▼ Доверието, както и душата, никога не се връщат в това място, което веднъж са напуснали.
▼ Безславният живот е за човека като смърт.
Est socia mortis homini vita ingloria.
▼ Времето употребено за мислене не е загубено време.
▼ Да помислиш над това кое е полезно, е оправдано забавяне.
Deliberare utilia mora tuttisima est.
▼ Дори зарасналите рани оставят белези.
Etiam sanato vulnere cicatrix manet.
▼ Дори и косъмът има своята сянка.
Etiam capillus unus habet umbram suam.
▼ Дружбата е винаги полезна, а любовта може и да навреди.
Amicitia semper prodest, amor et nocet.
▼ Дружбата най-добре се скрепя с вярност.
Amicitiae coagulum unicum est fides.
▼ Душевната болка е по-силна от телесната.
Dolor animi gravior est, quam corporis dolor.
▼ Който бързо взема решение, може бързо да се разкае.
Ad poenitendum properat, cito qui iudicat.
▼ Който спори с пиян, воюва с неприсъстващ.
Absentem laedit, qui cum ebrio litiga.
▼ Любовна рана може да излекува само този, който я е нанесъл.
▼ На бедните хора не им достига много, на алчните — всичко.
Desunt inopiae multa, avaritiae omnia.
▼ На мъдрост се учат с размишление.
Deliberando discitur sapientia.
▼ Няма да чуем истината, ако сами не я казваме.
▼ Обичай баща си, ако е справедлив, ако не е — търпи.
Ames parentem, si aequus est; si aliter, feras.
▼ Подготвяйте войната бавно, за да победите бързо.
▼ Понякога е целесъобразно да забравим кои сме.
▼ Понякога и зад целувките се крие ненавист.
▼ По-скоро ще победиш с разсъдък, отколкото с гняв.
Consilio melius vinces, quam iracundia.
▼ Прекаленото благородство по отношение на наглия човек е нецелесъобразно.
Contra impudentem stulta est nimia ingenuitas.
▼ Приятелите са крадци на време.
Amici fures temporum (temporis).
▼ Следващият ден е ученик на предходния.
Discipulus est prioris posterior dies.
▼ Слухът приема по-лесно обидата от зрението.
▼ Тайното зло и тайните врагове са най-опасни.
▼ Трудно е да съвместяваш болката с разсъдителност.
Difficile est dolori convenire cum sapientia.
▼ Трябва да се взема оръжието от разгневения, а не да му се дава.
Eripere telum, non dare irato decet.
▼ Трябва дълго да се обмисля това, което е необходимо да се решава един път.
Deliberandum est diu, quod statuendum est semel.
▼ Умният човек се избавя от своите пороци, наблюдавайки чуждите.
▼ Честният човек не търпи да го оскърбяват, а силният не оскърбява.
Contumeliam nec ingenuus fert, nec fortis facit.
▼ Често от мислене се пропуска удобният случай.
Deliberando saepe perit occasio.
▼ Чуждото повече се харесва на нас, нашето — на другите.
Aliena nobisq nostra plus aliis placent.
▼ Щастието прилича на чаша: колкото е по-блестяща, толкова е по-чуплива.
Публилий Сир или както е попопулярен Публий Сир (лат. Publilius Syrus или Publius Syrus) — древноримски мимически поет от епохата Цезар и Август. Произхожда от Сирия, поради което и получава прозвището Syrus, т.е "сириец".
Няма коментари:
Публикуване на коментар