След като публикувах своето писмо до млад човек, живеещ в Америка, на когото съм преподавал преди години философия, направих това в отговор на негово твърде хубаво и интересно писмо (виж публикацията със заглавие: Кои са причините за тeжкото ни състояние?); аз в тази връзка предложих да придадем публичност на нашата кореспонденция; тогава той категорично ми забрани да публикувам неговите писма; в тази връзка ние проведохме след това кратък спор; не успях да го убедя да даде съгласието си нашето обсъждане на тези наистина важни въпроси да придобие статуса на публично, т.е. писмата ни да бъдат публикувани изцяло; е, това си е негово право, уважих го. Но аз решавам сега да публикувам своите отговори до този чудесно мислещ млад човек; в крайна сметка стигнахме до този компромис: в своите писма, където се налага, да цитирам малки откъси от неговите писма, съдържащи съответните възлови моменти в развитието на тезите му; по този начин ще се разбере какво всъщност обсъждаме; дето се казва, като "няма риба, и ракът е риба", нали така? Ето докъде стигна нашата тъй своеобразна дискусия (публикувам последователно три свои писма до него): (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)
Няма коментари:
Публикуване на коментар