Аз често си пиша с най-различни хора и в тия разговори засягаме и важни въпроси; имам обичай да публикувам някои от тези писма; ето тази сутрин какво писмо написах до една госпожа:
Здравейте, госпожо К.,
Първо да ви честитя новата година, желая ви здраве, щастие и успехи в живота и работата! Извинявайте, че едва сега отговарям на писмото Ви, но причината е, че пощата ми е затрупана от какви ли не съобщения, аз си спомням, че го прочетох като го получих, но реших да Ви отговоря по-късно, а след това съм забравил; едва тази сутрин руших да си подредя и почистя пощата, е, попаднах наВашето писмо и едва сега намирам време да Ви отговоря.
Вашата мечта да идете в Ню-Йорк и там да опитате американски хот-дог, ще си призная, е и моя мечта; ще ми се също да отида в Америка и да направя една по-голяма екскурзия из нея, от източното до западното крайбрежие, да видя какво са създали европейците най-вече (и хората от целия свят де!), преселили се на този див преди около 500 години континент, а сега водеща страна в западната цивилизация на свободата. Разбира се, вече знам, че тази моя мечта няма да се осъществи никога, но пък се утешавам, че аз чрез духа си, чрез въображението си все едно че отдавна... живея в Америка, понеже разбирам нейния дух, който, прочее, е много родствен с духа на Европа, а аз смятам, че този дух на Европа го нося в събе си, в сърцето си - и той ще бъде там докато съм жив. Такива работи предизвика Вашият тъй хубав и мил дори текст, пак Ви моля да ми простите, че едва сега намерих време и спокойствие да ви отговоря! Нашият общ приятел (да го нарека така, все пак с този човек бяхме близки толкова време!) живее в Америка и ни е показвал преди време как се разхожда из улиците на Сакраменто, как обикаля по летището мисля в Сан-Франциско, ето, такива асоциации ми се появяват като се сетя за него, и съм му благодарен, че благодарение на него сякаш и аз бях там, видях с очите си малко от Америка, този тъй велик и мощен бастион на свободата - сбъдване на Христовото учение за истината и свободата! Аз винаги ще смятам, че Америка е това, нищо че този шут Тръмп сега съсипва (доколкото може!) тъй прекрасния образ на Америка (но няма да успее напълно да съсипе Америка, тъпо е да смятаме, че ще успее: въпреки че доста се старае да вреди тоя нещастник!). Та да се върна на Калоян: нека да му простим глупостите, които направи, аз съм убеден, че дълбоко в себе си, той съжалява, но от някаква извратена гордост не смее да признае грешката си и да се върне в клуба. (Всички грешим, безгрешни сред нас няма - и може би е по-добре, че е така, щото иначе ще стане много скучен животът, нали така?).
Госпожо К., Вие не идвате в клуба, това си е Ваш избор, но казвате, че слушате дискусиите, за което Ви благодаря. Има и добри дискусии, а по-често става някакъв безвкусен буламач. Виждате, че не щат да идват умни и качествени личности, идват предимно обикновени хора като мен, ние пък и "звезди" не щем да идват при нас, щото при нас ще помръкне блясъка им, нали така?! :-) Нека да си светят звездите на небето на славата, а ние ще си останем тук, на грешната земя. Лошо е че и умните като Калоян и Рангелов ни напуснаха, останахме все простите; мъдрият Рангелов затова и издаде присъдата си: "Грънчаров, ти като магнит привличаш все боклуци и неудачници като теб!". Какво да правя, явно съм боклук и неудачник (в неговите очи!), аз пък не ща и друг да ставам, ще си остана какъвто съм. За мен е важно да съм човек, това ми стига, друго не ща!
