Показват се публикациите с етикет животът. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет животът. Показване на всички публикации

петък, 18 септември 2026 г.

Защо живея?

Nikolai Berdyaev - Personalism.com

Защо живея?

Тъгата е силно свързана и с отблъскването от онова, което хората наричат „живот“ - без да си дават сметка какво точно значи тази дума. В силата на „живота“ има безумна тъга. Теорията е суха, а зелено е дървото на живота. Това, което се нарича „живот“, често пъти е само всекидневие, което се състои от грижи. Станах философ и попаднах в плен на „теорията“, за да се освободя от неизразимата тъга на всекидневния живот.

„Философската мисъл винаги ме е освобождавала от смазващата тъга на «живота», от неговата грозота. Противопоставях «битието» на «творчеството». Творчеството не е «животът», творчеството е пробив и извисяване, то се издига над «живота» и се устремява отвъд границите отвъд пределите към трансцеденталното. Тъгата извира от «живота», от здрача и мъглата на «живота» и е устремена към трансцеденталното. Творчеството е именно придвижване към трансцеденталното. То поражда образа, който е различен от този «живот»… В света на творчеството всичко е по-интересно, по-значително по-оригинално, по-дълбоко, отколкото в действителния живот, в историята или пък в света на размислите и отраженията.“ ( Бердяев, Н. Самопознанието. С., 1993, с. 55)

Всекидневността, повторяемостта, подражанието, еднообразието, сковаността, крайността на живота предизвикват усещане за скука, притеглят към пустота. А когато настъпи моментът на пасивност по отношение на притеглянето към пустотата на този низш свят, когато от слабост светът започне да изглежда пуст, плосък, лишен от измерението на дълбочината, тогава скуката става дяволско състояние, предвкусване на небитие. В това състояние страданието идва като спасение, защото в него има дълбочина.

Мнозина казват, че са влюбени в живота. „Никога не съм могъл да кажа подобно нещо, но съм влюбен в творчеството, в творческия екстаз. Крайността на живота предизвиква тъжни чувства. Интересен е само човекът, който се мъчи да постигне безкрайността. Аз винаги съм бягал от крайността на живота. Това отношение към живота направи така, че не овладях изкуството да живея, не съумях да използвам живота. За «изкуството да се живее» трябва да се съсредоточим върху крайното, да потънем в него, трябва да обичаш да живееш във времето.“ (Бердяев, Н. Самопознанието. С., 1993, с. 56)

Позовавам се на Карлайл, който посочва, че нещастието на човека идва от неговото величие, от това, че в него има безкрайност, от това, че той не може да се погребе окончателно в крайното. „Обективният“ свят, „обективният живот“ са погребване в крайното. И най-съвършеното в крайното е пак погребване. Затова животът е нещо като умиране на безкрайното в крайното, на вечното във временното.

Животът е преди всичко движение, основано на промяната, обърната към бъдещето.

Николай Бердяев (По цитати и преразкази от книгата на проф. В.Динев "Животът")

ДОБАВКА:

Николай Бердяев

Николай Бердяев (1874-1948) е роден в аристократично военно семейство. Още в юношеските си години той се запознава чрез колекцията от книги на баща си с философи като Имануел Кант, Артур Шопенхауер и Г. В. Ф. Хегел и решава да се насочи към академична кариера.

Бердяев се записва като студент в Киевския университет през 1894 г. Скоро е привлечен от марксизма и през 1898 г. е арестуван по време на студентски протест и впоследствие изключен от университета. През 1904 г. се жени и се мести в Санкт Петербург. Там се потапя изцяло във философските и религиозни дебати, като постепенно достига до собствена позиция, с която става известен като християнски екзистенциалист.

Сравнително бързото сбогуване на Бердяев с марксизма се дължи главно на материалистическата антропология на марксизма, която той смята за „двуизмерна“. Той реагира силно на всяко редукционистко разбиране за човешката личност. В работата си той се е докосвал до широк спектър от мислители: Фьодор Достоевски е имал първото и най-голямо значение за него, но по-късно е бил повлиян от Фридрих Ницше и Лев Толстой, както и от Макс Шелер и Сьорен Киркегор.

„Мисълта ми е била ориентирана антропоцентрично, а не космоцентрично“, пише Бердяев в книгата си „Руската идея“ , като по този начин посочва собствения си фундаментален философски проблем: „проблемът за обективизацията, основана на отчуждение, загуба на свобода и личност и подчинение на общото и необходимото. Моята философия е решително персоналистична и според модерната терминология, установена сега, би могла да се нарече екзистенциална.“

Корабът на философа

През 1922 г. болшевишкият режим изгонва Бердяев, Лоски и 158 други видни интелектуалци от Съветския съюз. Те напускат страната на така наречения „Философски кораб“ . Много от тях първо се установяват в Берлин, но икономическото и политическото развитие след това принуждава някои от тях да се преместят, главно в Париж. Тук Бердяев събира голяма група персоналисти за това, което става известно като „Бердяеви недели“ . Мислители като Габриел Марсел, Еманюел Муние, Етиен Жилсон, Жак Маритен и други често се срещат в неделя в дома на Бердяев.

