Как живеем - богоугодно или човекоугодно?
Д-р Николинка Климукова
Екзистенциалният въпрос: „Как живеем - богоугодно или човекоугодно?“ съпътства земното ми съществуване и изниква в мисълта ми с различна интензивност в зависимост от появяващите се житейски ситуации.
Знаем Десетте Божи заповеди и ги признаваме, дори от гледна точка на невярващите, за добри и общовалидни, но спазваме ли поне една десета или дори една стотна от тях? Нищо че от 5-та до 9-та заповеди са залегнали в гражданските закони от векове: почитай майка си и баща си..., не убивай, не прелюбодействай, не кради, не лъжесвидетелствай. Тяхното престъпване води не само към Ада, който според нерелигиозните хора е по-изгодно да не съществува, но и към съдебната скамейка и тукашното наказание.
Относно цитираните заповеди, думата политик им е противоположна, според общонародната психология. В XXI век е гордост за всеки човек как да се научи да преодолява моралността, базирана на библейските и общочовешките норми. Да правим, каквото си искаме и да се самооправдаваме, че постъпваме по модела на властимащите. Те са успели по този начин, т.е. това е модела на успеха. Да угодим на хората около нас за да сме добре. Познат ни е израза, че законът е врата в полето и само ако искаме минаваме през нея. По-лесно е да направим лошото, да приспим и залъжем съвестта си. Свикали сме да ни лъжат за какво ли не. На „истинското“ кисело мляко или сирене ако прочетем дребните букви се замисляме за истинността на етикета. „Българските“ картофи са произведени в Полша или Египет. Примерите са безкрай от дребни до по-едри.
Да сме инакомислещи е престижно. Младите хора демонстративно заявяват, че се чувстват „в другия“ пол, защото така е модерно. Според Бит. 1: 27: „И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори...“, но на тях винаги в исторически план им е харесвало да правят обратното на очакваното и това се смята за бунтарство. Но за радост те пазарят от „Втора употреба“ и така спомагат за опазване на природата. Фактите показват, че създадения човек с вложена в себе си Божествена природа, съзнателно или неосъзнато е теглен към богоугодния начин на живот.
Човекът е призван да пази и да се грижи за земята, както е посочено в Библията: „Господ Бог взе човека (когото създаде) и го посели в Едемската градина да я обработва и да я пази.“ (Битие 2:15) А ние какво правим! Настръхвам сутрин като чуя острия звук на механичния трион и си казвам: „Пак режат от плътта ни – белите дробове на града, без това мръсен и по-скоро застрашаващ нашия живот, отколкото да ни предоставя комфорт.“
Рано сутрин, когато още не сме се събудили и вървим машинално към работните си места, в София минават едни камиончета с измислен еконадпис. Режат набързо това или онова дърво, което им попадне и по-скоро по-дебело, за да има повече дървесина за някакви, неизвестни ми нужди. С камиончето върви друга машина – върховно постижение на човешката цивилизация, смила и поглъща огромното могъщо тяло на вековното дърво – следите са прикрити. А това дърво, оцеляло през бурите, е пречиствало въздуха ни, за да дишаме по-лесно, давало ни е сянка, било е естествен чадър по време на дъжд, е било е дом на птичките и т.н. Кой се интересува!?
На мястото на това дърво, което щеше да ни надживее, вероятността да бъде засадено отново, е минимална и ако това стане, то обикновено ще е от сорт, който е с ниска дървесна маса – декоративно: за красота, за отбиване на номера. А и шансът на това дръвче да оцелее е минимален: може да изсъхне – никой не го полива, ще му счупят клоните, защото пречи на колите да паркират или някой тинейджър ще изяви свободната си воля върху него.
Същото се отнася и за животните. В града е пълно с бездомничета. Нима са виновни, че са на улицата? И те като всяко живо същество, като нас, имат нужда на първо място от храна и вода, на второ – от дом и не на последно място – от любов. Някой ги е изхвърлил, не е спазил Божията поръка да се грижим за Земята. Аз съм прибрала няколко бездомни котета и деля дома и парите си с тях. Винаги съм имала котки. Едни умрат – изпращам ги. Вземам други. Лекувам ги, кастрирам ги, обичам ги. И те ме обичат. Дават на човека такава любов, която е несравнима, лекуват ни.
