Длъжни сме да помагаме на болните душевно и телесно: трябва да сме човеци!
За болното русоробско съзнание, което го тресе една жестока, направо безпощадна психопатология, войната на Путин срещу Украйна, била "свещена" понеже била командвана от двама "православни", от двама, моля ви се, "християни", именно от таваришч Путин и от патриарх Кирил!!! И то, забележете, била водена срещу народ, ръководен от своя страна от "евреина Зеленски"!!!
Ако бесните кагебисти Путин и Кирил са "православни" и при това са "християни", то тогава убийството, лъжата и кражбата, които ги вдъхновяват, би следвало да са най-висшите "християнски" добродетели, а не да са несъмнен признак антихристиянска бесовщина!
Тежко болното съзнание на комуноидните путлеристи (наричащи се "русофили" и дори "православни"!) е тежко болно тъкмо защото смята злото за "добро", а доброто за "зло", истината смята за "лъжа", а лъжата - за "истина". Да де, обаче и милиард пъти да направиш това, нито истината ще стане "лъжа", нито лъжата ще стане "истина"; истината непоклатимо си остава истина, а лъжата - лъжа!
"Аз съм Истината, и Пътя, и Живота!" - ни завеща Учителят Христос. Да си християнин означава не само да можеш да различаваш истина от лъжа, но и всецяло да си на страната на истината - и да воюваш неуморно против лъжата и лъжците. Примерът на Христос тук е вдъхновяващ: Той беше разпънат тъкмо защото за Истината си заслужава да понесеш всички мъки и дори да умреш!
Който обаче умре за Истината, той именно и ще възкръсне, щото Истината е вечен живот, тя е принцип на живота, за нея смърт няма!
Да му мислят поклонниците на лъжата, на злото, на грозното, на краденето, на безобразното, на бесовщината: за тях друго освен гибел няма и не може да има. Те, прочее, заради тяхната душевна гибел вече са живи мъртъвци, те затова са наричани зомбита (уж са живи, но са само ходещи и крещящи трупове!).
Как ние, християните, да помогнем на овладените от тия злотворни бесове, които ги карат да стоят на страната на масовия убиец Путин и на неговия менте-патриарх, кагебиста Кирил? Има ли някаква възможност да им помогнем да се освестят, щото човещината изисква да помагаме на болните, на побеснелите, на овладените от зли сили или от демони на злото?
Аз смятам, че трябва въпреки всичко да разговаряме най-човешки с тях. Не да ги обиждаме, не да ги навикваме, не да ги проклинаме, а с добри думи да опитваме да просветляваме малко по малко болните им умове и души. Нима на сакатия можем да си позволим да го обиждаме, че е сакат? Нима на слепия имаме право да го ругаем щото е сляп?!
Не, не бива. Болните душевно, побеснелите заслужават най-човечно и топло отношение - и само така бронята на злото, в която е окована душата им, може да се пропука.
Само доброто може да победи злото - и да тържествува над него, но с добро, не със зло! Зло със зло не се побеждава, а само се умножава и подсилва. "Ако те ударят от едната страна, обърни и другата!" - нима някога ще прозрем мъдростта на това библейско послание?
Ако и ти удариш в отговор на удара, злото никога няма бъде спряно, напротив, ще се увеличи. Толкова е просто това, как ли не го разбирате?
Запитайте се на това основание колцина от нас наистина са християни?! Има ли изобщо такива след като постоянно се караме, ругаем, обиждаме, плюем, джафкаме, бием, псуваме и какво ли не още?!
Спирам дотук. Простете за дългото писание, но аз съм учител (даскал) и имам "професионална деформация" след като вече повече от 40 години всеки ден обяснявам на младите тия тъй простички истини!
Но да се замислим малко никога не е излишно. На това учих младите: да мислят самостоятелно, задълбочено, свободно - и да обичат истината, т.е. да бъдат добри, да правят добро (на себе си и на другите!). (И по тази причина мутро-комунисто-гербовашките властващи в образованието калинки ме тероризираха и уволняваха от училище многократно!)
Преподавах философия. Но не каква да е, а проникната от Истината. Сиреч: християнска философия. Стараех се да живея като християнин, т.е. като добър човек. Благодаря на тъй щедрия и великодушен Бог, че ми даде сили да оцелея досега! (Без Неговата подкрепа аз отдавна да бях загинал!)
Простете за личния момент. Но трябва да знаем и това, че личността на човека е свята за християните. Да, личността е нашето богатство, което никой не може да ни го отнеме. Личност е равно на човечност, вкратце казано. Всеки човек затова заслужава безусловно уважение. Дори и грешниците, да не говорим за болните (телесно или душевно!). Прочее, има ли някой безгрешен на тази земя и в този живот?!
"Ако има някой безгрешен, нека пръв да хвърли камък!" - сещате ли се за що намеквам?
Приятни размисли ви желая!
Хубав ден и приятен уикенд!
Няма коментари:
Публикуване на коментар