Бердяев е наричан философ на свободата заради твърдото си убеждение, че човешкото развитие, личността, независимостта и творческото изразяване изискват свобода.

От: https://personalism.com/?page_id=1296

вторник, 4 август 2026 г.

Какво е животът за Хосе Ортега-и-Гасет?

Heritage Images/Getty Images 

Какво е животът за Хосе Ортега-и-Гасет?

Ето какво:

"Ние живеем не за да мислим, а, напротив - мислим за да живеем."

Животът на човека винаги се движи по ръба на пропастта и неговата съдба е да се опита да запази равновесие.

Човекът се различава от останалите същества и по това, че му е присъщо да се загубва в дебрите на своя живот, да изчезне вътре в самия себе си.

В живота ние съществуваме, съществуването винаги предполага съпротива. Ние не задаваме живота на самите себе си, а ние го срещаме и то именно тогава, когато срещаме самите себе си. В резултат на това ние може да изберем в него едно или друго свое място, но като цяло на никого не е дадена възможността да избере за себе си жизнения си свят.

Ние не можем да изберем своя век, месец, число, още повече някакъв свят, където бихме искали да съществуваме. Животът, т.е. жизненото или човешкото битие, не понася каквато и да е подготовка, предварителен опит. Животът е изстрел в упор.

Като цяло нашият живот не е представен пред нас в готов вид, на всеки е съдено да го осъществи, сътвори.

„Животът, както той е зададен, е съвършено пуст и човек е обречен постепенно да го запълни, настани.“ 

Това е същността на нашите жизнени дела. На никое растение, на никое животно нищо подобно не му се полага да предприеме.

Човекът е изправен пред различни възможности. Пред това разнообразие на човек не му остава нищо друго освен да реализира своята свобода. Да повтарим думите на Питагор „Quod vitae sectabor iter?“ („Какъв път в живота аз да избера?“)

По този начин човек е изправен пред избора на много обстоятелства, които му предлагат много варианти. Така че животът е един кръстопът, едно постоянно съмнение, което обаче е изпълнено с надежда. От своя страна обаче животът на всеки човек е непредаваем, никой не може да ни замени в избора на личното дело.

Говорейки за живота обикновено забравяме наглед най-същественото — нашият живот винаги и преди всичко е изясняване на възможното. Нашият живот е път, където се пресичат различни възможности, които ние трябва да изберем.

Да живееш значи да попаднеш в орбитата на определени възможности. Да живеем значи да попаднем в кръга на обстоятелствата или на света. Това е изначалното значение на понятието „свят“. Това е съвкупност от наши жизнени възможности.

„Животът е преди всичко нашият възможен живот, това, което ние сме способни да станем и как да изберем възможното — наше решение е това какво в действителност да станем.“

Да живееш значи да бъдеш вечно осъден на свобода, вечно да решаваш какво ти да станеш в този свят. Не е правилно, че в живота „решават обстоятелствата“. Напротив: обстоятелствата са винаги новата дилема, пред която сме заставени да вземем решение. Решава обаче нашият характер.

Да живееш значи да се вживяваш в света.

„Да живеем означава да се чувстваме ограничени и по тази причина да сме задължени да се съобразяваме с онова, което ни ограничава.“ 

В живота си човек трябва да служи на нещо висше.

Животът е зов към всичко съществуващо, с което ще влезем в борба с него. Човешкият живот и всичко имащо отношение към него има постоянен, абсолютен риск.

В определена степен, животът не е нещо веднъж завинаги дадено.

„Животът е това, което ние трябва да създадем за себе си.“

Да живееш значи на първо място да приложиш максимално усилие за да възникне това, което още не е, за да възникне самият човек.

„Обаче животът не е просто човек, т.е. не просто живееш, животът е преди всичко драма, под ударите на която човек съди за плановете на последните сили, претърпявал е корабокрушение в света. Животът е подложен на различни превратности. Животът отговаря на едно, в най-висша степен оригинално условие — че ние винаги може да го оборим. Човек във всеки момент може да прекрати съществуването си.“

В определена степен светът е жизненият ни хоризонт.

„Да живееш значи да реагираш на нашата абсолютна незащитеност, да създаваш надеждност за някакъв свят, да вярваш, че светът е такъв какъвто той е, че да съобразим с него нашия живот, за да живеем.“

В определена степен животът е време, както показа Дилтай и потвърди по-късно Хайдегер. Човекът във всеки момент от своя живот се намира в определена възрастова фаза — възрастта е постоянно пребиваване на човека в отрязъка от отпуснатото му немного време.

Животът е непредаваем, всеки живее не само за себе си, с една дума да живееш това значи да си самотен, животът е пълна самота. От друга страна, нашият живот е невероятна жажда за общуване, общество и преживявания.

