Платон ми е приятел, но истината ми е по-скъпа.
Две години човек се учи да говори, а след това през целия си останал живот - да мълчи.
Мъдрият не се стреми към удоволствия, той се стреми към отсъствие на страдания.
Толерантността и апатията - тези две последни добродетели на умиращото общество.
Скромността е средно положение между безсрамието и стеснителността.
Какъв е смисълът на живота? Да служиш на другите и да правиш добро.
Значи дали не излиза, че живеещите единствено и само за самите себе си въобще не живеят?
Животът изисква движение.
Не разсъждаваме само за да знаем що е добродетел, а за да станем добри хора.
Добре да разсъждаваш за добродетелта не значи да си добродетелен, а да бъдеш справедлив в мислите не значи да си справедлив в делата.
Лъжата и истината не се намират в нещата, а в мислите. Връзката и разделението се намират в мислите, а не в нещата.
От справедливостта произлизат всички добродетели.
(Излиза, че несправедливият човек просто няма как да има каквито и да било добродетели. Това пък е добавка от мен, А.Г.)
Мисленето е връх на блаженството и радост от живота, най-доблестното занимание на човека.
Познанието започва с удивлението.
Любовта е теорема, която трябва да се доказва всеки ден.
Наслаждението от общуването е главният признак на приятелството.
Приятелството е една душа в две тела.
Който има (много) приятели, той няма истински приятел. Приятелят на всички е ничий приятел.
Свободен е човекът, който съществува за себе си, а не за някой друг.
Разпуснатостта е излишество в удоволствията и тя заслужава осъждане.
Щастието е да си доволен от себе си.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар