Защо живея?
Тъгата е силно свързана и с отблъскването от онова, което хората наричат „живот“ - без да си дават сметка какво точно значи тази дума. В силата на „живота“ има безумна тъга. Теорията е суха, а зелено е дървото на живота. Това, което се нарича „живот“, често пъти е само всекидневие, което се състои от грижи. Станах философ и попаднах в плен на „теорията“, за да се освободя от неизразимата тъга на всекидневния живот.
„Философската мисъл винаги ме е освобождавала от смазващата тъга на «живота», от неговата грозота. Противопоставях «битието» на «творчеството». Творчеството не е «животът», творчеството е пробив и извисяване, то се издига над «живота» и се устремява отвъд границите отвъд пределите към трансцеденталното. Тъгата извира от «живота», от здрача и мъглата на «живота» и е устремена към трансцеденталното. Творчеството е именно придвижване към трансцеденталното. То поражда образа, който е различен от този «живот»… В света на творчеството всичко е по-интересно, по-значително по-оригинално, по-дълбоко, отколкото в действителния живот, в историята или пък в света на размислите и отраженията.“ ( Бердяев, Н. Самопознанието. С., 1993, с. 55)
Всекидневността, повторяемостта, подражанието, еднообразието, сковаността, крайността на живота предизвикват усещане за скука, притеглят към пустота. А когато настъпи моментът на пасивност по отношение на притеглянето към пустотата на този низш свят, когато от слабост светът започне да изглежда пуст, плосък, лишен от измерението на дълбочината, тогава скуката става дяволско състояние, предвкусване на небитие. В това състояние страданието идва като спасение, защото в него има дълбочина.
Мнозина казват, че са влюбени в живота. „Никога не съм могъл да кажа подобно нещо, но съм влюбен в творчеството, в творческия екстаз. Крайността на живота предизвиква тъжни чувства. Интересен е само човекът, който се мъчи да постигне безкрайността. Аз винаги съм бягал от крайността на живота. Това отношение към живота направи така, че не овладях изкуството да живея, не съумях да използвам живота. За «изкуството да се живее» трябва да се съсредоточим върху крайното, да потънем в него, трябва да обичаш да живееш във времето.“ (Бердяев, Н. Самопознанието. С., 1993, с. 56)
Позовавам се на Карлайл, който посочва, че нещастието на човека идва от неговото величие, от това, че в него има безкрайност, от това, че той не може да се погребе окончателно в крайното. „Обективният“ свят, „обективният живот“ са погребване в крайното. И най-съвършеното в крайното е пак погребване. Затова животът е нещо като умиране на безкрайното в крайното, на вечното във временното.
Животът е преди всичко движение, основано на промяната, обърната към бъдещето.
Николай Бердяев (По цитати и преразкази от книгата на проф. В.Динев "Животът")
ДОБАВКА:
Николай Бердяев
Николай Бердяев (1874-1948) е роден в аристократично военно семейство. Още в юношеските си години той се запознава чрез колекцията от книги на баща си с философи като Имануел Кант, Артур Шопенхауер и Г. В. Ф. Хегел и решава да се насочи към академична кариера.
Бердяев се записва като студент в Киевския университет през 1894 г. Скоро е привлечен от марксизма и през 1898 г. е арестуван по време на студентски протест и впоследствие изключен от университета. През 1904 г. се жени и се мести в Санкт Петербург. Там се потапя изцяло във философските и религиозни дебати, като постепенно достига до собствена позиция, с която става известен като християнски екзистенциалист.
Сравнително бързото сбогуване на Бердяев с марксизма се дължи главно на материалистическата антропология на марксизма, която той смята за „двуизмерна“. Той реагира силно на всяко редукционистко разбиране за човешката личност. В работата си той се е докосвал до широк спектър от мислители: Фьодор Достоевски е имал първото и най-голямо значение за него, но по-късно е бил повлиян от Фридрих Ницше и Лев Толстой, както и от Макс Шелер и Сьорен Киркегор.
