Темата е свързана с това дали нашата човешка отдаденост на мисленето (нали уж сме мислещи, разумни, поне умни същества?!) не ни пречи на не по-малко значимата отдаденост на самия живот, на удоволствията, които животът ни предоставя (и които всеотдайно и настойчиво иска не само нашето тяло, но и доста силни и сириозни "части" на душата ни!). (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ И ЧУЙ БЕСЕДАТА)
Няма коментари:
Публикуване на коментар