Преди време информирах читателите на блога за кореспонденцията ни с един човек (също пишещ като мен), ето тази публикация: Мълчанието за мен е най-високата оценка... в него има нещо божествено!. Преди може би седмица той ми е отвърнал, едва сега можах да му отговоря; публикувам откъс от неговото писмо (понеже не съм го питал да дам гласност на писмата ни, ще запазя и анонимността му), а пък по-долу ще можете да прочетете моя отговор до него; публикувам тия неща, понеже те са показателни за духовната и културна ситуация, в която живеем ний, съвременните българи; само заради това, не заради нещо друго; та значи този човек ми пише ето какво:
Уважаеми, г-н Грънчаров,
Благодаря Ви за отговора. От него личи, че сте емоционален, искрен и прям човек. Това са качества, които безкрайно ценя. А апостолският устрем, с който извършвате просветителската си дейност, издавайки две духовни списания, които обичате като деца, заслужава поклон.
Споделяте, че имате много критикари, които Ви обиждат и хулят. Намерили сте им цаката - мълчание. Браво! Това е най-безвредния способ (за личността), който неутрализира подобни елементи. Аз също го използвам.
Считам, че въпроса за паметниците изисква повече време, за да да се обмисли спокойно и трезво.
Много съжалявам за неблагополучията, които са се случили с Вас по отношение на преподавателската Ви кариера. Убеден съм, че БГ-образованието губи във Ваше лице ценен кадър. Но и другото, в което вярвам е, че тази самозабравила се директорка ще си получи заслуженото - и правдата ще възтържествува. Тогава ще бъдете възстановен на работа и апокалиптичната картина, която обрисувате с изгонването Ви от дома, няма да се осъществи. Бъдете спокоен! Това Ви го казва човек, който се уповава на Истината.
Казано е: "Дерзайте, за да познаете Истината, защото Тя ще ви направи свободни".
Бих желал скоро да се срещнем.
А сега няколко думи за моя проект. ... Ако Вие одобрите проекта, бихме могли, да направим диспут по темата в предаването "На Агората...". Разбира се, със съгласието на шефовете от телевизията.
Ще се радвам, да направим сътрудничество и по отношение на моето творчество. Ако прецените, че то е качествено и заслужава да се покаже пред Вашата аудитория, ще бъда щастлив ако публикувам във списанията.
Това са щрихите. Подробностите ще се уточнят при срещата, защото мисля, че може да излязат и други неща, върху които можем да започнем съвместна дейност.
Спокойна и благословена нощ!
С поздрав от сърце: С. К.
Здравейте, уважаеми г-н К.,
Благодаря Ви за писмото, за добрите думи в него, за подкрепата също! Аз също смятам, че имаме широко поле за сътрудничество, тъй като областите, в които работим и целите, които си поставяме, са близки, са родствени.
Що се касае до публикуването на Ваши текстове в списанията, които издавам, ще се радвам Вие сам да подберете ония Ваши работи (статии, есета и пр.), които по Ваша преценка са подходящи за излизане в подобен род списания и да ми ги изпратите. Аз лично не мога да преценя кое от Вашето творчество е най-доброто, с което бихте желал да се представите пред читателите на тия списания, тъй че е съвсем резонно, че Ви предлагам Вие сам да направите подборката. Предвид това, че отпечатването на тия списания на хартия е много затруднено заради финансовия фалит на издателя им, то излизането им в бъдеще време е проблематично, но докато имам някакви възможности да ги издавам, аз списанията няма да ги зарежа или занемаря. Жалкото е, че отникъде не са появява някаква подкрепа, отникъде, къде ли не молих, какво ли не правих, нищо и нищо.
А всичко е толкова просто: ако, примерно, списание ИДЕИ си намери дори само 100-200-300 абонати от цяла България, то би могло да съществува и да се издава безпроблемно, с една финансова независимост; да, обаче ето, аз мисля Ви писах, в момента то има само (срам ме е да го призная!) има само ... абонати, т.е. целия останал тираж ние го издаваме със свои лични средства (и след това издадените бройки пък като капак на всичко не се и продават, ами обикновено или стоят непродадени в книжарниците, или ако пък се продадат, книжарите тогава обикновено ни лъжат и крадат, примерно като ни уверяват, че книжките не били продадени и били... изчезнали или откраднати (!), да, и такива глупости са ни казвали, с оглед да не ни дадат парите от продажбите; сиреч, издаваме го това списание не просто на загуба, ами... не знам каква дума да намеря, абсурдността е пълна!).
Такова е положението - плачевно. Страшна работа! Сиреч, такива като мен, дето се мъчат да правят нещо народополезно, явно сме пълни идиоти, аз не виждам друго обяснение...
Що се касае до Ваше участие в предаването "На Агората..." няма никакви проблеми, просто трябва да осъществим връзка, да организираме идването Ви до Пловдив; за жалост, телевизията, в която водя това предаване, е бедна, аз работя "на обществени начала", тъй че дори не мога да Ви платя и пътните до Пловдив, ако сте съгласен да дойде със свои средства, тогава няма проблем да направим предаването колкото се може по-скоро.
Това е засега. Пишете, давайте да мислим какво да правим, не бива да се отчайваме, трябва да се работи, ала ето, подкрепа отникъде не се види, положението е направо катастрофално...
С поздрав: Ангел Грънчаров
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар