ВСЯКА НОВА РЕФОРМА В ОБРАЗОВАНИЕТО ТРЯБВА ДА ЗАПОЧВА С... УЧИТЕЛИТЕ!
Иванка и Жак Асса
Ще започнем с положителното: последните решения да се поддържа учителската заплата с 25% над средната е правилен ход спрямо образователната система (стига това да стане закон и да се спазва от всички правителства по-нататък). Само че това не е достатъчно! Да си отличен учител е талант, съпоставим с талантите в изкуството!
Талантът несъмнено е много важен в учителската професия. Ако учителят е талантлив плюс добър специалист, той искрено ще иска да преподава, сам да научава всичко ново в специалността си и в областта на творческото мислене, да се развива непрекъснато и така постоянно да повдига нивото на знание и мислене на обучаваните от него.
И отново ще се върнем към „имало едно време“. Тогава живееше най-младия председател на БАН академик Благовест Сендов. Още тогава се знаеше, че не е член на БКП, че произхожда от семейството на „богаташ“ от Асеновград и че въпреки че е завършил гимназията с отличен успех, е трябвало три години да работи в отдел „Чистота“ София - за да го приемат в Университета. За нашия разказ е важно, че по негово настояване пред Министерството на просветата е създадена ПРОБЛЕМНА ГРУПА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО (ПГО), която да създаде нова образователна система, наречена СЕНДОВСКА. След Пленум по образованието през 19979 година тази система е въведена в 30 училища в България.
Основна идея на тази система беше двигател на образователният процес трябва да бъде любопитството и познавателната потребност на учениците, а не принудата. Учебниците бяха големи, обобщени и отлично илюстрирани. Изучаваните предмети бяха обединени, например предметът „Природа“ обединява изучаването на Биология, Химия, Физика и География, а „Чета, пиша, смятам“ — Математика, Български език и Литература. От пети клас се изучаваше програмиране, като се използваше популярния за образователни нужди език Лого.
Макар и възникнала доста преди 1989 година, основната цел на Сендовската система беше демократизацията на обучението и възпитанието. Въпреки това, обаче новаторският образователен проект се приема нееднозначано и с много резерви, най-вече от страна на учителите. Просто НЯМАШЕ подготвени широкопрофилни учители. В нашето училище няколко преподаватели харесваха тази образователна система. Когато предложихме да напишем „обединени“ учебници ни приеха с недоверие. Нещо повече - предложихме четири учители да подготвят 40 ученика и да им предават по всички предмети от началото до края на образованието (както е в училищата по изкуствата), но това предложение „подплаши“ повечето от колегите и тогавашното ръководство ни убеди, че освен още 3-4 колеги, всички останали (повече от 80 души за около 800 отлични ученици при съпоставка с настоящите) категорично няма да бъдат съгласни.
Очевидно всичко, което днес се нарича „изследователски подход в образованието“ и е основна тема на редица научни конференции по цял свят, по същество е абсолютно същото, но представено с нови термини и с все по-модернизиращите информационни технологии. За наше съжаление още в началото на демократичните промени ПГО беше закрита и училищата по „Сендовска система“ също бяха закрити.
Понастоящем сме свидетели на компютъризацията на българската образователна система. През 2014 г. беше приета „Стратегия за ефективно прилагане на информационни и комуникационни технологии в образованието и науката на Република България (2014-2020)“. Основната цел на Стратегията е да осигури равен и гъвкав достъп до образование и научна информация по всяко време и от всяко място - от стационарен компютър, лаптоп, таблет, мобилен телефон. Създадена е единна информационна среда, обслужваща училищното образование, висшето образование и науката. Новите технологии в преподаването правят уроците по-интересни и атрактивни, нещо повече – могат да „анимират“ илюстрирането на уроците по почти всички преподавани предмети – както в средното, така и във висшето образование.