„Животът — това е животът на всеки и всеки е длъжен да преживее изключително своя живот и то изключително сам.“

"Ако ви болят зъбите, то те болят вас, а не някой друг. Това е ваша болка. Моите проблеми и моята печал винаги са мои. Моя живот съм обречен да съзиждам само аз.“

Определено може да се каже, че нашият живот е постоянно преминаване от едно към друго. В това отношение човекът е самовглъбено животно, а животът е ритуал и то твърде сложен. Животът на всеки човек е уникален, за него това е някаква коренна, фундаментална реалност.

„Да встъпиш в живота се оказва да си захвърлен в обстоятелствата, в хаотично и враждебно сборище.“

Животът винаги е насочен към бъдещето.

„Ние изначално сме ориентирани към бъдещето, като че ли сме захвърлени в него. Обаче бъдещето е нещо съществено, проблематично — то е лишено от конкретен образ, не може да го настъпиш по краката.“

Какво ще бъде в такъв случай?

„Бъдещето е винаги многообразно, то е маса възможности на това, което е способно да се реализира.“

Да се реализират могат най-различни възможности достигащи до противостоящи една от друга. Оттук и парадоксалната и твърде съществената за нашия живот ситуация: в човека няма друго средство за ориентиране на себе си по отношение на бъдещето, освен да овладее миналото, образа на което е ясен, конкретен и неизменен. Именно затова да живееш значи да осъзнаеш себе си захвърлен в бъдещето; ние отскачаме от него като от гранитна скала и попадаме в миналото, от което на свой ред се отблъскваме, за да може отново да го достигнем. Само в миналото ние намираме сред бъдеще реалността.

Ние не помним миналото „просто така“. Ние помним миналото затова, защото очакваме бъдещето и предвид него. Само в миналото човек може да хване кораба, с който ще отплува в невидимото бъдеще.

Човек често пъти изпада в отчаяние; то не е нещо външно на него, което може да настъпи или да не настъпи, не и да се освободи от него когато му хрумне. Човек започва да разбира отчаянието като своя същност, своя натура.

„Животът в самота всъщност не е нищо друго, освен отчаяние.“

Хосе Ортега-и-Гасет

(По книгата на Валери Динев със заглавие ЖИВОТЪТ. Която е пълна с цитати. Аз просто оставих всичко онова, което принадлежи на Ортега. Махнах професорския баласт.)

петък, 19 юни 2026 г.

Ще загинем ли в морето от простотия?


Ще загинем ли в морето от простотия?

Простотията е вездесъща и многолика. Има много видове простотии. Има простотия на Стоян Колев, има простотия на Клашъра, има простотия на Азис, има простотия на Костя Копейкин, има простотия на Боко Борисов, има простотия на Слави Учиндолский, има простотия на Румен Радев...

Различните видове простотии си имат фенове, имат си простаци, които ги обожават. (Само простак може да се възторгва, да се радва на простотиите на простаците!) И им се кланят. На някои просташки звезди им върви, те стават милионери. Други запецват, но е факт, че простотията е продаваема стока особено в страни, населени предимно с простаци.

Има дори и "ентелегента простотия", това е простотията на таваришчите прафесар Ива Хръйстав, на Карбовски, на Дачков, на дацент Вацев, на патриарх Даниил. Дал Бог простотии у Нашенско, а простаците с лопата да ги ринеш! За жалост, даже голяма част от учителите по училищата ни са се опростячили - щом допускат да обслужват простотиите на т.н. държавно образование, което още е по чисто съветско-руско-социалистически бюрократичен модел!

При това положение загиването ни от простотия е неминуемо, голяма част от младите са не само тъпанари, но и са чудесни простаци, неспособни за нищо друго освен за какви ли не простотии! (Примерно да се качиш на колата на своя простак-баща, да я подкараш без книжка, да вдигнеш скорост 150 км/ч и да си разбиеш главата в крайпътното дърво или стълб.)

Проблемът е какво ще правим, щото страната и народът ни вече се давят в това море от простотия, което ни залива отвсякъде, в което се мъчим да не потънем? (А някои изглежда са удавници в него и затова са така щастливи, нали така?!)

Кой е начинът да спасим душите си и да не се опростачим и ние? Тук се сещам за мисълта на поета-пророк, изречена преди доста години, но особено актуална сега:

"Докога в страната ни бащина, ще вилнее таз страшна простащина?" (Радой Ралин)

И той се пита това преди много години. А отговор още не се чува. Докога?

Свободата у нас доведе до това бурно море от простотии, в което се давим. Други народи благодарение на този тъй скъп Божий дар на свободата постигат невиждан просперитет, култура, духовност, богатства от всякакъв вид и род. А ние си пропиляваме всеки ден златните шансове, които животът и историята ни дават...

Ще се затрием като страна и народ ако не направим нужното това море от простотии, в което сме потопени вече до шията, да се оттече в канализацията.

Къде са учителите, професорите, свещениците, културните дейци? Що правят те, как те реагират? Защо предимно си мълчат? Вместо да вият от мъка заради тази вакханалия на простаците те мълчат. Нима не знаят, че мълчанието е съучастие?

Повтарям и подчернавам: ще се изпоудавим в морето от простотии и ще измрем. Ще затрием свидното си Отечество, а мълчим и гледаме!!!