„Мисълта ми е била ориентирана антропоцентрично, а не космоцентрично“, пише Бердяев в книгата си „Руската идея“ , като по този начин посочва собствения си фундаментален философски проблем: „проблемът за обективизацията, основана на отчуждение, загуба на свобода и личност и подчинение на общото и необходимото. Моята философия е решително персоналистична и според модерната терминология, установена сега, би могла да се нарече екзистенциална.“
Корабът на философа
През 1922 г. болшевишкият режим изгонва Бердяев, Лоски и 158 други видни интелектуалци от Съветския съюз. Те напускат страната на така наречения „Философски кораб“ . Много от тях първо се установяват в Берлин, но икономическото и политическото развитие след това принуждава някои от тях да се преместят, главно в Париж. Тук Бердяев събира голяма група персоналисти за това, което става известно като „Бердяеви недели“ . Мислители като Габриел Марсел, Еманюел Муние, Етиен Жилсон, Жак Маритен и други често се срещат в неделя в дома на Бердяев.
Бердяев е наричан философ на свободата заради твърдото си убеждение, че човешкото развитие, личността, независимостта и творческото изразяване изискват свобода.
От: https://personalism.com/?page_id=1296
петък, 18 септември 2026 г.
Защо живея?
вторник, 4 август 2026 г.
Какво е животът за Хосе Ортега-и-Гасет?
Какво е животът за Хосе Ортега-и-Гасет?
Ето какво:
"Ние живеем не за да мислим, а, напротив - мислим за да живеем."
Животът на човека винаги се движи по ръба на пропастта и неговата съдба е да се опита да запази равновесие.
Човекът се различава от останалите същества и по това, че му е присъщо да се загубва в дебрите на своя живот, да изчезне вътре в самия себе си.
В живота ние съществуваме, съществуването винаги предполага съпротива. Ние не задаваме живота на самите себе си, а ние го срещаме и то именно тогава, когато срещаме самите себе си. В резултат на това ние може да изберем в него едно или друго свое място, но като цяло на никого не е дадена възможността да избере за себе си жизнения си свят.
Ние не можем да изберем своя век, месец, число, още повече някакъв свят, където бихме искали да съществуваме. Животът, т.е. жизненото или човешкото битие, не понася каквато и да е подготовка, предварителен опит. Животът е изстрел в упор.
Като цяло нашият живот не е представен пред нас в готов вид, на всеки е съдено да го осъществи, сътвори.
„Животът, както той е зададен, е съвършено пуст и човек е обречен постепенно да го запълни, настани.“
Това е същността на нашите жизнени дела. На никое растение, на никое животно нищо подобно не му се полага да предприеме.
Човекът е изправен пред различни възможности. Пред това разнообразие на човек не му остава нищо друго освен да реализира своята свобода. Да повтарим думите на Питагор „Quod vitae sectabor iter?“ („Какъв път в живота аз да избера?“)
По този начин човек е изправен пред избора на много обстоятелства, които му предлагат много варианти. Така че животът е един кръстопът, едно постоянно съмнение, което обаче е изпълнено с надежда. От своя страна обаче животът на всеки човек е непредаваем, никой не може да ни замени в избора на личното дело.
Говорейки за живота обикновено забравяме наглед най-същественото — нашият живот винаги и преди всичко е изясняване на възможното. Нашият живот е път, където се пресичат различни възможности, които ние трябва да изберем.
Да живееш значи да попаднеш в орбитата на определени възможности. Да живеем значи да попаднем в кръга на обстоятелствата или на света. Това е изначалното значение на понятието „свят“. Това е съвкупност от наши жизнени възможности.
„Животът е преди всичко нашият възможен живот, това, което ние сме способни да станем и как да изберем възможното — наше решение е това какво в действителност да станем.“
Да живееш значи да бъдеш вечно осъден на свобода, вечно да решаваш какво ти да станеш в този свят. Не е правилно, че в живота „решават обстоятелствата“. Напротив: обстоятелствата са винаги новата дилема, пред която сме заставени да вземем решение. Решава обаче нашият характер.
Да живееш значи да се вживяваш в света.
„Да живеем означава да се чувстваме ограничени и по тази причина да сме задължени да се съобразяваме с онова, което ни ограничава.“
В живота си човек трябва да служи на нещо висше.
Животът е зов към всичко съществуващо, с което ще влезем в борба с него. Човешкият живот и всичко имащо отношение към него има постоянен, абсолютен риск.
В определена степен, животът не е нещо веднъж завинаги дадено.
„Животът е това, което ние трябва да създадем за себе си.“
Да живееш значи на първо място да приложиш максимално усилие за да възникне това, което още не е, за да възникне самият човек.
„Обаче животът не е просто човек, т.е. не просто живееш, животът е преди всичко драма, под ударите на която човек съди за плановете на последните сили, претърпявал е корабокрушение в света. Животът е подложен на различни превратности. Животът отговаря на едно, в най-висша степен оригинално условие — че ние винаги може да го оборим. Човек във всеки момент може да прекрати съществуването си.“
В определена степен светът е жизненият ни хоризонт.
„Да живееш значи да реагираш на нашата абсолютна незащитеност, да създаваш надеждност за някакъв свят, да вярваш, че светът е такъв какъвто той е, че да съобразим с него нашия живот, за да живеем.“
В определена степен животът е време, както показа Дилтай и потвърди по-късно Хайдегер. Човекът във всеки момент от своя живот се намира в определена възрастова фаза — възрастта е постоянно пребиваване на човека в отрязъка от отпуснатото му немного време.
Животът е непредаваем, всеки живее не само за себе си, с една дума да живееш това значи да си самотен, животът е пълна самота. От друга страна, нашият живот е невероятна жажда за общуване, общество и преживявания.
„Животът — това е животът на всеки и всеки е длъжен да преживее изключително своя живот и то изключително сам.“
"Ако ви болят зъбите, то те болят вас, а не някой друг. Това е ваша болка. Моите проблеми и моята печал винаги са мои. Моя живот съм обречен да съзиждам само аз.“
Определено може да се каже, че нашият живот е постоянно преминаване от едно към друго. В това отношение човекът е самовглъбено животно, а животът е ритуал и то твърде сложен. Животът на всеки човек е уникален, за него това е някаква коренна, фундаментална реалност.
„Да встъпиш в живота се оказва да си захвърлен в обстоятелствата, в хаотично и враждебно сборище.“
Животът винаги е насочен към бъдещето.
„Ние изначално сме ориентирани към бъдещето, като че ли сме захвърлени в него. Обаче бъдещето е нещо съществено, проблематично — то е лишено от конкретен образ, не може да го настъпиш по краката.“
Какво ще бъде в такъв случай?
„Бъдещето е винаги многообразно, то е маса възможности на това, което е способно да се реализира.“
Да се реализират могат най-различни възможности достигащи до противостоящи една от друга. Оттук и парадоксалната и твърде съществената за нашия живот ситуация: в човека няма друго средство за ориентиране на себе си по отношение на бъдещето, освен да овладее миналото, образа на което е ясен, конкретен и неизменен. Именно затова да живееш значи да осъзнаеш себе си захвърлен в бъдещето; ние отскачаме от него като от гранитна скала и попадаме в миналото, от което на свой ред се отблъскваме, за да може отново да го достигнем. Само в миналото ние намираме сред бъдеще реалността.
Ние не помним миналото „просто така“. Ние помним миналото затова, защото очакваме бъдещето и предвид него. Само в миналото човек може да хване кораба, с който ще отплува в невидимото бъдеще.
Човек често пъти изпада в отчаяние; то не е нещо външно на него, което може да настъпи или да не настъпи, не и да се освободи от него когато му хрумне. Човек започва да разбира отчаянието като своя същност, своя натура.
„Животът в самота всъщност не е нищо друго, освен отчаяние.“
Хосе Ортега-и-Гасет
(По книгата на Валери Динев със заглавие ЖИВОТЪТ. Която е пълна с цитати. Аз просто оставих всичко онова, което принадлежи на Ортега. Махнах професорския баласт.)
петък, 19 юни 2026 г.
Ще загинем ли в морето от простотия?
Ще загинем ли в морето от простотия?
Простотията е вездесъща и многолика. Има много видове простотии. Има простотия на Стоян Колев, има простотия на Клашъра, има простотия на Азис, има простотия на Костя Копейкин, има простотия на Боко Борисов, има простотия на Слави Учиндолский, има простотия на Румен Радев...
Различните видове простотии си имат фенове, имат си простаци, които ги обожават. (Само простак може да се възторгва, да се радва на простотиите на простаците!) И им се кланят. На някои просташки звезди им върви, те стават милионери. Други запецват, но е факт, че простотията е продаваема стока особено в страни, населени предимно с простаци.
