Кои са главните леви идеи в XXI-ия век, как мисли съвременният социалист?

Иванка и Жак Асса

БЕЛЕЖКИ ПОРОДЕНИ ОТ ПОСЛЕДНИТЕ 1+1 ИЗБОРИ

Според библейската легенда за «Вавилонската кула» Бог е „разбъркал“ говоримите езици на хората за да не се разбират помежду си. Очевидно „бог не се оказва българин“ (макар че е отрязал парче от рая и го е подарил на българите). Ако беше българин бог щеше да знае, че българите не се разбират помежду си дори когато говорят на един и същ език!

Макар че горните твърдения да ползват легенда и смешни медийни изказвания, те са много близко до истината:

• За 240 депутатски места в Народното събрание са кандидатствали 32 партии и коалиции;

• При брой на избиратели 6 138 000 са гласували 2 073 730, т.е. 33.78%, като 3% от гласувалите са посочили „не подкрепям никого" (най-ниската избирателна активност, от които и да било други парламентарни избори от 1990 г.)

Вижда се на каква НАРОДНА ПОДКРЕПА разчитат „българските политици“ и до колко последните се интересуват от ИНТЕРЕСИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД!

Ние винаги сме декларирали, че сме от „последните идиоти“, които имат леви възгледи, въпреки че НИКОГА не сме членували в никакви партии. Винаги обаче сме се стремяли да работим за БЪЛГАРИЯ и затова през целия си съзнателен живот сме били преподаватели: защото ВЯРВАМЕ, че образованието е пътя към цялостното духовно издигане на народа ни (а даскалът, както и попът, си остават винаги верни на призванието си).

През „имаше едно време“ сме имали лични разговори с д-р Дертлиев и с проф. Корнаджев и чрез тях си „самопотвърдихме“ мнението, че в основата на всички обществени промени стои ПЪРВОНАЧАЛНО ОБМИСЛЯНЕ. Дори първоначалните ИДЕИ да не се изпълнят напълно, ТРЯБВА да ги има, за да не се ЛУТА напразно народа (40 годишното „лутане“ на еврейския народ е било „ненужно“ за водача им Моисей и той останал в пустинята според Библията). Днес освен ДА ПЕЧЕЛИШ ПАРИ, НЕЗАВИСИМО ПО КАКЪВ НАЧИН, друга идея няма, а няма нищо по лошо от това ЗЛАТНИЯТ ТЕЛЕЦ ДА ЗАМЕНИ ВСИЧКО.

Така че се заровихме в ИНТЕРНЕТ за да потърсим какви са главните ЛЕВИ ИДЕИ през XXI век.

• На изборите се появиха три леви коалиции: БСП, Левицата и Солидарна България. В парламента влезе само БСП, която зае 5 място (от 7 възможни);

• Изявени симпатизанти на левите идеи учредиха през май 2021 г. ново идейно-политическо обединение „Платформа «Социализъм XXI век»“. Платформата обвини Корнелия Нинова за ниския резултат на БСП на изборите. „Корнелия Нинова ДВА ДЕНА след изборите подаде оставката на цялото Изпълнително бюро защото първоначално тя пое отговорност за ниската избирателна активност и смяташе, че има хора до нея, които да продължат да водят партията през този тежък момент....“ (съобщение в медиите).

Според нас днес на лявомислещите хора в България липсва ИДЕЙНА ОСНОВА и затова са разединени. Нещо повече, за тях е подходяща ироничната фраза «много вожд, малко индианец».

В световната литература обаче има различни концепции за развитието на идеите за социализма през XXI век. Ще се опитаме да опишем накратко една от тези идеи.

През ХХ век „марксистко-ленинският социализъм“ просъществува над 70 години в бившия СССР и около 45 години в държави в Европа, преди да се „сгромоляса“ основно поради „икономическат слепота“ на политическите им ръководства. Той обаче малко, променен, остана в Китай, който понастоящем конкурира най-развитата капиталистическа държава – САЩ. Частично остана също във Виетнам и Куба.

