Какво твърди мое есе, писано в началото на Третото хилядолетие?

ХХ ВЕК НАЙ-ПОСЛЕ ИЗДЪХНА: ДАЛИ ЩЕ НАПРАВИМ НОВОТО ХИЛЯДОЛЕТИЕ НАИСТИНА НОВО?

        Дали има изобщо хора, които да съжаляват, че ХХ век си е отишъл безвъзвратно? И какви ли ще са тези хора? Разбират ли за какво точно им е така мъчно?

        Сигурно има, но аз не съм от тях. За миналото по никакъв начин не бива да се съжалява - защото ако го правим, ще забравим за бъдещето, а единствено то има смисъл за човека. Носталгиците по ХХ век обаче явно са неспособни за ползване от хоризонтите на бъдещето - и затова им се плаче при спомена за едно време, което никога не трябва да се връща. Ще разберат ли тези хора някога това? (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Добави в Svejo