Има дори и "ентелегента простотия", това е простотията на таваришчите прафесар Ива Хръйстав, на Карбовски, на Дачков, на дацент Вацев, на патриарх Даниил. Дал Бог простотии у Нашенско, а простаците с лопата да ги ринеш! За жалост, даже голяма част от учителите по училищата ни са се опростячили - щом допускат да обслужват простотиите на т.н. държавно образование, което още е по чисто съветско-руско-социалистически бюрократичен модел!
При това положение загиването ни от простотия е неминуемо, голяма част от младите са не само тъпанари, но и са чудесни простаци, неспособни за нищо друго освен за какви ли не простотии! (Примерно да се качиш на колата на своя простак-баща, да я подкараш без книжка, да вдигнеш скорост 150 км/ч и да си разбиеш главата в крайпътното дърво или стълб.)
Проблемът е какво ще правим, щото страната и народът ни вече се давят в това море от простотия, което ни залива отвсякъде, в което се мъчим да не потънем? (А някои изглежда са удавници в него и затова са така щастливи, нали така?!)
Кой е начинът да спасим душите си и да не се опростачим и ние? Тук се сещам за мисълта на поета-пророк, изречена преди доста години, но особено актуална сега:
"Докога в страната ни бащина, ще вилнее таз страшна простащина?" (Радой Ралин)
И той се пита това преди много години. А отговор още не се чува. Докога?
Свободата у нас доведе до това бурно море от простотии, в което се давим. Други народи благодарение на този тъй скъп Божий дар на свободата постигат невиждан просперитет, култура, духовност, богатства от всякакъв вид и род. А ние си пропиляваме всеки ден златните шансове, които животът и историята ни дават...
Ще се затрием като страна и народ ако не направим нужното това море от простотии, в което сме потопени вече до шията, да се оттече в канализацията.
Къде са учителите, професорите, свещениците, културните дейци? Що правят те, как те реагират? Защо предимно си мълчат? Вместо да вият от мъка заради тази вакханалия на простаците те мълчат. Нима не знаят, че мълчанието е съучастие?
Повтарям и подчернавам: ще се изпоудавим в морето от простотии и ще измрем. Ще затрием свидното си Отечество, а мълчим и гледаме!!!
Вижте Радев и радевци как се разпищолиха! Тези се изживяват като гробокопачи на българската чест, а ние нищо, гледаме като говеда и мълчим!
Докога ще мълчим? Не е ли време да влезем в люта битка с разпищолилите се простаци-погребвачи на Майка България?!
петък, 12 юни 2026 г.
Страх ли ви е от т.н. "психологическа смърт"?
По дискусията със заглавие "Може ли умен и възпитан човек да надприказва самонадеян "многознаещ" простак?" някой зрител е написал чудесен коментар, заслужаващ да стигне до повече хора, затова го публикувам отделно:
@DjdbHshei: Страхът от несъществуване (или т.нар. екзистенциална тревожност) е най-дълбокият, първичен страх на човека. На психоаналитичен език това се нарича "страх от психологическа смърт".
Когато се смеем на поредното селфи или статус в мрежите, подсъзнанието всъщност крещи от ужас пред мисълта, че ако никой не ни гледа, нас просто ни няма.
Ето как този дълбок страх ни управлява:
👻 Ефектът "Ако дърво падне в гората..."
Философският парадокс: Ако едно дърво падне в гората и няма никой наоколо, то издава ли звук?
Преведено на езика на егото:
"Ако преживея нещо прекрасно (или страшно), но никой не го лайкне, аз наистина ли го преживях? Аз съществувам ли изобщо?"
Социалното огледало:
Човешкият мозък няма вграден "сензор за самоличност". Ние разбираме кои сме само чрез реакцията на другите. Без реакция (одобрение или дори хейт), егото изпада в паника, че се разтваря в нищото.
🤗😅
Отвърнах му:
Паралел 42: Чудесно казано, благодаря! Ще се радвам да продължите да идвате в клуба и да коментирате! (А и защо не да участвате в дискусията с гласа си?!)
събота, 23 май 2026 г.
Някои мисли от Аристотел, Ницше, Кант, Лао Дзъ, мадам дьо Стал и пр.

Бъди последен. Върви по света сякаш не съществуваш. Не бъди компетентен, не се опитвай да докажеш стойността си – това е ненужно. Остани безполезен и се наслаждавай. Съдиш хората по тяхната полезност. Не казвам, че не трябва да правиш нищо полезно. Прави полезни неща, но помни, че истинското и най-голямо преживяване на живота и екстаза идва от правенето на безполезното. То идва чрез поезията, рисуването, любовта, медитацията.
Най-голямата радост ще ви изпълни само ако сте способни да правите нещо, което не може да бъде сведено до стока. Наградата е духовна, вътрешна и се проявява чрез енергия. Така че, ако се чувствате безполезни, не се притеснявайте. Можете да се превърнете в огромно дърво с необятна корона. А хората, които са се захванали с полезна дейност... те толкова много се нуждаят от това да си отдъхнат на сянка.
Лао Дзъ
Джеймс Холис, „Призраците около нас“
Този, който пръв е нарекъл жените "прекрасен пол", е искал, може би, да каже с това нещо ласкаво за тях, но по същество е изразил нещо повече... Жените даже мъжкия пол правят по-изтънчен.
Имануел Кант
Безпричинната умора предвещава болест.
Хипократ
Мъжките качества сега са рядкост: ето защо жените често стават мъже.
Тъй като само този, в който мъжкото е достатъчно, ще освободи жената в жената.
Фридрих Ницше
Щом изчезне мечтата, това значи, че нейното място го е заела реалността.
Мадам дьо Стал
Понякога за да видиш добре е необходимо да се отдалечиш, а не да се приближиш.
Максим Горки
Какво е сънят според Аристотел?
В трактата си „За съня и бодърстването“ философът за първи път дава определение за съня. То гласи следното: „сънят е един вид неподвижност и скованост на усещанията“, „изтощение на усещанията поради прекомерно бодърстване“.
Според Аристотел, сънят е присъщ на почти всички животни – водоплаващи птици, пернати и сухоземни животни. Сънят е изключително важен за тях, но в същото време те рискуват да го загубят, ако превишат допустимия си праг на активност: всеки сетивен орган „непременно ще отслабне и ще престане да изпълнява функцията си веднага щом времето, през което е способен на непрекъснато възприятие, бъде превишено“.
събота, 16 май 2026 г.
Длъжни сме да помагаме на болните душевно и телесно: нека бъдем човеци!
Длъжни сме да помагаме на болните душевно и телесно: трябва да сме човеци!
За болното русоробско съзнание, което го тресе една жестока, направо безпощадна психопатология, войната на Путин срещу Украйна, била "свещена" понеже била командвана от двама "православни", от двама, моля ви се, "християни", именно от таваришч Путин и от патриарх Кирил!!! И то, забележете, била водена срещу народ, ръководен от своя страна от "евреина Зеленски"!!!
Ако бесните кагебисти Путин и Кирил са "православни" и при това са "християни", то тогава убийството, лъжата и кражбата, които ги вдъхновяват, би следвало да са най-висшите "християнски" добродетели, а не да са несъмнен признак антихристиянска бесовщина!
Тежко болното съзнание на комуноидните путлеристи (наричащи се "русофили" и дори "православни"!) е тежко болно тъкмо защото смята злото за "добро", а доброто за "зло", истината смята за "лъжа", а лъжата - за "истина". Да де, обаче и милиард пъти да направиш това, нито истината ще стане "лъжа", нито лъжата ще стане "истина"; истината непоклатимо си остава истина, а лъжата - лъжа!
"Аз съм Истината, и Пътя, и Живота!" - ни завеща Учителят Христос. Да си християнин означава не само да можеш да различаваш истина от лъжа, но и всецяло да си на страната на истината - и да воюваш неуморно против лъжата и лъжците. Примерът на Христос тук е вдъхновяващ: Той беше разпънат тъкмо защото за Истината си заслужава да понесеш всички мъки и дори да умреш!
Който обаче умре за Истината, той именно и ще възкръсне, щото Истината е вечен живот, тя е принцип на живота, за нея смърт няма!
Да му мислят поклонниците на лъжата, на злото, на грозното, на краденето, на безобразното, на бесовщината: за тях друго освен гибел няма и не може да има. Те, прочее, заради тяхната душевна гибел вече са живи мъртъвци, те затова са наричани зомбита (уж са живи, но са само ходещи и крещящи трупове!).