Вижте Радев и радевци как се разпищолиха! Тези се изживяват като гробокопачи на българската чест, а ние нищо, гледаме като говеда и мълчим!

Докога ще мълчим? Не е ли време да влезем в люта битка с разпищолилите се простаци-погребвачи на Майка България?!

петък, 12 юни 2026 г.

Страх ли ви е от т.н. "психологическа смърт"?

Какво се случва миг преди смъртта? - Webcafe.bg 

По дискусията със заглавие "Може ли умен и възпитан човек да надприказва самонадеян "многознаещ" простак?" някой зрител е написал чудесен коментар, заслужаващ да стигне до повече хора, затова го публикувам отделно:

@DjdbHshei: Страхът от несъществуване (или т.нар. екзистенциална тревожност) е най-дълбокият, първичен страх на човека. На психоаналитичен език това се нарича "страх от психологическа смърт".

Когато се смеем на поредното селфи или статус в мрежите, подсъзнанието всъщност крещи от ужас пред мисълта, че ако никой не ни гледа, нас просто ни няма.

Ето как този дълбок страх ни управлява:

👻 Ефектът "Ако дърво падне в гората..."

Философският парадокс: Ако едно дърво падне в гората и няма никой наоколо, то издава ли звук?

Преведено на езика на егото:

"Ако преживея нещо прекрасно (или страшно), но никой не го лайкне, аз наистина ли го преживях? Аз съществувам ли изобщо?"

Социалното огледало:

Човешкият мозък няма вграден "сензор за самоличност". Ние разбираме кои сме само чрез реакцията на другите. Без реакция (одобрение или дори хейт), егото изпада в паника, че се разтваря в нищото.

🤗😅

Отвърнах му:

Паралел 42: Чудесно казано, благодаря! Ще се радвам да продължите да идвате в клуба и да коментирате! (А и защо не да участвате в дискусията с гласа си?!)

събота, 23 май 2026 г.

Някои мисли от Аристотел, Ницше, Кант, Лао Дзъ, мадам дьо Стал и пр.

Може да бъде изображение с храм

Бъди последен. Върви по света сякаш не съществуваш. Не бъди компетентен, не се опитвай да докажеш стойността си – това е ненужно. Остани безполезен и се наслаждавай. Съдиш хората по тяхната полезност. Не казвам, че не трябва да правиш нищо полезно. Прави полезни неща, но помни, че истинското и най-голямо преживяване на живота и екстаза идва от правенето на безполезното. То идва чрез поезията, рисуването, любовта, медитацията.

Най-голямата радост ще ви изпълни само ако сте способни да правите нещо, което не може да бъде сведено до стока. Наградата е духовна, вътрешна и се проявява чрез енергия. Така че, ако се чувствате безполезни, не се притеснявайте. Можете да се превърнете в огромно дърво с необятна корона. А хората, които са се захванали с полезна дейност... те толкова много се нуждаят от това да си отдъхнат на сянка.

Лао Дзъ 

Може да бъде изображение с един или повече хора 

Красотата за жените става проблем само в два случая: когато я няма и когато няма нищо друго освен красота.
Моника Белучи
 
Може да е илюстрация 
 
Юнг веднъж отбеляза, че раните не е нужно да бъдат лекувани, те трябва да бъдат надмогвани. И ако не се опитаме да ги надмогнем, ставаме предатели на самите себе си. От необработената история нищо не остава, освен да ни измъчва със своите призраци.

Джеймс Холис, „Призраците около нас“ 

Няма налично описание на снимката. 

Този, който пръв е нарекъл жените "прекрасен пол", е искал, може би, да каже с това нещо ласкаво за тях, но по същество е изразил нещо повече... Жените даже мъжкия пол правят по-изтънчен.

Имануел Кант

Няма налично описание на снимката. 

Безпричинната умора предвещава болест.

Хипократ 

Няма налично описание на снимката. 

Мъжките качества сега са рядкост: ето защо жените често стават мъже.

Тъй като само този, в който мъжкото е достатъчно, ще освободи жената в жената.

Фридрих Ницше 

Няма налично описание на снимката. 

Щом изчезне мечтата, това значи, че нейното място го е заела реалността.

Мадам дьо Стал 

 

Понякога за да видиш добре е необходимо да се отдалечиш, а не да се приближиш.

Максим Горки 

 

Какво е сънят според Аристотел?

В трактата си „За съня и бодърстването“ философът за първи път дава определение за съня. То гласи следното: „сънят е един вид неподвижност и скованост на усещанията“, „изтощение на усещанията поради прекомерно бодърстване“.

Според Аристотел, сънят е присъщ на почти всички животни – водоплаващи птици, пернати и сухоземни животни. Сънят е изключително важен за тях, но в същото време те рискуват да го загубят, ако превишат допустимия си праг на активност: всеки сетивен орган „непременно ще отслабне и ще престане да изпълнява функцията си веднага щом времето, през което е способен на непрекъснато възприятие, бъде превишено“. 



