Пряк път до всички досега излезли броеве (пълен архив на онлайн-изданието):

ИДЕИ, кн. 1, година I, 2009 ИДЕИ, кн. 1(2), февр. 2010 г. ИДЕИ, кн. 2(3), май 2010 г. ИДЕИ, бр. 3(4), окт. 2010 г. ИДЕИ, бр. 1(5), март 2011 г. ИДЕИ, бр. 2(6), юли 2011 г., ИДЕИ, кн. 3(7) от ноем. 2011 г., ИДЕИ, кн. 1(8), април 2012 г., ИДЕИ, бр. 2(9), август 2012 г., ИДЕИ, бр. 3(10), дек. 2012 г., ИДЕИ, бр. 1(11), март 2013 г., ИДЕИ, бр. 2(12), август 2013 г., ИДЕИ, бр. 3(13), септ. 2013 г., ИДЕИ, бр. 4(14), дек. 2013 г., ИДЕИ, бр. 5(15), дек. 2013 г. ИДЕИ, бр. 1 (16), Април 2014 г. ИДЕИ - прил., бр. 1(3), Април 2014 г., ИДЕИ, бр. 2 (17), Авг. 2014 г., ИДЕИ, бр. 3 (18), Дек. 2014 г., ИДЕИ, бр. 2(4), 2014 г. межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (19), Април 2015 г., ИДЕИ, бр. 2 (20), Август 2015 г., ИДЕИ, бр. 3 (21), Дек. 2015 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (5), 2015 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (22), Април 2016 г., ИДЕИ, бр. 2 (23), Август 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (7/8), 2016 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 3 (24), Дек. 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (9/10), 2017 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (25), Май 2017 г., ИДЕИ, бр. 2 (26), Август 2017 г., ИДЕИ, бр. 3 (27), Дек. 2017 г., ИДЕИ, бр. 1 (28), Март 2018 г., ИДЕИ, бр. 1 (11), 2018 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 2 (29), Септ. 2018 г., ИДЕИ, бр. 2 (12), 2018 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (30), Авг. 2019 г., ИДЕИ, бр. 1 (13) - 2 (14), 2019 г., межд. изд.,

неделя, 15 декември 2019 г.

Речта на Сократ пред съда





Превод: Гаврил Кацаров, 1925 (1943), Електронна обработка: Асен Тодоров, 2009

I. Как въздействаха върху вас, мъже атинци[1]<, моите обвинители, аз не зная, но от техните речи, дори и аз сам щях насмалко да забравя себе си: така убедително говореха, макар че, така да се каже, нищо истинско не казаха. Но една от многото лъжи, които казаха, най-вече ме учуди, оная именно, с която изтъкваха, че вие трябва да се пазите, да не би да бъдете измамени от мене, като от изкусен оратор. Да не се засрамят, че веднага ще бъдат изобличени от мене на дело, когато се покаже, че никак не съм силен в красноречието, това ми се стори най-безочливо от тяхна страна, освен ако те наричат красноречив тогова, който говори истината. Ако ли разбират това, аз сам бих се съгласил, че съм оратор, макар и не такъв като тях. Защото, уверявам ви, те почти нищо истинско не казаха, а от мене вие ще чуете цялата истина. Само че, мъже атинци, кълня се в Зевса, вие не ще чуете речи, изкусно накичени с думи и фрази и нагиздени, каквито са речите на обвинителите ми, но ще слушате проста реч с обикновени думи. Защото, уверен съм, че това, което ще кажа, е право, и никой от вас да не очаква друго. Пък и не би приличало на мене в тая ми възраст, мъже атинци, да изляза пред вас да кова речи като младо момче.

И тъй, мъже атинци, аз ви моля и умолявам, щото, когато чувате, че се защищавам със същите речи, с каквито съм навикнал да говоря и на стъгдата при будките на сарафите, дето са ме слушали мнозина от вас, и на други места, да не се чудите на това, нито да вдигате шум. Ето как стои работата. Аз сега за пръв път се явявам пред съдилище, и то на седемдесетгодишна възраст, и следователно тукашният начин на говорене напълно ми е чужд. Както впрочем, ако бях действително чужденец, във всеки случай бихте ми простили, ако говореха на оня език и по оня начин, на който съм привикнал от детинство, така и сега, прося от вас нещо, което, както ми се чини, справедливо: да не обръщате внимание на начина на говоренето, все едно дали е добър или лош, ами да гледате и следите с ум само това дали говоря правилно или не. Защото това е дълг на съдия, а на оратора – да говори истината. (Прочети ЦЕЛИЯ ТЕКСТ)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