(Снимките са от комедията “Редки тъпанари”)
Затъпяваме бавно, неусетно почти...
МОЯТ КОМЕНТАР: Ще започна с това: затъпяваме не защото "мозъкът" ни е "непълен със знания", не защото не сме се "нагълтали" с много информация, не защото не сме многознайковци, а защото не умеем да ползваме инструмента на... мисленето си, именно своя УМ! Това е първото, което авторката явно не е доосъзнала.
А иначе статията й е чудесна, личи си, че авторката е твърде ерудирана: показва ни ползата от "общата култура", от упражняването на "мозъка" чрез заучаването на разни знания, чрез попиването в него на разнообразна полезна информация (аджеба, нужно ли ни е в наше време да си обременяваме акъла - не мозъка! - да помним след като с едно цъкване на мишката можем да научим всичко онова, което не знаем?!)... Да, всичко е прекрасно, но ето че и самата авторка не съзнава, че смисълът не е в "трупането на знания" (още Библията страведливо е казвала, че който трупа знания, трупа печал, а пък древният Хераклит е изтъквал, че "многознайството на ум не учи", също така че не трябва да се стремим да знаем всичко, а да знаем онова, от което зависи всичко!), а в нещо съвсем друго: доколко умеем да ОСМИСЛЯМЕ знанията, да боравим с тях, да търсим нужната ни информация в огромния информационен океан, с който разполагаме, да я преработваме ефективно, ето това е главният проблем не само на нашето време, а на всяко друго време. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)
Няма коментари:
Публикуване на коментар