При сгромолясването на марксистко-ленинският социализъм в България се възстанови дефинирания от Маркс капитализъм и то в най-първичната му форма – първоначално натрупване на капитали, най-често чрез присвояване на общонародно имущество; корупция във всички нива; влошаване на държавната образователна и здравна системи и непрекъснатото им заменяне съо скъпо платени частни здравни и образователни заведения; липса на държавен суверенитет и подчинение на вътрешната и външна «дълбока държава»; възможната максимална експлоатация на нискоквалифицирания труд с възможното минимално заплащане; изобщо всичко, което довежда народа до състоянието до най-бедния в Европа (както се казва в такива случаи, държавата беше захвърлена в „третия свят“).

В страните от „първия свят“ капитализмът е преминал в „пост-индустриално обество“, в което има много елементи от социализма. Характерните особености на „пост-индустриалното общество“ са:

1) Обществото масово преминава към предимно обслужваща икономика, която обхваща и производството на стоки;

2) Ценят се квалификациите. Всяко предприятие се нуждае от висококвалифицирани специалисти;

3) Научно-технически иновации и контрол върху технологиите;

4) Повишено внимание към личността и индивида. Повишено внимание към творческите звена;

5) Човешкият фактор играе все по-важна роля;

6) Използване на информационни технологии, както и вземане на решения, базирани на такива технологии (включително и постепенно навлизане на „изкуствения интелект“);

7) Обаче икономическото определение „ПЕЧАЛБА“ (което по същество е произведеното „в повече“) се присвоява от кокретни личности, които непрекъснато повишават собствените си средства.

Следователно социализмът на ХХI век трябва да бъде съобразен вече не с „работническата класа“, а със „средната класа“, която става преобладаваща в „пост-индустриалните общества“, към които се стремят все повече държави (дано и България, дано, дано...). Затова ще разгледаме особеностите на тази „средна класа“.

В ИНТЕРНЕТ се отбелязва, че „хората от средната класа” са алтернатива на антагонистичните класи. Той не са нито бедни, нито богати. Те не потискат никого и сами не изпитва потисничество. Не се стремят към богатство или власт. Нуждаят се от доходи, осигуряващи достоен живот и лична свобода. Основната им грижа са семействата им. Средната класа е основният фактор за хармонизирането на обществото, основата на неговата стабилност.

Новият социализъм вече трябва да е насочен към богати и активни трудещи се, които желаят и могат да се грижат за себе си чрез собствените си усилия.

Старият социализъм се занимаваше с това колко часа да се работи на ден, колко да се плаща на час, колко дни да се работи в годината и т.н. Новият социализъм мисли за целия човешки живот: от първата до последната минута. Начинът на живот: както като цяло, така и на всички етапи - това е основната грижа на новия социализъм. Следователно въпросите за апартамент, за плащане на телефон и ток, за цената на кола и бензин, за вила, за училище за деца - са толкова актуални за новия социализъм, колкото беше размерът на заплатите за социализма на двадесети век.

Новият социализъм се фокусира не върху социално зависима личност, която се нуждае от помощ, а върху човек, който също се нуждае от помощ, която да му позволи да прояви своята активност и да реализира инициативите си.

Едни от основните форми на такава помощ са:

• Помощ за овладяване на по-добре платени професии;

• Помощ за предварителна подготовка, за да премине към други видове работа или към по-перспективни отрасли и региони.

В едно динамично постиндустриално общество възможностите стават основно нещо за човек. Следователно достъпността и реалността на участието в образование през целия живот е едно от основните предимства на постиндустриалното общество.

За новия социализъм проблемът за общите условия за достоен начин на живот също придобива изключително значение. Това са преди всичко човешките права и свободи. За човек на умствения труд проблемът за свободата е също толкова актуален, колкото и проблемът за образованието. Следователно категориите „либерализъм” и „индивидуалност” се доближават до новия социализъм.

Новият социализъм налага демократично устройство на държавата. Интересите на средната класа са да има истинска независимост както на съда, така и на телевизията. Независимост както от властите, така и от парите. Демокрацията е и защита на масите от произвола на медиите. Тази демокрация предполага, че новият социализъм ще развие собствена визия за това как трябва да се комбинират истинска демокрация на народа и единството на властта.

Новият социализъм трябва да разработи нова концепция за социалистически интернационализъм, социалистически подход към глобализацията и интеграцията, социалистическо отношение към проблема за самоопределението на нациите. Новият социализъм трябва да изложи ясни критерии, в зависимост от които една нация може да претендира или за независимост, или за териториална автономия, или за културно-национална автономия.

Културата е и едно от общите условия за ефективна дейност на средната класа. За новия социализъм е особено важна е защитата срещу различни видове заместители на културата и нейните фалшификати (като „масова култура“), които се налагат на трудещите се.

Общите условия включват и екологичната ситуация. Ситуацията с околната среда, да речем с градския въздух, може да направи всички успехи по отношение на осигуряването на жилища безсмислени и безполезни (за какво ти е собствено жилище при условие, че не можеш да отвориш прозорците му).

В средната класа рязко нараства делът на хората, за които критериите за съвест, дълг, морал и лична отговорност без налагане на санкции, стават единствена опора. И говорим не само за тези, които провеждат експерименти по клониране и генно инженерство, но и за лекари, учители, фермери и т.н. Когато се работи директно за клиента, за потребителя, при липса на междинни връзки, критериите за съвест, морал и дълг стават основните регулатори. Трябва да се появи нов подход за нравственост, при който моралът не е следствие от задачите на социализма, а напротив, моралът предхожда тези задачи и ги ограничава. При този нов подход към морала, новият социализъм значително се доближава до натрупаното и развито от различните религиозни идеологии.

Основни врагове на новият социализъм не са частните собственици, а олигарсите и номенклатурата. Борбата срещу монополизма, за мерки за осигуряване на пазарна свобода и свободна конкуренция, за защита на малкия бизнес е преди всичко борба с номенклатурата.

Новият социализъм трябва активно да защитава всички слоеве на средната класа от номенклатурната бюрокрация при всеки неин опит да излезе извън рамките, поставени от цялата структура на постиндустриалното общество:  

• Особено когато сама си създава привилегии; 

• Особено когато номенклатурата се опитва да прехвърли на средната класа непропорционално висок дял от необходимите общи разходи; 

• Особено когато номенклатурата се опитва да принуди средната класа да плаща за нейните грешки във вътрешната и външната политика. 

• Особено при авторитарни опити на номенклатурата.

Социализмът на 21 век значително разширява разбирането за справедливостта на неравенството. Тя не засяга сферата на труда или заплащането на труда, а признава за справедливо всяко неравенство, което е обективно необходимо за нормалното функциониране на постиндустриално общество. Справедливостта на необходимото за обществото неравенство се превръща в принцип на новия социализъм.

Солидарността в социализма на 21 век е и подкрепа и грижа на всеки за всеки. Това не означава материална подкрепа, а е подкрепа 

• по въпроса за ученето, 

• при подготовката на човек за промяна, 

• при изграждането на личния потенциал на човека по отношение на способността му да преодолява трудностите на живота.  

Метафорично казано, солидарността на социализма от двадесет и първи век не се състои в редовното споделяне на уловената риба с другите, а в това да научим всички на най-добрите методи за риболов.

Тъй като номенклатурата трябва да разпределя ПЕЧАЛБАТА за непрекъснатото развитие на средствата за производство и за обществените системи на здравеопазване и образование, трябва да се създадат много СТРОГИ ЗАБРАНИТЕЛНИ ЗАКОНИ, печалбата ДА НЕ СЕ ПРИСВОЯВА лично от нея.

Трябва също да се подчертае, че всички основни принципи на социализма – равенство, справедливост, солидарност – се запазват и в новия социализъм, осигурявайки неговата приемственост със социализмите от миналото. Но тези принципи се прилагат по нов начин, придобиват нови черти, осигурявайки място на социализма в новото, постиндустриално общество.

Естествено е, че нашите кратки бележки са толкова далече от обстойно теоретично изследване, колкото далече е например Слънцето. Те са само едно фенерче насочено към нещото, което „пречи на почти невиждащите ни очи“ все пак да видят нещо по-светло. Иначе как да повярваме, че „от 1300 години днес живеем най-добре“, както твърдят днешните академични "трудещи се“!

Добави в Svejo