Пряк път до всички досега излезли броеве (пълен архив на онлайн-изданието):

ИДЕИ, кн. 1, година I, 2009 ИДЕИ, кн. 1(2), февр. 2010 г. ИДЕИ, кн. 2(3), май 2010 г. ИДЕИ, бр. 3(4), окт. 2010 г. ИДЕИ, бр. 1(5), март 2011 г. ИДЕИ, бр. 2(6), юли 2011 г., ИДЕИ, кн. 3(7) от ноем. 2011 г., ИДЕИ, кн. 1(8), април 2012 г., ИДЕИ, бр. 2(9), август 2012 г., ИДЕИ, бр. 3(10), дек. 2012 г., ИДЕИ, бр. 1(11), март 2013 г., ИДЕИ, бр. 2(12), август 2013 г., ИДЕИ, бр. 3(13), септ. 2013 г., ИДЕИ, бр. 4(14), дек. 2013 г., ИДЕИ, бр. 5(15), дек. 2013 г. ИДЕИ, бр. 1 (16), Април 2014 г. ИДЕИ - прил., бр. 1(3), Април 2014 г., ИДЕИ, бр. 2 (17), Авг. 2014 г., ИДЕИ, бр. 3 (18), Дек. 2014 г., ИДЕИ, бр. 2(4), 2014 г. межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (19), Април 2015 г., ИДЕИ, бр. 2 (20), Август 2015 г., ИДЕИ, бр. 3 (21), Дек. 2015 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (5), 2015 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (22), Април 2016 г., ИДЕИ, бр. 2 (23), Август 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (7/8), 2016 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 3 (24), Дек. 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (9/10), 2017 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (25), Май 2017 г., ИДЕИ, бр. 2 (26), Август 2017 г., ИДЕИ, бр. 3 (27), Дек. 2017 г., ИДЕИ, бр. 1 (28), Март 2018 г., ИДЕИ, бр. 1 (11), 2018 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 2 (29), Септ. 2018 г., ИДЕИ, бр. 2 (12), 2018 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (30), Авг. 2019 г., ИДЕИ, бр. 1 (13) - 2 (14), 2019 г., межд. изд.,

понеделник, 29 юли 2019 г.

Имате шанса да станете екзекутори на издаваните от мен списания, ще се възползвате ли?


Учителите Жак Асса и Иванка Топалова, сега пенсионери, ми изпратиха преведена от тях статия за списание ИДЕИ. И същевременно съдействаха да публикувам в блога си статия на г-жа Иванка Динкова-Караянева, магистър по българска филология, нейната статия също е достойна да бъде отпечатана в списанието. И по тази начин ми дадоха импулс да се опитам да издам поне 1-2 книжки на списанието и през тази (2019 г), толкова тежка за мен година: заради репресиите върху мен от страна на самозабравили се властващи бюрократи и заради остракирането ми от образователната система аз бях в поставен в такова тежко положение че се видях принуден да спра издаването и на списание ИДЕИ (което излиза 11 години), и на списание HUMANUS, списанието за съвременно образование, за насърчаването на духовното и личностното израстване и укрепване на младите (то пък излиза пет години).

Но ето че сега поради тази активност на моите приятели (към тях мога да присъединя и името на младия блогър Ники Димов) у мен се породи крехката надежда, че отново мога да възобновя издаването на хартиените варианти на тези две списания. Защото е срамота ексцесиите на въпросните самозабравили се властници над мен да съсипят и списанията, които аз създадох и издавах толкова много години предимно с лични средства, със скромната си учителска заплата и дори с... обезщетенията за безработица (когато двукратно ме опраскаха, уволниха и изритаха от моето училище!).


Разбира се, за да издавам тия списания са необходими известни средства, тиражът им е твърде малък, но без парични, без финансови средства за издаването им не може да мине. (А аз сега съм принуден да работя като нощен пазач за нищожните, за унизителните 430 лева месечно, като капак на всичко поради това, че бях опраскан и от българското "правосъдие" сега съм длъжник на много хора, защото се принудих да взема заеми за да платя съдебните разноски на другата страна плюс огромна сума пари, хонорар за адвоката на другата страна и на наетия от нея частен съдебен изпълнител!) Пиша всичко това обаче защото все още се надявам, че в това наше намиращо се в печално (най-вече морално, духовно) състояние общество все още има хора, които са способни да прояват известно благородство като отделят нещичко за издаването на тия две списания.