събота, 16 май 2026 г.

Длъжни сме да помагаме на болните душевно и телесно: нека бъдем човеци!


Длъжни сме да помагаме на болните душевно и телесно: трябва да сме човеци!


За болното русоробско съзнание, което го тресе една жестока, направо безпощадна психопатология, войната на Путин срещу Украйна, била "свещена" понеже била командвана от двама "православни", от двама, моля ви се, "християни", именно от таваришч Путин и от патриарх Кирил!!! И то, забележете, била водена срещу народ, ръководен от своя страна от "евреина Зеленски"!!!

Ако бесните кагебисти Путин и Кирил са "православни" и при това са "християни", то тогава убийството, лъжата и кражбата, които ги вдъхновяват, би следвало да са най-висшите "християнски" добродетели, а не да са несъмнен признак антихристиянска бесовщина!

Тежко болното съзнание на комуноидните путлеристи (наричащи се "русофили" и дори "православни"!) е тежко болно тъкмо защото смята злото за "добро", а доброто за "зло", истината смята за "лъжа", а лъжата - за "истина". Да де, обаче и милиард пъти да направиш това, нито истината ще стане "лъжа", нито лъжата ще стане "истина"; истината непоклатимо си остава истина, а лъжата - лъжа!

"Аз съм Истината, и Пътя, и Живота!" - ни завеща Учителят Христос. Да си християнин означава не само да можеш да различаваш истина от лъжа, но и всецяло да си на страната на истината - и да воюваш неуморно против лъжата и лъжците. Примерът на Христос тук е вдъхновяващ: Той беше разпънат тъкмо защото за Истината си заслужава да понесеш всички мъки и дори да умреш!

Който обаче умре за Истината, той именно и ще възкръсне, щото Истината е вечен живот, тя е принцип на живота, за нея смърт няма!

Да му мислят поклонниците на лъжата, на злото, на грозното, на краденето, на безобразното, на бесовщината: за тях друго освен гибел няма и не може да има. Те, прочее, заради тяхната душевна гибел вече са живи мъртъвци, те затова са наричани зомбита (уж са живи, но са само ходещи и крещящи трупове!).

Как ние, християните, да помогнем на овладените от тия злотворни бесове, които ги карат да стоят на страната на масовия убиец Путин и на неговия менте-патриарх, кагебиста Кирил? Има ли някаква възможност да им помогнем да се освестят, щото човещината изисква да помагаме на болните, на побеснелите, на овладените от зли сили или от демони на злото?

Аз смятам, че трябва въпреки всичко да разговаряме най-човешки с тях. Не да ги обиждаме, не да ги навикваме, не да ги проклинаме, а с добри думи да опитваме да просветляваме малко по малко болните им умове и души. Нима на сакатия можем да си позволим да го обиждаме, че е сакат? Нима на слепия имаме право да го ругаем щото е сляп?!

Не, не бива. Болните душевно, побеснелите заслужават най-човечно и топло отношение - и само така бронята на злото, в която е окована душата им, може да се пропука.

Само доброто може да победи злото - и да тържествува над него, но с добро, не със зло! Зло със зло не се побеждава, а само се умножава и подсилва. "Ако те ударят от едната страна, обърни и другата!" - нима някога ще прозрем мъдростта на това библейско послание?

Ако и ти удариш в отговор на удара, злото никога няма бъде спряно, напротив, ще се увеличи. Толкова е просто това, как ли не го разбирате?

Запитайте се на това основание колцина от нас наистина са християни?! Има ли изобщо такива след като постоянно се караме, ругаем, обиждаме, плюем, джафкаме, бием, псуваме и какво ли не още?!

Спирам дотук. Простете за дългото писание, но аз съм учител (даскал) и имам "професионална деформация" след като вече повече от 40 години всеки ден обяснявам на младите тия тъй простички истини!

Но да се замислим малко никога не е излишно. На това учих младите: да мислят самостоятелно, задълбочено, свободно - и да обичат истината, т.е. да бъдат добри, да правят добро (на себе си и на другите!). (И по тази причина мутро-комунисто-гербовашките властващи в образованието калинки ме тероризираха и уволняваха от училище многократно!)

Преподавах философия. Но не каква да е, а проникната от Истината. Сиреч: християнска философия. Стараех се да живея като християнин, т.е. като добър човек. Благодаря на тъй щедрия и великодушен Бог, че ми даде сили да оцелея досега! (Без Неговата подкрепа аз отдавна да бях загинал!)

Простете за личния момент. Но трябва да знаем и това, че личността на човека е свята за християните. Да, личността е нашето богатство, което никой не може да ни го отнеме. Личност е равно на човечност, вкратце казано. Всеки човек затова заслужава безусловно уважение. Дори и грешниците, да не говорим за болните (телесно или душевно!). Прочее, има ли някой безгрешен на тази земя и в този живот?!

"Ако има някой безгрешен, нека пръв да хвърли камък!" - сещате ли се за що намеквам?

Приятни размисли ви желая!

Хубав ден и приятен уикенд!

петък, 9 януари 2026 г.

