Не ти е във властта да покажеш на всички хора къде грешат и да ги убедиш в разумното. Дадена ти е властта да убедиш само себе си. Убеден ли си в това, в което искаш да убедиш другите? Знаеш ли ти самият кое е добро и кое е зло? Живееш ли ти самият както трябва? Знаеш, че можеш да живееш както трябва само когато си свободен, когато се отречеш от всичко, което не е във властта ти. Но във властта ти ли е да попречиш на хората да грешат?
Ти се грижиш за това, разстроен си от това, затова ти самият все още не знаеш твърдо кое е добро и кое е зло! Така че не би ли било по-добре за теб да оставиш другите хора на мира и да учиш само себе си? Ти самият познаваш себе си по-добре от всеки друг и можеш да се убедиш по-добре от другите. Другите сами ще видят дали е полезно за тях да грешат.
Епиктет «В какво е нашето благо?»
Животът е като каране на велосипед. За да пазиш равновесие е нужно постоянно да се движиш.
Но ето въпрос: „Ако човекът през цялото време е променял лицето на света, тогава защо този свят след хилядолетия се е озовал в толкова драматична ситуация?“ Струва ми се затова защото човекът, преди да променя облика на света, трябва първо да промени собствената си същност, собствения си свят. Впечатлението ми е такова, че ние искаме да учим другите, но не искаме да учим самите себе си.
Андрей Тарковский
Ако не си такъв, каквито са другите, то си обречен на самота. Ще се отнасят подло към теб.
Значително по-лесно е да намериш грешката, нежели истината. Грешката лежи на повърхността и я забелязваш веднага, а истината е скрита дълбоко и не всеки може да я намери.
Иохан Волфганг Гьоте
Иохан Волфганг Гьоте
Уилям Мейкпийс Такъри, «Панаир на суетата»
Когато си мечтаеш за нещо като за огромно несбъдващо се щастие, преставаш да забелязваш малките пътечки, по които може (и то доста бързо) да стигнеш до него.
Хората търсят за себе си уединение близо до простия селски живот, някъде на брега на морето или в гората. Ти също мечтаеш за нещо подобно, между другото това е явно недомислие: та нали има възможност във всяко време да се уединиш в самия себе си? Никъде човек не се уединява така спокойно и безметежно както в своята собствена душа.
Особено този, у когото вътре има нещо такова, в което си струва, щом отблизо се вгледаш, мигновено да ти стане по-леко. Това облекчение според мен не е нещо друго, а душевна благоустроеност. Ето на това уединение и се отдавай ти постоянно, обновявайки себе си по такъв начин.
Марк Аврелий
По обмислените постъпки няма да разбереш какъв е човекът, него го издават необмислените постъпки.
В един прозорец гледали са двама.
Единият видял дъжда и кал.
пролет и небето синьо.
В един прозорец гледали са двама.
Омар Хаям
Хора, вие не можете да се скриете от своята отрова; нея я има и тя ще ви намери... Никой няма да се измъкне от живота жив, тъй че, моля, престанете да се отнасяте към себе си като към нещо второстепенно, т.е. да се подлагате на изтощителни диети и физически натоварвания, да не ядете това и онова, да треперите всеки ден над здравето си. Затова яжте вкусни ястия. Разхождайте се на слънце. Гмуркайте се в морето. Смело разказвайте на другите драгоценната истина, която ви е на сърцето. Бъдете глупави. Бъдете добри. Бъдете странни. За останалото просто няма време.
Ричард Гиър
Мъжът и жената станаха еднакви вместо да станат равни като противоположни полюси.
Методът на майевтиката на Сократ
На практика майевтиката изглежда примерно така: след като известен политически деец прознася своята реч, Сократ започва да му задава въпроси. Най-напред той хвали и по всякакъв начин превъзнася събеседника, произнася множество ласкателни думи и уверява, че събеседника му с лекота ще отговори на неговите прости въпроси. След това му задава първият простичък въпрос и чака събеседника да отговори. След това задава следващите въпроси и тъй нататък.
Всичко завършва с това, че, отговаряйки на последния въпрос, събеседникът на Сократ изпада в противоречие с отговора, който е дал в самото начало. В резултат вбесеният събеседник пита философа знае ли той отговора на своя въпрос. Сократ спокойно отговаря: "Аз зная само това, че не зная, ето, че и ти най-накрая научи това!".