И вместо съседите да вземат на детето си или на самотния си възрастен родител коте или куче – от улицата, не породисто и купено като вещ и допълнение на мебелировката ни или на тоалета ни, те ми създават проблеми заради котките ми, живеещи в моя дом и на никого не пречещи с нищо. Не мога да прибера всички улични котки и кучета, мога да нахраня няколко навън – богоугодно дело. Но не и човекоугодно. Общинските власти забраняват да се оставя храна на уличните животни – ако нарушим разпоредбите сме подсъдни.
Хвалят се, че слагат кофи за смет, затварящи се плътно, за да не могат уличните животинки да влязат и да хапнат нещичко. А в псалом 103: 28 пише за Бога: „... отваряш ръката Си – насищат се с благо...“, а ако Бог затвори ръката си и ние нямаме нищо? Ако се бяхме родили улични животни!? Бог ни съветва да сме скромни и човечни, да дадем едната риза на ближния, ако имаме две. Каква е тази мания да потребяваме безцелно? Защо си купуваме нови дрехи и обувки като гардероба ни пращи? Да, ще изхвърлим старите в контейнера и обричаме бъдещото поколение, нашите деца и внуци да живеят сред планини от боклуци. Не можем ли да помислим на кого бихме могли да дадем дрехите и обувките, които вече са ни омръзнали или сме ги взели като неподходяща покупка.
Същото се отнася и до безкрайните ремонти и смяна на мебели. Наемат ново помещение. Правят от един магазин на друг или на офис и вместо с минимални корекции да го преустроят, се започва грандиозен ремонт. Кърти се до гола стена: изхвърлят се тонове отпадъци, за да се смени цветът, плочките... суета на суетите! Вложени са ненужни ресурси на човечеството и на отделния човек. И след няколко месеца и този магазин фалира и пак се почва отначало... И голямото изхвърляне на строителни материали, мебели, пари... Докога?
Виждаме до кошовете почти чисто нови мебели. Вместо да заковем един пирон и да ги ремонтиране, ги захвърляме, а търсачите на „съкровища“ минават и вместо, те или някой нуждаещ се да ползва съответната мебел по предназначение, тя бива изтърбушена, за да й се вземе пружината за желязо – за жълти стотинки. Между другото старите мебели, старата дограма са от дърво или други по-трайни материали и ще надживеят новите мебели, както отсеченото дърво, за което говорихме по-горе, би надживяло нас. Защо се правим на богове и се разпореждаме самонадеяно със света, в който сме временни гости и имаме главна грижа да спасим душата си?
Сменяме дървената дограма с пластмасова, която не дава на жилището на диша и оттам – поява на влага, мухъл. В нашето човекоугодие обзавеждаме домовете си за да ги харесат другите. Какво ще кажат като ни дойдат на гости!? Аз ще ползвам старите си мебели до тяхното напълно износване. Така ще намаля планините от боклуци, ще пробвам да се смиря, че не робувам на хорското мнение. Това ще направя и с облеклото си. Ще нося дрехите си, които ми отиват, и обувките, които са ми удобни, докато се скъсат. Другите ще подаря.
Модата – какво е мода? Някой я е измислил. Аз съм художник, Бог е вложил в мен и в голяма част от себеподобните ми, някакво количество талант и вродено отношение към хармонията. Защо трябва да гледам какво носят другите, какво продават по магазините и да си сменям облеклото всеки сезон!? Отварям гардероба си и започвам да творя и да съчетавам по подходящ начин наличните ми дрехи – за да ми е удобно и да изглеждам прилично от уважение към околните. Трябва да сме облечени добре за да се радваме едни други и да ни е приятно заедно.
Казваме, че е хубаво да си като волна птица, но и птиците в града трябва да хапнат нещо. Богоугодно е да ги храним, да им хвърлим трошички и семенца, а те ни пеят и веселят. Но според човеците замърсяваме, а и пернатите носели болести...
Нима има по-голям болестоносител от човека, но затова е медицината...
Съседката ме заплашва че ще ме убие ако храня птиците и аз го правя скришно. Как да живея: богоугодно или човекекоугодно?
Да, ще се опитам да живея поне малко богоугодно, ще хвърля семена на птиците, ще дам залък на уличното куче и ще му прошепна нещо мило и то ще ме разбере, ще се усмихна на непознато дете...
Докато майка му е забила поглед в телефона, ще кажа добра дума на колегата, който никой не харесва...
А вие?
Няма коментари:
Публикуване на коментар