И без да съм бил в Америка аз живея с нейния дух - защото той е в мен, в моето сърце!


Аз често си пиша с най-различни хора и в тия разговори засягаме и важни въпроси; имам обичай да публикувам някои от тези писма; ето тази сутрин какво писмо написах до една госпожа: 


Здравейте, госпожо К., 

Първо да ви честитя новата година, желая ви здраве, щастие и успехи в живота и работата! Извинявайте, че едва сега отговарям на писмото Ви, но причината е, че пощата ми е затрупана от какви ли не съобщения, аз си спомням, че го прочетох като го получих, но реших да Ви отговоря по-късно, а след това съм забравил; едва тази сутрин руших да си подредя и почистя пощата, е, попаднах наВашето писмо и едва сега намирам време да Ви отговоря. 

Вашата мечта да идете в Ню-Йорк и там да опитате американски хот-дог, ще си призная, е и моя мечта; ще ми се също да отида в Америка и да направя една по-голяма екскурзия из нея, от източното до западното крайбрежие, да видя какво са създали европейците най-вече (и хората от целия свят де!), преселили се на този див преди около 500 години континент, а сега водеща страна в западната цивилизация на свободата. Разбира се, вече знам, че тази моя мечта няма да се осъществи никога, но пък се утешавам, че аз чрез духа си, чрез въображението си все едно че отдавна... живея в Америка, понеже разбирам нейния дух, който, прочее, е много родствен с духа на Европа, а аз смятам, че този дух на Европа го нося в събе си, в сърцето си - и той ще бъде там докато съм жив. Такива работи предизвика Вашият тъй хубав и мил дори текст, пак Ви моля да ми простите, че едва сега намерих време и спокойствие да ви отговоря! Нашият общ приятел (да го нарека така, все пак с този човек бяхме близки толкова време!) живее в Америка и ни е показвал преди време как се разхожда из улиците на Сакраменто, как обикаля по летището мисля в Сан-Франциско, ето, такива асоциации ми се появяват като се сетя за него, и съм му благодарен, че благодарение на него сякаш и аз бях там, видях с очите си малко от Америка, този тъй велик и мощен бастион на свободата - сбъдване на Христовото учение за истината и свободата! Аз винаги ще смятам, че Америка е това, нищо че този шут Тръмп сега съсипва (доколкото може!) тъй прекрасния образ на Америка (но няма да успее напълно да съсипе Америка, тъпо е да смятаме, че ще успее: въпреки че доста се старае да вреди тоя нещастник!). Та да се върна на Калоян: нека да му простим глупостите, които направи, аз съм убеден, че дълбоко в себе си, той съжалява, но от някаква извратена гордост не смее да признае грешката си и да се върне в клуба. (Всички грешим, безгрешни сред нас няма - и може би е по-добре, че е така, щото иначе ще стане много скучен животът, нали така?). 

Госпожо К., Вие не идвате в клуба, това си е Ваш избор, но казвате, че слушате дискусиите, за което Ви благодаря. Има и добри дискусии, а по-често става някакъв безвкусен буламач. Виждате, че не щат да идват умни и качествени личности, идват предимно обикновени хора като мен, ние пък и "звезди" не щем да идват при нас, щото при нас ще помръкне блясъка им, нали така?! :-) Нека да си светят звездите на небето на славата, а ние ще си останем тук, на грешната земя. Лошо е че и умните като Калоян и Рангелов ни напуснаха, останахме все простите; мъдрият Рангелов затова и издаде присъдата си: "Грънчаров, ти като магнит привличаш все боклуци и неудачници като теб!". Какво да правя, явно съм боклук и неудачник (в неговите очи!), аз пък не ща и друг да ставам, ще си остана какъвто съм. За мен е важно да съм човек, това ми стига, друго не ща! 

Клубът хем ми пречи да пиша, хем е станал за мен нещо като наркотик, пристрастил съм се към тия разговори: явно е щото има многогодишен навик да учителствам; всяка сутрин десетки години (благодаря на Бога че оцелях, че ме запази дотук!) сутрин в студа бързах за училището да разговарям с младите, да се опитвам с нещичко да им помогна; за благодарност тъй "справедливото" наше общество в лицето на властващите мутро-калинки, ме опраска и изрита като мръсно коте от образованието в последните, в най-плодотворните ми години. Но аз си намерих пристан в Мрежата, в това пространство на свободата, което "проклетите американци" изобретиха и дадоха на човечеството; и ето, аз всеки ден си учителствам в клуба, в ютуб, във фейсбук. И досаждам на всички, народът масово вече ме мрази, а най-много ме мразят, кой знае защо, демократите, да, за жалост, е точно така. (Всяко нещо, което напиша, те мълчат като... посрани деца, правят се, че не го забелязват, не щат да се принизят да участват в дискусиите, да коментират; остракирали са ме, не знам защо?! А може би ги и страх да не накърня с нещо техния тъй ослепителен блясък като "звездни инфлуенсъри", знам ли защо толкова мълчат?! Нека да си мълчат. Тяхна си работа. Аалкото е че по този начин като се държат отблъскват простите хора от народа като мен, е, аз им прощавам, но повечето хора не прощават тъпата грандомания! (Друг е въпросът, че аз съм долен човек и пиша и говоря каквото мисля, а такива хора са като прокажените, всички бягат от тях: да не се заразят със... свобода! Да, свободата е "страшно и опасно нещо", както казва Достоевски - особено за руснаци и българи е такова!). 

