От доста време работя по книга с работно заглавие ОГЛУПЯВАНЕТО и работно подзаглавие Как "мислят" децата на интернет? Наричам я "книга", но голяма част от нея е "говореща книга", т.е. е във видео-формат. Аз дълго време мислих какво да правя, да пиша ли някакъв текст или цялата "книга" да е във видеоформат, примерно да е поредица (плейлист) от клипчета, най-вече малки такива (до 3 минути - щото т.н. "деца на интернет" не могат да слушат повече от 3 минути, а да четат не могат повече от три прости изречения!). С напредването на работата смятам, че за да има някакъв ефект такова начинание, е най-добре да комбинирам текста и клипчетата; текстът също трябва да е пределно кратък (навремето имаше такива книги "За простаци", но и те бяха доста дълги, на мен се налага да пиша наистина много кратки и четивни текстчета!).
А феноменът на оглупяването все повече разбираме, че е световен или глобален, при това не е само при "децата", той се забелязва при всички възрасти, тъпанарите са бол, с лопата да ги ринеш. Даже старците все повече оглупяват, имаме два потресаващи примера в това отношение: Путин и Тръмп. И тъй, ето тази сутрин решавам да напиша нещичко по темата, понеже нямам техническа възможност да правя клипчета (слаб ми е интернетът).
Четенето си има своите предимства, но и слушането не е за подценяване. Тия, дето не умеят да мислят - или направо мразят да мислят! - еднакво не могат да разбират както написаното слово, така и изговореното. При това положение е все едно какво ще правя, но все пак видеата са сякаш по-"консумируеми", т.е. по-лесно могат да бъдат погълнати. (А дали могат да бъдат "храносмилани" вече е проблем, щото, казах, осмислянето-разбирането е трудоемка работа за масовия съвременен човек!) Но и ще пиша - за да предложа на въпросните трудно мислещи индивиди възможността да бъдат подложени на най-изтощителни усилия. Аз вече писах такава една поредица, нарекох я АЛГЕБРА НА ПОЛИТИКАТА, тя, прочее, си остана недовършена, и нея трябва да довършвам. (И книга за любовта ме чака започната, но недовършена!) Налага се немислещият човек, скараният с мисленето човек - доколко такова същество е човек е под въпрос! - да бъде подложен на "лют тормоз", да бъде принуден да извърши извънредни и направо изтощителни усилия, та да бъде докаран до състояние на леко замисляне, т.е. да преживее нещо като катарзис.
Да, не трябва да щадим въпросните лениви, но крайно самонадеяни немислещи същества, а трябва да ги подлагаме на непрекъснати атаки - та бронята, в която е оковано тяхното съзнание, да бъде пукната и дори разбита, разкъсана. Става дума за труден процес на ОЧОВЕЧАВАНЕ на самообезчовечили се нещастни същества, които хем порядъчно са затъпели, хем се смятат за всичкоразбиращи - или поне за многознайковци. Тъпият човек се разпознава по това, че не може да слуша когато друг човек му говори; има атрофия на слушането, да не говорим пък за това да разбере що му казват. По тази причина правете си сметка с каква исполинска задача съм се захванал. А моята задача е следната (с това и ще приключа за да не припадне някой от усилието да чете!):
Навремето Ницше, поставен в подобна ситуация, използваше израза "Как се философства с чук?", да, именно чук е необходим; "чукът", разбира се, са силните и уместни думи, дето, така да се каже, бъркат в пукнатините на въпросната броня или капсула, в която е оковано съзнанието на въпросните нещастни индивиди (думата е неуместна, те са напълно еднакви, по тази причина по-добре е да ги наричаме "комуноиди"; комуноидът е същество, в което няма различия, а е напълно еднакъв с другите неразличаващи се с нищо немислещи нещастници!). Всъщност различията между човеците идат от сферата на мисълта, иначе всички имаме ръце, нозе, уши и пр., т.е. сме еднакви, но имаме ли ум (и чувства, и душа!), вече сме различни; въпросните деца на интернет обаче имат крайно извратено работещи ум, чувства, съзнание, "мисленето" им пък е съвсем нефелно, некадърно, скапано дори. Та мисълта ми е, че черупката, в която е оковано това нещастно, но самодоволно всичкознаещо съзнание, трябва да бъде счупена, така, както чупим орехи - с чук или със специална орехотрошачка (или, ако щете, лещникотрошачка!). Как се философства с чук е голяма тема, да оставим засега да се задвижи само интуицията за тази толкова силна ницшева метафора.
