Петър Кондрла

ФИЛОСОФИЯ НА РЕЛИГИЯТА

Възникване на християнската вяра
Отакар Антон Фунда

Специфика на интерпретацията на познавателния процес в систематичната теология на П.Тилих
Анна Емелияненко

"Позитивизиране" на постмодерната интерпретация на религията и вярата в творчеството на Меролд Вестфал
Сергий Шевченко

Целта на истината при формирането на съвестта
Мирослав Лико

Индивидуалната религиозност на православния вярващ в концептите и смисловите конотации
Анна Кулагина-Ставниченко

Медийните характеристики на уеб-портала за религиозни изследвания dingir.cz
Емануел Орбан

Концепцията за дълбоката комуникация и неопротестантската теология
Джулия Стрелкова

ДИСКУСИОНЕН КЛУБ

Отделните архетипи на правната менталност на украинския етнос в държавния дискурс
Алексей Александрович Штепа

РЕЦЕНЗИИ

Анна Емелияненко, Философските предпоставки на екзистенциалната теология (антропологични, онтологични и епистемологически аспекти). Киев, Автограф, 2018, 384 с., ISBN 978-966-8349-10-2
Николай Шкрибляк

Ето и резюметата (анотациите) на горните статии:

Тибор Махрик. Теория на божествената повеля – критични рефлексии. Технологическото и цивилизационно развитие на обществото отправя неизбежни предизвикателства от междудисциплинарен характер, засягащи и хуманитарните науки. В етическия дискурсе за современните трендове на моралното разсъждение на преден план на интереса на изследователите излиза метаетичната “Теория на божествената повеля”, която предлага интересни основания за решаването на някои етични проблеми и за разбирането на феномена на моралността. Статията критически отразява положителните и отрицателните страни на тази теория и очертава възможните путища за решаване на дилемата на Евтифрон от гледна точка на херменевтиката на релевантните библейски текстове.

Ключови думи: метаетика; метафизика; епистемология; Евтифрон; етически реализъм, етический антиреализъм

Ричард Горбан. Формиране на френската персористична мисъл като философска реакция на цивилизационната криза. В тази статия авторът потвърждава, че персонализмът, формиран през 1930-те във Франция с усилията на Маритен, Муниер и Бердяев, не е възникнал не само като една от формите на модернизма, която е била проява на кризата, но и като философска реакция на кризисните явления при прехода от XIX към ХХ век. Тази криза беше свързана с пълната секуларизация на всички сфери на живота и се съпровождаше не само с антиклерикални, но и с антихристиянски настроения. Въодушевени от идеята за католическото възраждане и осъзнавайки цивилизационния мащаб на този упадък на социалните и културни институции, дехуманизацията и деперсонализацията, забелязващи се в обществото, философите-персоналисти започнаха търсене на практическо преодоляване на кризата. На фона на упадъка на философската мисъл, на антиперсоналистическите по своята същност фашистка и комунистическа концепции, инспирирани от философията на Ницше и Маркс, френските персоналисти противопоставиха идеята за персоналистическата цивилизация, структурата и духа на която в тяхната насока се прогнозираха от реализацията от всеки индивид на неговата личностна същност. Важна черта на френския персонализъм се забелязва и в неговата педагогическа насоченост, обусловена от разработката на персоналистическата концепция за човека, на която предстоеше да стане програма за особен въспитателен процес. Друга негова особенност стана стремежа на религиозните философи да обединят всички хора – вярващи и невярващи – около общите персоналистични ценности. Идеите на френските персоналисти намериха своето развитие и в социалната политика на католическата Църква и станаха философска основа на антропологическата преориентация на христианското богословие, която беше декларирана на Втория Ватикански Събор в качеството на свръхважна задача на курса за католическо обновление (aggiornamento).

Ключови думи: персонализъм; цивилизационна криза; френски персонализъм; католическо възраждане; секуларизация; деперсонализация; дехуманизация; декаданс

Елена Борисовна Величко. За образа и подобието Божие у човека в антропологията Григорий Ниски. В статията се анализират двете направления в тълкуването от Св. Григорий Ниски строки от Книгата Битие (Бит. 1, 26-27): “И рече Бог: да сътворим човек по Наш образ и по Наше подобие”. Авторът твърди, че понятието “образ Божи” и “подобие Божие” в антропологията на Григорий Ниски не са тождествени. Тъй като образът Божий – това е свойство (идиома) на човешката природа, а подобието Божие – това е човешкият стремеж, насочен към възстановяване на изтеклата чрез греха човешка природа по замисъла за нея от Твореца.