Извинявайте за дългото писмо! Още ми се пише, но дойде времето да включвам лайфа и спирам. 

Хубав ден ви желая! Пишете ако имате време и желание, с удоволствие ще Ви отговарям, с Вас ми е приятно да си говорим! 

(Нямам време да прочета написаното и го пускам така, ако има грешки, извинявайте, от бързане е!) 

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров 

А ето какво ми написа госпожата, чието име не мога да обявя щото ще съм я питал дали ми позволява: 

Здравейте отново, г-н Ангел Грънчаров, 

Преди време публикувах тук във фейсбук лично откровение, че мечтата ми е да посетя Ню Йорк. И веднага се намериха около 15 "приятели", които да ме осветлят, че видите ли Ню Йорк не бил Америка. Не си струвало, щяла съм да се разочаровам и тн. Аз искам да видя Ню Йорк, не Америка, не Калифорния, не Лас Вегас, не Маями, не Тексас и Аризона, а Ню Йорк!! После бях споделила, че искам да опитам американски хотдог. И познайте, веднага ми написаха как нищо не струвал, едикойси бил опитал, друг също. Не си заслужавало, не било като по филмите тн. Та се питам що за хора сме? Кой дава право да се набъркваш в мислите на човек и да попарваш желанията и мечтите му дори подигравателно, от позицията на първи опитали, първи посетили, много знаещи. И най вече знаещи как на мен няма да ми хареса, позовавайки се на собствения си ограничен светоглед. 

Това беше направо маниакално мое желание, доста дълго време. Дори гледах камери онлайн в реално време, хората из улиците, небостъргачите и тайничко им завиждах, че в този момент крачат из Манхатън, вероятно отивайки на работа или са просто туристи. Сега, тъй като не ми се случи, вече някакси не го искам. Или всяко желание отминава. На негово място идва друго и светът се върти. Та си мислех, че е хубаво мечтите да се сбъдват във времето, в което ги искаме, а не след триста години. И тук не говоря за някакъв инатлък от рода тук го искам, сега го искам... Е ли това тема за философски разговор според Вас? 

Пак послушах онзи лайф, в който казвате на Калоян "Ти самият не си ли имигрант, не беше ли от България от Русе?" Ами истина е! Истина е и, че се получи най-хубавият лайф. Не злорадствам, не завиждам. Просто не бих постъпила като него. Може да се е разочаровал, може да се е объркал, може всичко. Но в такъв момент човек се оттегля с достойнство и повече не контактува. Иначе става евтино ниско ниво. Не кореспондиращо с претенциите му. 

К.

понеделник, 1 декември 2025 г.

Чудесна лекция на проф. д-р Здравко Попов на тема "Грижата за себе си и грижата за Истината"!


Съвсем случайно (случайно ли рекох?!) попаднах на лекция на моя някогашен преподавател в СУ (там учих само в първи курс, след това заминах за университета в Санкт-Петербург) Здравко Попов, сега вече професор; възхитих се на чудесното слово на философа и реших да споделя вълнението и насладата си с повече хора, затова сложих записа в Българската ютуб-телевизия, ето го:

(Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ и ГЛЕДАЙ ЗАПИСА НА ЛЕКЦИЯТА)

вторник, 25 ноември 2025 г.

Как да разбера себе си?

Сложиха ми току-що противогрипна ваксина. Освен на Бог дръзнах да се доверя и на науката, това човешко изобретение. 🙂 Цялата работа се свежда до това да опитаме да надхитрим "Оная с косата". Щото имам да свърша още малко полезна работа на този тукашен и тъй грешен свят...


Интересно е да отбележа, че очите на човека никога не остаряват. Младежкият им блясък, ако изобщо го е имало, си остава завинаги. Очите са прозорец към душата. Те никога не лъжат. Лъжат думите, не очите. По очите се познава кой лъже. (Таваришч Карбовски затуй си крие очите зад черни очила!)


Когато човек почне да си въобразява, че знае всичко или много, то това вече е краят или началото на края на ума на човека.
Академик Наталия Бехтерева


За да живееш мъдро не е нужно много да знаеш. Просто помни двете правила: по-добре да гладуваш отколкото да ядеш каквото ти падне и по-добре е да си сам отколкото да си с който се случи.
Омар Хайям


Гледам, че някои в Мрежата особено много се перчат, че имали плочки на коремите (други скачат, та под гащите им да се мандърса "инструментът" им - всеки показва и се фали с каквото има де!), но дали същите тия инфлуенсъри, с извинение, се грижат поне малко за това дали имат някоя и друга гънка в мозъка?