Клубът хем ми пречи да пиша, хем е станал за мен нещо като наркотик, пристрастил съм се към тия разговори: явно е щото има многогодишен навик да учителствам; всяка сутрин десетки години (благодаря на Бога че оцелях, че ме запази дотук!) сутрин в студа бързах за училището да разговарям с младите, да се опитвам с нещичко да им помогна; за благодарност тъй "справедливото" наше общество в лицето на властващите мутро-калинки, ме опраска и изрита като мръсно коте от образованието в последните, в най-плодотворните ми години. Но аз си намерих пристан в Мрежата, в това пространство на свободата, което "проклетите американци" изобретиха и дадоха на човечеството; и ето, аз всеки ден си учителствам в клуба, в ютуб, във фейсбук. И досаждам на всички, народът масово вече ме мрази, а най-много ме мразят, кой знае защо, демократите, да, за жалост, е точно така. (Всяко нещо, което напиша, те мълчат като... посрани деца, правят се, че не го забелязват, не щат да се принизят да участват в дискусиите, да коментират; остракирали са ме, не знам защо?! А може би ги и страх да не накърня с нещо техния тъй ослепителен блясък като "звездни инфлуенсъри", знам ли защо толкова мълчат?! Нека да си мълчат. Тяхна си работа. Аалкото е че по този начин като се държат отблъскват простите хора от народа като мен, е, аз им прощавам, но повечето хора не прощават тъпата грандомания! (Друг е въпросът, че аз съм долен човек и пиша и говоря каквото мисля, а такива хора са като прокажените, всички бягат от тях: да не се заразят със... свобода! Да, свободата е "страшно и опасно нещо", както казва Достоевски - особено за руснаци и българи е такова!).
Извинявайте за дългото писмо! Още ми се пише, но дойде времето да включвам лайфа и спирам.
Хубав ден ви желая! Пишете ако имате време и желание, с удоволствие ще Ви отговарям, с Вас ми е приятно да си говорим!
(Нямам време да прочета написаното и го пускам така, ако има грешки, извинявайте, от бързане е!)
С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров
А ето какво ми написа госпожата, чието име не мога да обявя щото ще съм я питал дали ми позволява:
Здравейте отново, г-н Ангел Грънчаров,
Преди време публикувах тук във фейсбук лично откровение, че мечтата ми е да посетя Ню Йорк. И веднага се намериха около 15 "приятели", които да ме осветлят, че видите ли Ню Йорк не бил Америка. Не си струвало, щяла съм да се разочаровам и тн. Аз искам да видя Ню Йорк, не Америка, не Калифорния, не Лас Вегас, не Маями, не Тексас и Аризона, а Ню Йорк!! После бях споделила, че искам да опитам американски хотдог. И познайте, веднага ми написаха как нищо не струвал, едикойси бил опитал, друг също. Не си заслужавало, не било като по филмите тн. Та се питам що за хора сме? Кой дава право да се набъркваш в мислите на човек и да попарваш желанията и мечтите му дори подигравателно, от позицията на първи опитали, първи посетили, много знаещи. И най вече знаещи как на мен няма да ми хареса, позовавайки се на собствения си ограничен светоглед.
Това беше направо маниакално мое желание, доста дълго време. Дори гледах камери онлайн в реално време, хората из улиците, небостъргачите и тайничко им завиждах, че в този момент крачат из Манхатън, вероятно отивайки на работа или са просто туристи. Сега, тъй като не ми се случи, вече някакси не го искам. Или всяко желание отминава. На негово място идва друго и светът се върти. Та си мислех, че е хубаво мечтите да се сбъдват във времето, в което ги искаме, а не след триста години. И тук не говоря за някакъв инатлък от рода тук го искам, сега го искам... Е ли това тема за философски разговор според Вас?
Пак послушах онзи лайф, в който казвате на Калоян "Ти самият не си ли имигрант, не беше ли от България от Русе?" Ами истина е! Истина е и, че се получи най-хубавият лайф. Не злорадствам, не завиждам. Просто не бих постъпила като него. Може да се е разочаровал, може да се е объркал, може всичко. Но в такъв момент човек се оттегля с достойнство и повече не контактува. Иначе става евтино ниско ниво. Не кореспондиращо с претенциите му.
К.
Няма коментари:
Публикуване на коментар