ЗА БЪЛГАРИЯ, ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И... ЗА ПОНЯТИЕТО РАЗВИТИЕ
Иванка и Жак Асса
Донесъл Чукчата свой роман в една редакция. Редакторът го прочел и му казва: „Разберете, слабо е. Трябва да четете класика!“
Чукчата отговаря: “Не! Чукча писател, не читател.“
Ние сме антиподи на чукчата - повече четем отколкото пишем.
Първо искаме да посочим цитат от бележките в „История БГ (22 юни 2020 г)" [https://www.facebook.com/bg.istoriq/posts]
„… И така Ахил заминал заедно с атридите, като водил своя собствена войска от 3000 души, наричани тогава мирмидонци, а сега българи.“ - Йоан Малала, (491-578 г.).
Ахил е герой от „ИЛИАДАТА“, описваща Троянсата война (с предполагаема година 1194–1184 г. пр. н. е.). Според легендите Ахил е дядо на Александър Велики! А Филип Велики е негов баща и построява град Филипополис (днешен Пловдив.)
Тези теории не са общоприети в академичната историография, но са част от алтернативни исторически тези.
Във всеки случай българите са една от древните нации, които не са променили името през вековете, макар че през XXI век вече доста голяма част от тях се опитват „да завладеят света“. Все пак остава надеждата, че много от тях ще се завърнат в СВОЯТА РОДИНА.
Срещнахме един много интересен американски автор („уви“ с руски произход) Пьотр Турчин.
Кой е Пьотър Турчин? ® Роден е на 22 май 1957 г. в Обнинск, СССР. ®Образованието му е разностранно: завършил е БИОЛОГИЯ, но е специализирал: теоретична екология, историческа социология и математическо моделиране на историята (което „кръщава“ КЛИОДИНАМИКА). ®Ангажиментите му също са разностранни: на длъжност е професор в Университета на Кънетикът, освен това е старши изследовател в Оксфорд и вице-президент на Еволюционния институт. ®Основен принос за науката е: разработването на модели за социально-демографски цикли, въвеждането на термина „клиодинамика" и изследването на окколо 30 века чрез клиодинамиката (ние прочетохме една от последните му книги, чието заглавие на български може да се преведе така: КРАЯТ НА ВРЕМЕТО: ЕЛИТИ, КОНТАЕЛИТИ И ПЪТЯТ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ УПАДЪК).
Ще се опитаме да резюмираме това, което сме разбрали (без да претендираме, че сме разбрали всичко, макар че прочетохме два пъти книгата и коментари за нея).
Процесите в обществените формации протичат циклично!
В историческите ЗЕМЕДЕЛСКИ ОБЩЕСТВА (обхващащи почти ХХХ века – до около 18 век) циклите са по-продължителни – около 200-250 години: Римската империя , Китайската империя, Френската империя, Руската империя, дори Велика България са „пропадали“ и са почвали отначало през доста дълги периоди от време.
В по-новото време („индустриалното“) циклите са по-кратки.
Цикличноста в земеделските и в индустриалните общества протича по еднакъв начин: фаза на нарастване, насищане, криза, революции при разпада, стабилизация. Необходимо е да се подчертае, че под термина РЕВОЛЮЦИЯ се разбира (според синонимния речник): поврат, прелом, преход, промяна, коренна промяна, преобразование. Много често революциите са били насилствени, но в по-новото време се приема, че са „уж мирни протести“.
За математическите модели се използват уравнения, заимствани от екологията (например „хищник-жертва“) или от историческите променливи като „численост на населението“, „степен на неравенство“, „елитарни конфликти“ и други подобни.
Основни движещи сили на циклите са:
®Пренаселване и демографски натиск.
Нарастването на населението води до намаляване на заплатите и обедняване.
®Неравенството и конкуренцията сред елитите.
Нарастването на елитите води до конкуренция сред тях за разпределяне на присвоените ресурси и вражди помежду им.
®Институционална нестабилност. „Износването“ на държавните институции води до загуба на доверие в тях.
Възможност на моделите да ПРЕДСКАЗВАТ близкото и далечно бъдеще.
Моделите помагат да се оформят периодите с повишен риск за социални вълнения, граждански войни и разпадане на държавите (особено когато са многонационални като СССР или Югославия!.
Пример за цикъл:
Период на прогрес→ нарастване на населението и елита → повишаване на неравенството и криза от нарастването на елита → политическа нестабилност и граждански революции → претоварване или крах на системата и цикълът започва отново.
Математически е доказано, че стръмността (градиентът) на „краха на системата“ е по-голяма от стръмността на „прогреса“.
Малко допълнителни обяснения.
Крахът на системата води след себе си до глад, война, мор и смърт. Населението намалява и заплатите се увеличават, а наемите намаляват. Доходите на обикновените хора се възстановяват, обаче съдбата на елита достига дъното. Икономическите затруднения на елитите и липсата на ефективно правителство подхранват продължаващите междуособни войни. Гражданските войни разреждат редиците на елита. Някои умират във фракционни битки, други се поддават на вражди със съседите, а много от тях просто се отказват от опитите да запазят благородния си статут и тихо се вмъкват в редиците на обикновените хора. Конкуренцията в елита отшумява, позволявайки възстановяването на реда. Стабилността и вътрешният мир носи просперитет и започва друг светски цикъл. „Така че мирът носи война и войната носи мир."
По същество във всяко общество, както и да са дефинирани елитите, независимо дали са икономически, административни, военни, полицейски или идеологически, те трябва да поддържат определено ниво на доходи и така, когато тези доходи нарастват (още повече, че и „обемът“ на този „елит“ нараства) неизбежно този доход се извлича от обикновените хора. От казаното дотук лесно се разбира защо търпеливия български народ „се събуди“ в последно време. Но понеже по природа сме оптимисти, вярваме че ще доживеем до започването на НОВИЯ ЦИКЪЛ!!!
Накрая си задаваме въпроса ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ, като „индустриална империя“ (за което претендира) в кой стадий на цикъла се намира.
Няма коментари:
Публикуване на коментар