24 май, Празник на духовността: Какво е моето послание към тъй "висококултурния" ни народец?

На днешния ден ще се изговорят много празни и грандомански, хептен лицемерни славословия за това колко велики и духовно възвисени и просветлени сме БИЛИ НЯКОГА ний, българите; вярно, сега здравата сме я закъсали точно в туй отношение, но някога - ах, някога, в тъй далечното минало! - да, някога и тогава ний сме били най-великите, нали така? 

И заради тази отдавна минала слава ний, видите ли, и сега имаме претенция да сме нещо като културен и, опази Боже, "духовен" лидер не само на целото "славянство" (на което сме дали букви та да четат, ний обаче лично вече почти не четем - щот сичко си знаем де!), но и на цяла Европа, а и, защо не, на целия свят! Нали така, нали правилно разсъждавам, а, кажете де, защо мълчите? (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Добави в Svejo