Как ние, християните, да помогнем на овладените от тия злотворни бесове, които ги карат да стоят на страната на масовия убиец Путин и на неговия менте-патриарх, кагебиста Кирил? Има ли някаква възможност да им помогнем да се освестят, щото човещината изисква да помагаме на болните, на побеснелите, на овладените от зли сили или от демони на злото?
Аз смятам, че трябва въпреки всичко да разговаряме най-човешки с тях. Не да ги обиждаме, не да ги навикваме, не да ги проклинаме, а с добри думи да опитваме да просветляваме малко по малко болните им умове и души. Нима на сакатия можем да си позволим да го обиждаме, че е сакат? Нима на слепия имаме право да го ругаем щото е сляп?!
Не, не бива. Болните душевно, побеснелите заслужават най-човечно и топло отношение - и само така бронята на злото, в която е окована душата им, може да се пропука.
Само доброто може да победи злото - и да тържествува над него, но с добро, не със зло! Зло със зло не се побеждава, а само се умножава и подсилва. "Ако те ударят от едната страна, обърни и другата!" - нима някога ще прозрем мъдростта на това библейско послание?
Ако и ти удариш в отговор на удара, злото никога няма бъде спряно, напротив, ще се увеличи. Толкова е просто това, как ли не го разбирате?
Запитайте се на това основание колцина от нас наистина са християни?! Има ли изобщо такива след като постоянно се караме, ругаем, обиждаме, плюем, джафкаме, бием, псуваме и какво ли не още?!
Спирам дотук. Простете за дългото писание, но аз съм учител (даскал) и имам "професионална деформация" след като вече повече от 40 години всеки ден обяснявам на младите тия тъй простички истини!
Но да се замислим малко никога не е излишно. На това учих младите: да мислят самостоятелно, задълбочено, свободно - и да обичат истината, т.е. да бъдат добри, да правят добро (на себе си и на другите!). (И по тази причина мутро-комунисто-гербовашките властващи в образованието калинки ме тероризираха и уволняваха от училище многократно!)
Преподавах философия. Но не каква да е, а проникната от Истината. Сиреч: християнска философия. Стараех се да живея като християнин, т.е. като добър човек. Благодаря на тъй щедрия и великодушен Бог, че ми даде сили да оцелея досега! (Без Неговата подкрепа аз отдавна да бях загинал!)
Простете за личния момент. Но трябва да знаем и това, че личността на човека е свята за християните. Да, личността е нашето богатство, което никой не може да ни го отнеме. Личност е равно на човечност, вкратце казано. Всеки човек затова заслужава безусловно уважение. Дори и грешниците, да не говорим за болните (телесно или душевно!). Прочее, има ли някой безгрешен на тази земя и в този живот?!
"Ако има някой безгрешен, нека пръв да хвърли камък!" - сещате ли се за що намеквам?
Приятни размисли ви желая!
Хубав ден и приятен уикенд!
четвъртък, 26 февруари 2026 г.
петък, 9 януари 2026 г.
И без да съм бил в Америка аз живея с нейния дух - защото той е в мен, в моето сърце!
Аз често си пиша с най-различни хора и в тия разговори засягаме и важни въпроси; имам обичай да публикувам някои от тези писма; ето тази сутрин какво писмо написах до една госпожа:
понеделник, 1 декември 2025 г.
Чудесна лекция на проф. д-р Здравко Попов на тема "Грижата за себе си и грижата за Истината"!
Съвсем случайно (случайно ли рекох?!) попаднах на лекция на моя някогашен преподавател в СУ (там учих само в първи курс, след това заминах за университета в Санкт-Петербург) Здравко Попов, сега вече професор; възхитих се на чудесното слово на философа и реших да споделя вълнението и насладата си с повече хора, затова сложих записа в Българската ютуб-телевизия, ето го:
(Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ и ГЛЕДАЙ ЗАПИСА НА ЛЕКЦИЯТА)вторник, 25 ноември 2025 г.
Как да разбера себе си?
Сложиха ми току-що противогрипна ваксина. Освен на Бог дръзнах да се доверя и на науката, това човешко изобретение.
Цялата работа се свежда до това да опитаме да надхитрим "Оная с косата". Щото имам да свърша още малко полезна работа на този тукашен и тъй грешен свят...
