Всички присътващи на разговора са крайно смутени. Оказва се, че и те осъзнават незнанието си. На тази основа всеки от тях вече започва да се пита каква ли е истината, започва да я жадува; това състояние е ново за тях, понеже в началото са се заблуждавали, че си знаят комай всичко. Те разбират, че са само в началото на пътя, който води до истината, но това вече е сигурна основа.
По-нататък в нови и нови разговори стъпка по стъпка търсещите истината събеседници ще напредват към нея, тъй желаната истина. В един момент ще почувстват, че в душата им се е появило "семенцето", от което един ден ще се роди истината; такъв човек сякаш е "забременял" с нея, в душата му лека-полека нараства плодът на търсенията му, а в един прекрасен момент истината се ражда; подобно на това както жените раждат деца, мъжете пък раждат идеи, истини, ето това са именно "децата" на мъжете. За разлика от поколението на жените, което е смъртно, поколението на мъжете не умира никога; така например Омир има две деца, "Илиадата" и "Одисеята", Платон има своите "Диалози", повечето философи имат доста голяма челяд, това са техните книги, по-скоро истините, които се съдържат в тях.
Ето това вкратце е същината на Сократовия метод за раждане на истина в душите на мъжете. (Мисленето, философстването в древна Елада е било смятано за мъжка работа, то е работа за мъже! Мъжете, истинските мъже се занимават най-вече с мислене, с разговори, насочени именно към постигане или раждане на истината.)
Cтраданието е условие за дейността на гения. Вие смятате, че Шекспир и Гьоте биха творили или Платон би философствал, а Кант би критикувал разума, ако са са намерили удовлетворение и доволство в обкръжаващия ги действителен свят или ако на тях им е било добре и техните желания са се изпълнявали? Само след като у нас възникне в известна степен раздор с действителния свят и недоволство от него, ние се обръщаме за удовлетворение към света на мисълта.
Артур Шопенгауер
Войник казал на офицера си:
Офицерът отказал като рекъл:
- Не искам да рискуваш живота си за някой, който вероятно е мъртъв...
Войникът въпреки заповедта на офицера отишъл да намери приятеля си. След час се върнал, носейки тялото на фатално ранения си приятел.
Офицерът ядосано му казал:
- Казах ти, че е умрял; кажи ми струваше ли си целия риск да търсиш тялото му?
Войникът отговорил: ′
- За мен си струваше. Когато го намерих, той беше още жив и ми каза: "Сигурен бях, че ще дойдеш!′′
Истинското приятелство е голяма рядкост, както всички редки и скъпи неща в живота.
Буда беше попитан:
Той отговори:
Нищо! И все пак нека да ти кажа какво загубих: гнева, безпокойството, депресията, несигурността, страха от остаряването и смъртта.
След няколко поколения те ще деградират и дори няма да могат сами да добиват полезни изкопаеми. Народът ще измира, а диктаторите и техните слуги ще живеят, купувайки от нас луксозни стоки и продавайки концесии на съседните страни. За руските лидери това е най-изгодния бизнес.
Достатъчно е да спрем съветската експанзия и те ще се самоунищожат без активни действия от наша страна."
Сър Уинстън Чърчил
Фьодор Достоевски, «Братя Карамазови»
Умът на човека, погълнат от нищожни неща, неизбежно не забелязва това, което наистина е достойно за удивление.
Нека това да стане критерий за определяне на ценността. Ти можеш да се възползваш от него във всеки момент.
Ошо
Осъждането на другия винаги е неверно. Защото никой никога не може да знае що е ставало и що става в душата на оня, когото осъждаш.
Преди малко слушам едно украинско клипче. И човекът там употреби думата "харно", представяте ли си?! В смисъл на хубаво, добро! Вие чували ли сте от бабите си израза:
Аз съм чувал. Думата "харно" я употребяват и украинците! Щях да се разплача!
На какво ли се дължи тази наша близост с тъй харния, смел, достоен, свободолюбив народ на Украйна?! Дали и те не са произлезли от някое запиляло се из степите на Украйна тракийско племе като нас?
Харно, спирам дотук! Харна вечер ви желая! (Нека не забравяме тази позабравена дума!)
Пребивавай със самия себе си насаме и тогава ще узнаеш колко си беден духом.
Да знаеш, че не знаеш - тъкмо това е философията... Философията е учение за нещата, които ни превеждат над бездната на незнанието.
Излиза, че тия, дето си въобразяват, че всичко си знаят и по тази причина не им се налага да мислят, са тъкмо нефилософите, те олицетворяват антифилософията. Те са ученото и немислещо, но самодоволно самомнение на невежите.






















Няма коментари:
Публикуване на коментар