Какво приятно писъмце написа пловдивският философски... "Моцарт" на пловдивския поетичен, с извинение, "Салиери"?

Снощи лицето Георги Бояджиев (пловдивски учител, бивш журналист, небивш поет, писател и дори... блогър - и той стана такъв под моето тъй... злотворно влияние, както това стана и с лицето Пашевъ, активният академичен при това борец против фашизма и капитализма!) е написал два доста въззлобнички коментара, изцяло в неговия стил; признавам си, бях решил първоначално даже да не ги публикувам, щото те твърде много излагат най-вече него самия (той е реално лице, това му е истинското име, познаваме се с него, работили сме заедно, общували сме дори в известен период от животите ни!); но после обмислих и реших да направя нещо, щото, признавам си, не ми е приятно този човек да се излага толкова много с тия крайно злобни коментари; в тази връзка реших не само да публикувам коментарите му, не само да му отговоря подобаващо (и провокативно, разбира се - в моя си стил!), но и по този начин да създам предпоставките да възникне една чудесна дискусия по крайно щекотлива, така да се каже, тема (примерно: Каква е психологията на българския роден нашенски доморасъл и провинциален "ентелектуалец", с извинение?; може, разбира се, и по друг начин да се формулира проблема, съдържащ се в тъй многозначителния иначе казус, сътворен с усилията на въпросното лице!); та ето коментарите на Георги Бояджиев, а и моите, предлагам ви да ги изчетете и да кажете какво мислите, разбира се! Приятно четене и приятни размисли ви желая!

А ето сега и коментарите, такива, каквито са под съответните две публикации в блога ми; давам линкове и към тях с оглед да можете с очите си да се уверите, че коментарите са точно такива: (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Добави в Svejo