Трябва да използваме думи-чукове или изречения-чукове, с които безпощадно да трошим въпросните черупки. Иначе казано, не трябва да оставяме в покой тези въпросните деца на интернет, щото ако ги оставим в покой, те скоро ще станат неспасяеми дегенерати. Трябва да правим нужното да ги извадим от този гибелен покой на самодоволството от самите себе си, в който са затънали - затънали сякаш в коварно тресавище, от което излизане няма ако някой не ти подаде ръка или пръчка да те извади оттам. Налага се да бъдем безпощадно човеколюбиви, щото да мразим тия нещастници е тъпа работа - та те са сакати, та техните души са болни, грозно е да ги обиждаме, корим, да им се караме. (На гърбавия да се караме, че има гърбица, е недопустима тъпотия, същата работа имаме и при самоосакатилите се в сферата на ума!)
Та значи ще ги подлагаме на оздравителна терапия чрез безпощадна откровеност - правдивите, правдолюбивите думи са най-мощното оръжие, те са именно въпросните "чукове", с които трябва да трошим така наречените "душевни черупки", те, прочее, по-скоро за не душевни, а задушаващи черупки. Щото мисълта за човеците е като въздуха за всяко живо същество. Без мислене душите се задушават, а това задушаване се изразява най-вече в озлобяване, в побесняване. Трябва да гоним бесовете на самонадеяността, които именно тровят душите на въпросните нещастни същества. Думата "отрова" също е възлова като думата "черупка", думата "чук" и пр. Надявам се вече почнахте донякъде да ме разбирате, а, или греша?
Ще лекуваме болните души на оглупелите деца на интернет с непрекъснати словесни атаки, ще ги въвличаме в оздравителни и душеспасителни дискусии, тази е моята теза за "чупене" на въпросните душевни и съзнателни черупки. Да, дискусии, караници, спорове, разговори, няма друг начин за лечение на болните души - болни в случая от скудоумие, от малоумие, от простотия, от блокаж на ума, от обезчувствяване на чувствителността, от гибелна парализа на волята и т.н. Оглупяващите трябва да бъдат атакувани с мисли, да, мисълта (и истината!) е най-мощно оръжие. Няма да ги оставяме в покой, ще ги подлагаме на мисловен тормоз постоянно, ще ги замеряме с мисли, с честни откровения, с отрезвяващи констатации; истината ще е превърнем в снаряд, а мислите и думите - в куршуми. Да, защото се води война за спасяване на душите на давещите се в морето на простотията и на плоскоумието, в което се е превърнала Мрежата.
Това е. Нужни са рицари на човечността, които да помагат за спасяването на душите на самообезчовечилите се нещастни наши съвременници. Които, като попаднат във въпросния тотален душевен блокаж, стават какви ли не уроди, сакати и озлобени чудовища - било путлеристи, било копейкаджии, било какви ли не маниаци, било словоблудстващи и празнословещи многознайковци-всичкознайковци. Няма да давам примери, но те са бол - като почнем от видни бесове на печалбарството като таваришчите прафесар Ива Хръйстав и Карбовский, та стигнем до разни там рудигеловци, киробрейковци и прочие изчадия на бесовското скудоумие, празнословие и плямпотене.
Толкова за тази сутрин. Спирам дотук. Приятни размисли ви желая и хубав ден!
Няма коментари:
Публикуване на коментар