Вчера беше 24 май, най-големият национален празник на България. Празникът на ДУХОВНОСТТА, т.е. точно на онова, което го нямаме - за съжаление.
Вчера по време на празника се изприказваха много празни приказки, но по истински важните въпроси никой не посмя нищичко да каже. Всички позорно мълчаха! Ето какво обаче искам да кажа аз (и го казах на неколцината си приятели от Философския дискусионен клуб тази заран, пък реших да го кажа и на всички вас, моите приятели в блога ми и във фейсбук!): (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)
Няма коментари:
Публикуване на коментар