Ключови думи: св. Григорий Ниски, образ, образ Божий, подобие Божие

Мартина Павликова, Пьотър Кондрла. Към ясперсовата интерпретация на трансцендентността. Една от задачите на философията се явява търсенето на смисъла на човешкото съществуване. Големи усилия върху решаването на този проблем бяха положени и в екзистенциализма. Екзистенциализмът в своето разбиране на истините, отнасящи се към обективната действителност, предпочитает истините, съществено значими за хората, за субекта. Търсенето на истината в екзистенциалното мислене се характеризира с интимен характер, човекът в борбата и в умиращите усилия постепено създава своя собствена, субективна картина на света, която има личностен смисъл за него. У Ясперс смисълът на съществуването на човека е неотделим от трансцендентното. Понятието трансцендентност – това е трансформацията на способностите на Бога и преосмислянето му с езика на философията. В резултат на противостоянието с трансцендентното и се появява автентичното битие на човека, изпълнено със смисъл.

Ключови думи: трансценденция; екзистенциализъм; смисъл на битието

Отакар Антон Фунда. Възникване на християнската вяра. В статията е представена хипотезата "Маранатхи", която А. А. Фунда за първи път представя в публикацията на чешки език през 2007 година (Ježíš a mýtus o Kristu, Karolinum, Prague 2007). Авторът подхожда към нейното освещаване от позицията на религиознанието, а не на теологията и предполага, че твърдението "Иисус възкръсна" предшества това, че "Бог възкресява Иисус". По подобен начин отчетите за възкръсването на Иисус предшестват неизбежното очакване на Парусия, т.е. очакването на това, че разпънатият Иисус скоро ще се върне и ще встъпи в Царството, което той е провъзгласил. Авторът ни навежда на мисълта за това, че такова виждане, вероятно, е било извикано и изнесено с израза "Маранатха!". Което означава: "Наш учителю, ела!". Формата "Маранатхи" изиграла непонятна роля в ранното християнство и, вероятно, е била приета от общината Кумран, където тя се е използвала за изразяване на надеждите относно възвръщането на учителя по Праведност. A. A. Funda изучава ранното християнство в течение на четиридесет години. В периода от 1990 до 2010 год. той преподава философия и религиознание в Пражкия университет в Карлови Вари. Сега той е пенсионер и се явява гостуващ професор на Университета в Западна Бохемия в Пилзен.

Ключови думи: хипотеза "Маранатхи"; възкресението на Иисус; Парусия; ранно християнство

Анна Дмитриевна Емелияненко. Специфика на интерпретацията на познавателния процес в систематичната теология на П.Тилих. Статията е посветена на изследоване на епистемологическите основи на теологията на П. Тилиха. Анализират се понятията за “контролиращо” и “възприемащо” познание, за биополярноста на когнитивния разум, процеса на познанието като някаква форма на обединение и дистанциране, социално-политическите, историко-философските и теологическите конотации на епистемологическата концепція на мислителя.

Ключови думи: систематическа теология на П. Тилих; епистемология; биополярност на когнитивния разум

Сергей Леонидович Шевченко. "Позитивизиране" на постмодерната интерпретация на религията и вярата в творчеството на Меролд Вестфал. В статията се анализира спецификата на корелацията на постмодернистското и постекзистенциалистското мислене в контекста на преосмислянето на идеите на С. Киркегор във философията на религията на М. Вестфал. Дава се характеристика на особеностите на концепцията на "позитивния постмодернизъм" на М. Вестфал, която предлага нео-киркегорианска версия на съотношението на разум и вяра в нашето време. Разкрива се същността на методологическото разбиране от американския теолог на "херменевтиката на крайността" и "херменевтиката на подозрението", които, от една страна, са предназначени да напомнят на човека, че той не е Бог, а от друга – да предотвратяват изчезването на човека с неговите екзистенциални и психоемоционални проблеми от съвременното теологическо мислене. Доказва се, че постекзистенциалистката версия на екзистенциалната теология М. Вестфал макар теоретически и да е "вплетена" в контекста на съвременното постмодернистко мислене, всъщност се явява противоположна позиция на това крило на постмодернистите, които, по мнението на американския мислител, се опитват да построят свят, свободен от нравствени задължения и божествена благодат.

Ключови думи: екзистенциална теология; "позитивен постмодернизъм"; "радикална херменевтика"; духовност; "религиозност"; християнство; вяра.

Мирослав Лико. Целта на истината при формирането на съвестта. Съвестта е присъща само на човека и се явява твърде специфична в своята същност. Със съвестност са се отличавали и известните религиозни дейци, и тези, които не вярват в Бога. Спецификата на съвестта се проявява и в стремежа към истината, и в действията, съпровождащи този стремеж. Досега не съществува достатъчно количество специалисти и комплексно научно изследване, посветено на тези аспекти на истинността, в връзка с което и дадената статия може да бъде представена в качеството на част от богатата мозайка от възгледи спрямо това явление. В нея се представя позицията на католическата църква, фокусирана върху човека, неговата съвест в ракурса на божественото откровение, традициите и ученията на магистериите (изложени основно от двамата последни папи).

Ключови думи: истина; съвест; християнство; образование; човек

Анна Кулагина-Ставниченко. Индивидуалната религиозност на православния вярващ в концептите и смисловите конотации. В статията се разглежда феномена на индивидуалната религиозност на православния вярващ в контекста на идеалните форми на нейното функциониране. Това става възможно в резултат на изявяването на определени богословски конструкти, видоизменящи се в съответствие с изискванията на времето, със съвременните реалии. Достигането на нивото на автентична (конструктивна, нормална) религиозност зависи от личностните качества на православния вярващ, реализиращи се в резултат на усвояването от него на аксиологическите, онтологическите, гносеологическите, поведенческите стандарти на православието. Последните окончателно влияят на формирането на мирогледа, светоусещането, светоотношението на православния вярващ, обусловени са от менталната специфика на религиозните архетипи на определена традиционна култура, те придобиват своята определеност чрез съответстващите актуални за днешното време, смислови конотации.

Ключови думи: индивидуална религиозност; автентична религиозност; “личностна онтология”; християнска самореализация.

Емануел Орбан. Медийните характеристики на уеб-портала за религиозни изследвания dingir.cz. Увеличаването на числото на уеб-порталите с религиозна ориентация е оправдано доколкото те функционират в качеството на ориентир за масовия зрител на днешните щури времена, изпълнени с потоци информация. Това е обективна амбиция на нашия принос в описване на конфигурацията и прогреса на концептуализацията уеб-порталите. Ние ще представим своята гледна точка по повод на спазването на жанровите, тематичните и формалните журналистически критерии. Ще проанализираме отделните медиа-комуникации където ще отделим особено внимание на типичните средства за разграничаване на обсъжданите теми. В този анализ ние ще представим основният композиционен дизайн на редакционната колегия. Ще прави това незаангажирано – за да достигнем обективна и сбалансирана позиция в нашето изследване.

Ключови думи: онлайн-журналистика; интернет; религиозни изследвания; интерактивност; постмодернизъм.

Джулия Стрелкова. Концепцията за дълбоката комуникация и неопротестантската теология. В тази статия се опитваме да представим основните идеи на представителите на неопротестантската теологии (Е. Брунер, Ф. Гогартен и Д. Бонхофер), които касаят техните възгледи върху проблематиката на човешкото общуване. Доказва се, че рефлексиите на дадените мислители са станали много важни за създаването на интегрална концепция на христианската нео-ортодоксия и задълбочаването на нашето философско разбиране на екзистенциалните и онтологическите аспекти на междуличностното общуване.

Ключови думи: неопротестантизъм; богословие; общуване; среща; диалог; съществуване; личност; междусубектно общуване.

Алексей Александрович Штепа. Отделните архетипи на правната менталност на украинския етнос в държавния дискурс. В статията се проследяват проявленията на такива етнически архетипи на украинската правна менталност като Правда-Справедливост, Свобода-Воля и Равенство-Братство. Тази поведенчески патерни имат както деструктивно, така и конструктивно влияние върху отечествените държавнообразуващи процеси. Например те мобилизират украинския социум на борба в периода на социални катаклизми и външни заплахи, но заедно с това могат да пораждат правен нихилизъм, анархизъм, непотизъм и т.н. Преодоляването на негативните прояви на посочените ментални стереотипи е възможно по пътя на разработването и внедряването на ефективна държавна идеология в сферата на праворазбирането.

Ключови думи: правна менталност, архетипи, държава, етнос, социум.

ЗАБЕЛЕЖКА: Статиите в списанието този път са на украински, руски, немски, английски езици.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

1 коментар:

  1. Сергей Леонидович Шевченко. "Позитивизиране" на постмодерната интерпретация на религията и вярата в творчеството на Меролд Вестфал... AIG, тия мошеници-пуяци са на светлинни години от Христос... Те се опитват да се правят на по-умни от него, това е смисъла на ентелектоалните им напъни... Христос е уплашен от теа мастити философи, чакай че не си спомням, абе Христос ли щеше да съди света или те него? Май е второто, а?... Кирил имал яхта за 4 милиона, смехория, знам хора с яхти за 40 милиона... Мерцедес има всеки керемидар в Германия... Ланд Крузър отдавна не се продава добре и ще скочи в ликвидация съвсем скоро... Най ми харесва хора като теб без понятие за 3апада (както и тъпите руски автори на статията дето искат да дават съвети и оценки - нека напомня чудната бълхарска поговорка - С чужда пита помен не става, ок... Ми не става...

    ОтговорИзтриване

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