Камъните са вечни, а ние - мимолетни. Камъните ще останат след нас векове и хилядолетия - когато от нас няма да остане нищо...
Разхождам се в Стария град на Пловдив и гледам камъните там, стоящи непоклатими от римско време - и изтърканите от безброй човешки стъпки каменни плочи, по които кракът ми стъпва, и камъните, от които е построена Хисар капия. И ми става някак страшно. И тъжно... Защо ето този камък ще го има, ще си стои ето тук и след като мен вече няма да ме има - а и векове след това?! (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)
Няма коментари:
Публикуване на коментар