Какво е да си човек?
Човек просто съществува, ала не само като такъв, какъвто се възприема актуално, но и като такъв, какъвто иска да бъде, затова човек не е нищо друго освен това, което сам се направи. Избирайки да бъдем това или онова ние в същото време утвърждаваме ценността на това, което избираме, защото не можем да изберем лошото.
Споделям възгледа на Достоевски, че ако Бог не съществуваше, всичко щеше да е позволено. Но човекът е свободен, човекът е свобода, човекът е осъден да бъде свободен.
„Осъден, защото не се е сътворил сам, но въпреки това е свободен, защото веднъж захвърлен в света, той е отговорен за всичко, което прави.“
Човекът е бъдещето на човека. Декарт казва, че човек трябва да надмогне по-скоро себе си, отколкото света.
„Човекът не е нищо друго освен своя собствен проект, той съществува само доколкото се реализира, така че човек не е нищо друго освен съвкупността от своите действия, нищо друго освен своя собствен живот.“
„За да достигна до някоя истина за себе си, аз трябва да премина през другия. Другият е неотделим от моето съществуване и от познанието, което имам за себе си. При тези условия разкриването на собствената им съвкупност е разкриване и на другия като поставена пред лицето ми свобода, която желае и мисли в съгласие с мен или противоположно на мен.“
Има универсалност на човека, тя обаче не е даденост, а непрестанно бива конструирана. Човекът сам себе си прави, той не е изначално осъществен, готов, той сам се прави, избирайки морала си, а натискът на обстоятелствата е такъв, че той не може да не избира. Нашата свобода зависи от другите, а тяхната от нашата.
Човекът се реализира като човек не като забягва в себе си, а като търси постоянно цел извън себе си, която цел е някакво освобождаване, някаква конкретна реализация.
Жан Пол Сартр (По книгата на проф. Валери Динев ЖИВОТЪТ, от която извадих само цитатите)
Няма коментари:
Публикуване на коментар