Както Сендовската система, така и компютъризацията имат един общ недостатък – ползват само ПЕЧАТНИ букви. Това ограничава хората от писане с РЪКОПИСНИ букви, т.е. от възможността им да конспектират. Конспектът е писмен текст, който кратко и последователно обобщава съдържанието на чутата информация. Да си водиш бележки означава да приведеш в някакъв ред информацията, както си я обмислил и разбрал. Очевидно воденето на бележки е процес на умствена обработка и писмено записване на основното и най-важното от информацията. За успешно водене на бележки ви е необходимо:
· да можете да се ориентирате за общата структура на прослушвания текст – да схванете въведението, основната част и заключението;
· да доловите логиката на прослушвания материал - да разберете авторовата система за представяне на материала, т.е. хода на развитие на неговите мисли и да подчертавате кои мисли са ключови;
· ако поради бързината записвате всичко, после допълнително преработете записаното като следвате посоченото в предишните пунктове.
Както се вижда конспектирането е вид ТВОРЧЕСКО МИСЛЕНЕ, защото вашият мозък е ПРИНУДЕН да възприеме нещо ново (ново не ИЗОБЩО, но ново за конкретния мозък).
Следващият елемент, който ще влезе (очевидно в не много далечното бъдеще) е ИЗКУСТВЕНИЯТ ИНТЕЛЕКТ (англ. artificial intelligence, AI). Създаването на ИИ заплаши много професии да изчезнат. Заговори се, че и професията УЧИТЕЛ също може да изчезне. Разпали се гореща дискусия, свързана с много „практически“ опити, изводите от която е, че „класно-урочната система“ наистина отдавна вече е остаряла, но... УЧИТЕЛИ винаги ще има. Това твърдение е обосновано със следните разсъждения:
Учителят вече няма да е източник на знания по преподавания предмет, но той има обобщен жизнен поглед върху него и споделяйки го с учениците си, оформя техния мироглед. Следователно, учителят за учениците си е морален водач, наставник, защитник и по-възрастен техен приятел.
Ето с какво може да се справи човекът учител:
• Целеполагане (помощ при формулирането на целите и задачите на образователния процес, които наистина отговарят на нуждите за всеки конкретен ученик – ИИ наистина има възможност да провежда напълно индивидуален подход);
• Емпатия (разбиране на настроението и психологическото състояние на ученика, идентифициране на промени в поведението му, подкрепа в трудни моменти за поддържане на мотивацията за учене);
• Креативност (подбор на съдържание не само по шаблони, а по нестандартни заявки на „заобикалящата реалност“, внасяне на разнообразие в учебния процес, своевременно определяне на необходимост за отклонение от стандартния план; това включва и създаване на „ситуации на успех“, в които учителят моделира уроците на ИИ така, че всеки ученик да може да се справи с възникващите трудности за него).
Всичко казано до тук показва, че е необходим ТАЛАНТ, за да станеш учител и какви големи изисквания трябва да изпълняват кандидат-учителите:
• За «целеполагането» е необходим освен голяма компетентност по специалноста, голямо „любопитство“ към новостите в нея, още и добро „общуване“ с ИИ;
• За «емпатията» се изисква голяма компетентност по „психология на личността“;
• За «креативността» ще са необходими големи компетентности по „педагогика“, „методика на преподаване на специалността“ и пак „психология на личността“.
Изводите са ясни! Кандидат-учителите трябва да бъдат предварително добре подбирани и доста продължително подготвяни, както и периодично (например през 2-3 години) да преминават през преподготовка и препроверяване на техните компетентости.
Предлагаме парафраза на афоризма на Хайтов „Едно е да ЗНАЕШ, друго е да можеш, трето и четвърто е да го направиш!“. Колкото до нас ние ЗНАЕМ и доколкото можехме, го правехме (двамата имаме по 3 висши образования). Колкото до ДЪРЖАВАТА (особено в последните 35 години) непрекъснато повтаря „образованието е приоритет“ и в последно време заяви, че учителските заплати ще бъдат 25% над средните. И ТОЛКОВА!!! Доста хора се „затичват“ да заемат учителски места заради „добрата заплата“, стоят по 2-3 години и се разбягват (ние и двамата „удържахме“ близо 50 години в образователната система, въпреки че заплатите бяха по-ниски от средните).
Някои твърдят, че „Дон Кихот не е бил с всичкия си“ – това ни успокоява, защото е един от любимите ни литературни герои. И сега, като погледнем „назад“, не съжаляваме за избора на професията.
Вярваме, че днес все още имаме единомишленици сред учителите, но не и сред политическите ръководители.
Няма коментари:
Публикуване на коментар