А пък може и да няма вече такива хора, знам ли? И ето, реших тази сутрин да напиша това съобщение, постарах се да опиша пределно искрено ситуацията, интересна ми е реакцията ви. Ако никой не се обади, ако никой не откликне, значи списание ИДЕИ и списание HUMANUS трябва да загинат, а пък смъртната им присъда ще имате добрината да издадете вие. (Щото аз не ща да нося отговорността за тяхното убиване, ето, позволявам си да призова общността да ги спаси, ако не откликне никой, убиването им ще бъде тогава вече ваше дело!)


Както искате възприемайте тази моя най-вероятно съвсем последна инициатива (никой не знае кога ще му пресекнат силите и ще издъхне, видяхте как Алекс Алексиев ненадейно издъхна вчера!). На път съм вече да се откажа от всичко, щото и мен самия ме убива вашето безразличие. Убивайки моите тъй свидни рожби, именно списанията, създадени от мен с мисъл да подпомогна духовното израстване на вашите деца и внуци, вие фактически убивате и мен, щото нима може родителят да продължи да живее след като са загинали тъй свидните му рожби?! (Ако продължи все пак да живее, това неговото тогава живот ли ще е, нима може да се нарече живот?!)

Българското общество вече уби книгите ми, които аз издадох с цената на много лишения (те стоят непотребни в складове и книжни борси без дори да стигнат до рафтовете на книжарниците!), сега има възможността да убие списанията ми, с което ще ликвидира окончателно и мен. Та тогава бездуховността у нас (и безразличието!) да преживеят още един невероятен триумф в свидното ни отечество! (Между другото можете да помогнете за спасяването на списанията не като даром дадете някакви средства, но и като си купите поне една моя книга, ето, снощи един мой бивш ученик от Пловдив, казва се Найден Димов, ми се обади, дойте в моя квартал с колата си и си купи две мои книги, с което, без да знае това, също ме насърчи да си помисля, че все още има крехка надеждица да спася списанията!) Публичното убиване на учители, на философи е знак за тоталната морална деградация, сиреч, за абсолютното оскотяване или обезчовечаване на едно осъдено на неминуема гибел общество! (Когато обществото тръгне да умира, първом загиват най-чувствителните и мислещите негови съставки или членове...)


Толкова. Спирам дотук. Та ето, дадох ви шанса да спасите списанията ИДЕИ и HUMANUS, като не се възползвате от него (както предполагам ще стане!), ще ги убиете, това вероятно много повече ви се удава.

А като убиете създадените от мен списания, ще убиете и мен, тъхният, така да се каже, баща - и тогава вече можете да провъзгласите... Слави Трифонов (или Боко Борисов, или Азис, или Динко, или Милко Калайджиев, Кондю, или или... който си щете още!) за свой върховен духовен наставник и пророк и ако щете му направете двестаметрова статуя от злато, на която му се покланяйте ден и нощ!

Майната ви тогава де, правете каквото щете, излагайте се тогава колкото си искате!


Мен тогава вече няма да ме има и няма изобщо да ми пука за вас изобщо...

Хубав ден ви желая! И приятни размисли също ви желая! Бъдете здрави!

ДОБАВКА: Ровейки се снощи в блога на списание ИДЕИ попаднах на коментара на украинския ми приятел, професора по философия Константин Райда (с него пък създадохме международното многоезично научно-теоретично издание на философското списание ИДЕИ, то, слава Богу, все още съществува, макар и в също нелеки условия, то се издава в Киев, щот у нас го пропъдихме!), той го е написал под моя статия под заглавие Каква е ролята на философите?, ето и тук неговия коментар, който силно ме обнадежди (в смисъл че това, което правя и пиша не е съвсем лишено от смисъл, щото признанието един вид дава криле на имащия известен творчески потенциал човек!), та ето този коментар и тук:
  1. это нужно повсеместно печатать и показывать всем нынешним философам и тем, кто таковыми себя считают...



Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