Всичко, което не ни харесва в другите, ни позволява да разберем себе си.
Карл Густав Юнг


За да съветваш друг човек трябва много добре да го познаваш. Но това е трудно тъй като за да опознаеш другия е нужно преди всичко да опознаеш добре себе си, а за това да опознаеш себе си е потребно толкова време, че няма кога да опознаеш другия, а още по-малко пък да го съдиш.
Николай Гогол


Честност — спрямо самия себе си и спрямо всички, които са ни приятели; мъжество — спрямо враговете; великодушие — към победените; вежливост — с всички.
Фридрих Ницше


Какво разбрах през преживяния живот, каква философия си извлякох? Най-проста. Проста като като чаша вода, като глътка въздух: хората не се делят на класи, раси, държавни системи. Хората се делят на лоши и добри. На много добри и на много лоши. Лошите във всички векове са били повече, много повече. Добрите винаги са изключение, подарък на Небето.
Мая Плисецкая


Ако дъгата на небето се задържи по-дълго, на нея престават да гледат.
Йохан Волфганг фон Гьоте


Ние губим три-четвърти от себе си за да приличаме на останалите.
Артур Шопенхауер


Тъжно: на призив за малка финансова подкрепа за духовната мисия на Философския клуб откликна само 1 човек! 🙁
Виж клипчето чрез линка в първия коментар.


Всичко най-гнусно в нашия менте-"културен", с извинение, "елит", разните там ухилени до уши Донита, Веско-Мариновци, Катерини-Евровки, Сашко-на-мами, Иван-и-Андреевци, Тонки-Димитровки, Марии Рашковки, братя-Аргировци и прочие менте-звезди е събрано в разните гадни "забавни предавания" на телевизиите, лигавщините са непоносимо-тъпи, отвратителни, с тази отрова явно са решили да убият всяка останка от човечност у масовата народна простолюдна българска душа! Пошлости до шия! Простотията триумфира!


Принципът "Неравните са равни само в едно-единствено отношение - имат равни права!" влиза в колизия с друг един принцип: "Равенството на неравните е несправедливост!". Не може на избори гласът на професора по икономика или по философия да тежи колкото гласа на шофьора на такси, който, прочее, е "професор" или многознайко по абсолютно всички въпроси. По тази причина следва да има различия в тежестта на гласоподаването, разбира се, трябва да се намери справедлив критерий, примерно, изпит по гражданско образование за всички, които искат да участват в изборите. И, примерно, всеки гражданин да получи различна тежест на гласа си, примерно най-добрите, най-образованите, най-осъзнатите граждани да имат 5 гласа, а най-невежите, най-неориентираните - 1 глас. Но това пак не решава проблема, щото простите са много и могат като нищо да победят по-умните. Проблемът е тежък. Но трябва да се реши. Трябва да се мисли.

Животът е онова, което искаме да запазим най-много, но за което се грижим най-малко!


▼ Животът е трагедия за онези, които чувстват, и комедия за онези, които мислят.
▼ Наглостта не е умишлен начин на действие, а черта на характера.
▼ Високите постове правят големите хора още по-големи, а малките хора – още по-малки.
▼ С колко приятели и роднини се сдобива за една нощ новоназначения министър!
▼ В света има два начина да се издигнеш: с помощта на собственото си умение и с помощта на чуждата глупост.
▼ Жените не се обичат една — друга, и причина за това са мъжете.
▼ Завиждам на богатите не за разкоша и благоденствието им. Завиждам им за това, че им слугуват хора, които стоят по-високо от тях.
▼ Изключителната любов се среща по-често от съвършеното приятелство.
▼ Наглостта не е умишлен начин на действие, а черта на характера.
▼ Надяваме са да достигнем старостта, но се боим да остареем.
▼ От гледна точка на милосърдието, хубавото на смъртта е, че слага край на старостта.
▼ Началото и краят на любовта се познават по затруднението, в което изпадат влюбените, когато са насаме.
▼ Повечето хора използват първите години от живота си, за да съсипят последните.
▼ Тези, които живеят живота си по най-лошия възможен начин, първи се оплакват колко кратък е той.
▼ Точно обратното на това, в което обикновено се вярва, е често самата истина.
▼ Хората се червят по-малко за престъпленията си, отколкото за слабостите и за суетността си.
▼ Щедростта се състои не толкова в това да даваш много, колкото в това да даваш своевременно.
▼ Животът е онова, което хората искат да запазят най-много, но за което се грижат най-малко.
Жан Дьо Лабрюйер (1645 - 1696)
ППП

неделя, 16 ноември 2025 г.

Каква ли е висшата и последна цел на нетарикатите, пардон, на глупаците, които имат философски дух?


Нормалният човек може да се наслаждава на живота си само чрез неща, които са извън него — собственост, ранг, жена и деца, приятели, общество и т.н., на които се крепи житейското му щастие: затова и то се стопява, щом ги загуби или се разочарова от тях.
... В потвърждение на това виждаме как великаните на духа от всички епохи са ценели най-високо свободното време.
... Честта е лицето на съвестта и съвестта е душата на честта. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